Решение № 180 от 15.02.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2727/2020
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 15.02.2021
- Състав
- НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА, ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА БАЕВА, РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2727 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Е. Ф. Я. срещу
Решение № 1289/05.11.2020 година, постановено по НАХД № 3396/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000281/02.04.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за неговата отмяна и отмяна на НП.
Ответникът – РД „АА“ Варна чрез писмено становище оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление № 23-0000281/02.04.2020г. на и.д. Директор на Регионална Дирекция ”АА”- Варна на касатора е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 500лв. на основание чл.178 „в” ал.5 от ЗАвП.
Районният съд е установил от фактическа страна, че през м.01.2020г. служители на ОО „АА“-Варна извършили проверка на „Градски транспорт“ ЕАД-Варна, в качеството му на превозвач. Установено е, че Е.Я., който работел като водач на автобус към „Градски транспорт“ ЕАД, на 08.05.2019г. извършил обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 20 с автобус „Мерцедес“ с peг. № В ****КР.
Констатирано е, че този водач към момента на извършване на превоза не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Той е имал такова, което е било валидно от 03.05.2016г. до 03.05.2019г. като към 08.05.2019г. нямал издадено ново. От направена справка в системата на „АА“ станало ясно, че на водача е било издадено ново удостоверение за психологическа годност на 09.05.2019г. При проверка на представени пътни листи се установило, че Я. осъществил превози на пътници и на 06 и на 07.05.2019г. Поради това Б.И - инспектор при ОО „АА“- Варна, съставил против Я. акт за установяване на нарушение, за това че на 08.05.2019г. е осъществил обществен превоз на пътници и като водач не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП, а именно без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност . Нарушението е квалифицирано като такова по чл.178 ал.5 пр.З от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка ВРС приема, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
ВРС е приел, че правилно административно-наказващият орган е приложил установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Установено е, че превозът може да се осъществява само от водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочено е, че Я. на 08.05.2019г., когато е извършил обществен превоз на пътници, не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност. Коментирано е, че новото удостоверение е било издадено на 09.05.2019г., т.е. след осъществяване на превоза на 08.05.2019г. Обстоятелството, че именно на 08.05.2019г. водачът е управлявал превозно средство, с което е осъществен превоз е установено по безспорен и категоричен начин от приложения по преписката пътен лист № 36936. От приложените по преписката пътни листи с № 36729 и № 0810840 е видно, че Я. е осъществявал превоз на 06 , и на 07.05.2019г. В тази връзка ВРС не е кредитирал възраженията в жалбата за това, че при издаване на постановлението наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото в правомощията на наказващият орган е да прецени за кое нарушение да наложи наказание на нарушителя. Същевременно, разпоредбата на чл.178 „в“ ал.5 от ЗДП предвижда санкция за водач, който осъществява обществен превоз на пътници , без валидно удостоверение за психологическа годност, каквото имаме в случая.
Въззивната инстанция приема, че правилно на Я. е била наложена „Глоба“ в размер на 500лв., която е императивно предвидена в чл.178 „в“ ал.5 пр.3 от ЗАвП, като следва да се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на допуснатото нарушение.
Относно твърдението за маловажност е коментирано, че случаят не би могъл да бъде приет за маловажен. Неговата степен на обществена опасност не се различава от останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди. Обстоятелството, че на Я. е било издадено ново удостоверение на 09.05.2019г. не води до извод за маловажност на нарушението, доколкото извършения превоз на пътници без валидно удостоверение не е бил еднократен. Поради това ВРС е приел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Задължение на водача е да извършва превоз само с валидно удостоверение за психологическа годност. В противен случай водача не следва да предприема управление. Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че Я. е извършил нарушение на чл.178 „в“ ал.5 пр.3 от ЗДвП.
Относно възражението в касационната жалба за приложение на чл.28 от ЗАНН, въззивната инстанция е изложила мотиви, които съдът изцяло подкрепя.
Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1289/05.11.2020 година, постановено по НАХД № 3396/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000281/02.04.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……