Решение № 817 от 28.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 817

Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040702088 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.10, ал.1, ал.4 и чл.10а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от Л. О., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Р България, с настоящ адрес ****. Р. Г. ,***, представлявана от адв. К. С. от АК – София, срещу заповед № ЗСПД/Д-А-П/4692/03.10.2025 г. издадена от директор на ДСП Поморие. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Иска отмяна на акта и връщане на преписката с указания за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация.

Ответникът – Директор на ДСП Поморие представя административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, за установено от фактическа страна следното:

Л. О. е майка на децата А. О. - дневна форма на обучение, втори клас, ОУ Х. Б. - Ахелой, 2025/2026 г. и М. О. - дневна форма на обучение, трети клас, ОУ Х. Б. - Ахелой, 2025/2026 г.

Околелова подала заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/4692/29.09.2025 г. до Дирекция „СП“ Поморие за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД за децата А. О. и М. О..

Със заповед ЗСПД/Д-А-П/4692/03.10.2025 г., издадена от директор на ДСП Поморие, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във връзка с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ за две деца. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл.3, т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Република Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.10.2025 г. и не е обжалвана по административен ред.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно ал.5, изр.първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4203/29.09.2025 г. е издадена от компетентен орган - директор на ДСП Поморие, с оглед правомощията по чл.10, ал.4 и ал.5 от ЗСПД. Административният акт е в предвидената от законодателя писмена форма. Изложени са фактически и правни основания.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на друг по-горестоящ нормативен акт.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че децата на жалбоподателя са записани във втори и трети клас на училище през учебната 2025/2026 г., не са настанени за отглеждане извън семейството и са с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Спорно е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателя няма право на семейни помощи за деца, тъй като са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателя еднократна помощ.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето А. М...

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл.13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна – издадена е в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Същото се претендира в размер на 400 лв. в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/4692/03.10.2025 г., издадена от директор на ДСП Поморие.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция “Социално подпомагане” Поморие за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/4692/29.09.2025 г. от Л. О. с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да плати на адвокат К. С. от Адвокатска колегия - София, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД решението е окончателно.

Съдия: