Решение № 121 от 10.07.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100367 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Пелучи“ ЕООД, ЕИК 204760440, чрез пълномощник на управителя, против Н. В. Н., ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 18.03.2024 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 170/2024 г. по описа на Районен съд Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с № 101 от 18.03.2024 г. за следните суми : 2390 лева – главница, включваща в себе си 490 лева по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева, неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 617,80 лева – разноски по делото. Ищецът иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че Н. дължи на „Пелучи“ ЕООД горепосочените суми за главница, като се претендират още и направените по делото разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

1

От ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Исковите претенции се отхвърлят изцяло, както и фактическите твърдения изложени в исковата молба, като Н . излага нейната версия за отношенията между страните. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, и е назначена и изслушана съдебна експертиза, като съдът въприема заключението по нея като обективно и компетентно изготвено. Открито е производство по оспорване на истинността (автентичността) на документите Дневник Теория и Присъствен Дневник, в частта им относно подписите в тях под графа : „подпис на курсиста“. Оспорва се обстоятелството, че подписите са положени от ответника Н. В. Н..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

На 12.06.2023 г. в гр. София е сключен договор за спонсорство между ищеца (спонсор) и ответника (спонсориран). Документът не е оспорен от страните и съдът го възприема, като автентичен и верен. Според него „Пелучи“ ЕООД се е задължило да предостави сумата от 3200 лева, представляваща дължима такса за обучение в обучаваща организация на Н. Н., а тя е поела задължението да завърши обучението си по професионално направление „маникюр“.

В заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, ч е по договора за спонсорство професионалното направление е Фризьорски и козметични услуги, а специалността е Маникюр, съответно така е записано и в заповедта.

Твърденията не отговарят на действителността, както се посочи по-горе.

На 13.06.2023 г., на непосочено място, е сключен договор за обучение между следните страни : Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД (обучаваща организация), „Пелучи“ ЕООД – едновременно в качеството на „учебна база“ и на „възложител“ и Н.

Н. (курсист). Документът не е оспорен от страните и съдът го възприема, като автентичен и верен. Обучаващата организация предоставя обучение за придобиване на професионална квалификация по : 1.1. Професионално направление : код 815 Фризьорски и козметични услуги ; 1.2. Професия : код 815030 – Маникюрист – педикюрист ; 1.3. Специалност : код 8150301 Маникюр, педикюр и ноктопластика ; 1.4. Степен на професионална квалификация : втора. В договора е прието, че за предоставяне на обучението възложителят заплаща на обучаващата организация възнаграждение за предоставената му обучителна услуга в размер на 490 лева. Тази сума е платена, видно от нареждането за кредитен превод от 17.06.2023 г. и фактура от 16.06.2023 г.

В заявлението по чл. 410 ГПК е записано, че по договора за обучение специалността е Маникюр, съответно така е възпроизведено и в заповедта.

Твърденията не отговарят на действителността, както се посочи по-горе, защото специалността по договора е Маникюр, педикюр и ноктопластика.

2

От двата договора се установява, че по договора за спонсорство професионалното направление е Маникюр, а по договора за обучение е Фризьорски и козметични услуги. Предвидената по първия договор дължима такса за обучение е 3200 лева, а по втория възнаграждението за предоставената обучителна услуга е 490 лева. В първия договор липсва всякаква конкретика относно срока на обучението и броя на учебните часове, докато във втория такава съществува. Никъде в договора за обучение не е посочено, че той се намира в някаква връзка с договора за спонсорство.

Според договора за обучение курсистът няма задължение да върне сумата от 490 лева. В Заповед за прекратяване на курс № 94/28.02.2024 г. не е посочена причината за прекратяване на обучението по договор № 270/13.06.2023 г.

Такава е посочена в Заповед без номер от 28.02.2024 г. на управителя на дружеството-ищец. Единствено в този документ е направена връзка между договора за спонсорство и за обучение, но същата представлява едностранно изявление само на едната страна по договора за спонсорство.

При така изложените фактически обстоятелства, установени от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, според съда ответникът не дължи връщането на сумата от 490 лева, на основанието заявено в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба – договор за спонсорство. Няма данни Н. да е запозната със Заповед за начало на курс и форма на обучение с начална дата на курса 28.06.2023 г., още повече, че както се посочи по-горе в нея присъстват професия и специалност, които не кореспондират с договора за спонсорство. Подписът на Н. стои само под двата договора и под Заявление № 270 от 13.06.2023 г. В заявлението се появява нов термин „професионално образование по маникюр“, което не съответства на „професионалното направление“, включително на приетото в договора за обучение професионалното направление Фризьорски и козметични услуги.

При тази поредица от празноти и несъответствия съдът приема, че дружеството ищец не успя да докаже, че Н. дължи връщането на сумата от 490 лева, на основанието заявено в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба – договор за спонсорство. Ответникът не дължи и заплащане на неустойка, тъй като договорът за обучение е за друго направление, а не за това, за което е подписан договорът за спонсорство.

Допълнителен аргумент за неоснователност на исковете, на заявеното в тях основание, е и обстоятелство, че от заключението на вещото лице по съдебно почерковата експертиза, първоначална и допълнителна, се установява, че Дневник Теория и Присъствен Дневник не са подписани от ответника, включително ръкописните дати не са изписани от нея. В чл. I.5 от договора за обучение е предвидено, че всяко присъствие на учебно занятие се удостоверява с подпис на курсиста в Присъствен дневник, т.е. не е доказано с нужната категоричност, че тя действително е била обучавана. Този извод на съда не може да се разколебае от свидетелските показания, тъй като и двамата свидетели са служители на дружеството-ищец. В допълнение има частични несъответствия относно преподавателите казани от тях и тези посочени в заповедта за начало на курс и форма на обучение, както и в самия договор за обучение. Свидетелят Д. твърди, че обучението се е провеждало в учебната база в гр. София, но според оспорените документи в гр. София са се провеждали занятията по теория, а занятията по практика са се провеждали в 3 гр. Ботевград. В отчета подписан от свидетеля, л. 113 от делото, се посочва, че обучението е било и в гр. Ботевград, включително долу в ляво пише, че отчетът е съставен в гр. Ботевград – без дата на съставяне. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, единият от които живее на съпружески начала с управителя на дружеството-ищец.

Твърденията, че оспорените документи са донесени (оставени) от Н. Н. се появиха едва след откриването на производството по чл. 193 ГПК, поради което съдът ги счита освен за недоказани и за недостоверни.

В заключение, според приложения към отговора Договор за обучение от 02.03.2023 г., Н. вече е обучавана за професионално направление Фризьорски и козметични услуги, професия Фризьор, специалност Фризьорство, но тя сама е заплатила сумата от 1500 лева – такса за обучение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявените искове следва да се отхвърлят, като недоказани, а оттам и неоснователни. Оспорените документи, като неистински, трябва да се изключат от доказателствата по делото. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски – за възнаграждение на вещо лице в размер на 450 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля исковете, предявени от „Пелучи“ ЕООД, ЕИК 204760440 , със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ж.к. „Васил Левски”, бл. 43, вх. Б, представлявано от ... П. И. П., за признаване за установено по отношение на Н. В. Н. от гр. С., ж.к. „.....“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , че същата дължи на „Пелучи“ ЕООД сумите, за които е издадена Заповед № 101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно : 2390 лева – главница, включваща в себе си 490 лева по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“, и 1900 лева, неустойка по чл. 5 (А) от Договор за спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“.

Признава на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че следните документи :

Дневник Теория и Присъствен Дневник, в частта им относно положените подписи срещу „подпис на курсиста“, са неистински и ги изключва от доказателствата по делото. След влизане на решението в сила документите, приложени към делото, заедно с препис от решението и с копия от двете заключения на вещото лице, да се изпратят на прокурора.

Осъжда „Пелучи“ ЕООД, ЕИК 204760440 , със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ж.к. „Васил Левски”, бл. 43, вх. Б, представлявано от ... П. И. П., да заплати на Н. В. Н. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН 4

**********, сумата от 1050 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5