Решение № 438 от 19.01.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 19.01.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 15062 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Б.П.Г. твърди, че на 09.12.2013 г. около 18.00 часа претърпяла като пешеходец в гр. София на ул. „Гео Милев“ – срещу 93 СОУ, пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се сочи, че Б.Г. пресичала на пешеходна пътека, когато била ударена от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е – 220“, ДК № СА *****, управляван от П.С.Д..

Сочи, че собственикът на посоченото МПС бил застраховал последното при ответника З. „А.“ АД. Ищцата твърди, че вследствие на виновното и противоправно поведение на водача е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й изплати сума в размер на 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2013 г., ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.12.2013 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, включително възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът З. „А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към дата 09.12.2013 г., възникнало по застрахователна полица № 11113002699184, валидна от 13.11.2013 г. до 12.11.2014 г., сключена за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е – 220“, ДК № СА *****. Ответното застрахователно дружество твърди, че на 09.12.2013 г. не било настъпвало ПТП. Липсвал съставен констативен протокол от органите на “Пътна полиция“ – МВР за това, каквито били изискванията на Наредба № 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Оспорва твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди. Оспорва вината на водача на описаното по – горе МПС, като излага, че образуваното наказателно производство било прекратено с постановление от

09.09.2014 г. по ДП № 55 – СЛ/2014 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – София. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Б.П.Г., за която твърди, че е пресичала неправилно пътното платно - на необозначено за това място. Нарушена била разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер и несъответстваща на понятието „справедливост“, заложено в нормата на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Механизмът на твърдяното с исковата молба ПТП се установява по делото от допусната комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза ( КСМАТЕ), съдебна – автотехническа експертиза ( САТЕ ) и показанията на разпитания като свидетел – П.С.Д. - водач на процесното МПС, както и Протокол за оглед на местопроизшествие ( изготвен няколко месеца след събитието). Според заключението на КСМАТЕ на 09.12.2013 г. около 18.00 часа в гр.София по ул. „Гео Милев“ в посока от ул. „Н.Коперник“ към ул.„Елисавета Багряна“ се движил процесния лек автомобил "Мерцедес Е-220" с рег.№ СА *****, управляван от П.С.Д. със скорост 25 км/ч като се е приближавал към ул. „Елисавета Багряна“ в нощни условия и интензивно движение в час пик. Ищцата Б.П.Г. *** на 2-3 метра преди пешеходната пътека зад насрещно движещ се неизвестен микробус, който е ограничавал видимостта на пешеходката.

При условие, че действително е имало насрещен микробус, водачът на процесното МПС е видял пресичащата пешеходка от ляво на дясно, когато тя се е появила зад задния ляв габарит на микробуса. П.Д. предприел спиране, но бил осъществен контакт с пешеходката, независимо дали тя само се е подпряла с ръка или е била ударена от автомобила. Според изчисленията на САТЕ опасната зона на спиране на процесното МПС е била 13 метра, като автомобилът е отстоял от мястото на контакта с пешеходката съответно или на 2 метра или на 2,5 метра. Вещото лице уточнява, че няма конкретни данни за скоростта на движение на пешеходката, поради което при определяне на безопасната скорост, с която, ако водачът се е движил, е щял да предотврати ПТП, се изчислява при всички начини за движение на пострадалата – съответно бавен, спокоен, бърз ход, спокойно тичане, бързо тичане. Предотвратимостта на удара е изчислявана във варианти и с оглед вероятното местоположение на ищцата от мястото на контакта с МПС – съответно ако се е намирала на 2 метра от него преди непосредственото й възприемане от водача като опасност и при установената скорост на движение на лекия автомобил от 25 км./ч. САТЕ сочи, че ударът е бил предотвратим единствено при бавен ход на пешеходката Г.. Последната е била зад насрещно движещ се микробус и едва след като е преминала цялата задна част на това превозно средство се е появила пред процесното МПС зад задния ляв габарит на микробуса, след което е изминала 2 метра във видимо за водача на лек автомобил "Мерцедес Е-220", пространство. За бавния ход вещото лице при изслушването си по реда на чл. 200 ГПК заяви, че бавен ход е „човек когато върви много бавно“. Сочи, че обикновено пешеходните пътеки се пресичат с нормален ход. Вещото лице не е посочило със сигурност дали при спокоен ход ударът е бил предотвратим – експертизата сочи, че не се изключва това да е така. САТЕ сочи още, че по автомобила не били установени деформации и забърсвания и за това по технически път не може да се определи с коя част на автомобила е осъществен контакта и дали е имало удар.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите - П.С.Д.

–ЕГН ********** - водач на процесното МПС, и свидетелят М.Х.Г., ЕГН ********** – брат на първия и собственик на лекия автомобил. Св. Д. заяви, че декември месец през 2013 г., доколкото си спомня, на ул.”Гео Милев” в гр.София в зоната пред пешеходната пътека г-жа Б. се подпряла на неговия автомобил, след което същата нямала претенции към него. Той след това продължил цяла вечер да й звъни, както и на сутринта. Видимо си била тръгнала здрава - нищо й нямало и след два дни му се обадила, че е приета в болницата. След това вече подала жалба в Национална полиция, където св. Д. бил извикан. За механизма на ПТП излага следното: движението било интензивно и много оживено по ул. “Гео Милев около 18,00 часа.

Свидетелят Д. заедно с негов колега се движели с автомобил „Мерцедес” – Е класа, собственост на брат му, и бил застрахован и с „Каско“. Движели се по ул. “Гео Милев“ в посока към Военния музей, средно с около 20-25 км/ч., тъй като движението било доста натоварено и интензивно. След кръстовището, в ляво имало училище. Бил спрял на червен сигнал на светофара и след като потеглил, някъде на около 10 метра имало пешеходна пътека, но много преди пешеходната пътека – на около 2-3 метра, и при разминаването с един бус – тъмен на цвят, в последния момент изскочила една фигура. Тя минала зад микробуса, пресичайки отляво на дясно. Свидетелят излага, че не може да прецени какъв е бил ходът на движение на пешеходката, тъй като тя изскочила зад микробуса. Свидетелят Д. сочи, че спрял рязко, при което в предната част на автомобила - в ляво около зоната на фара, се подпряла една жена. Същата преминала отсреща на тротоара. Свидетелят я попитал, според изложеното от него, „как е ?” , а тя казала, че нищо й няма, бързала да си вземе внучето от танци. Водачът Д. предложил ако иска да я закара до болницата - до „Пирогов“ да я прегледат.

Свидетелят сочи, че я изчакал да се върне с детето, интересувайки се от нейното състояние. Ищцата пак казала: „Нищо ми няма, нямам претенции”. Вечерта й звъннал, на сутринта също. След един - два дена ищцата Г. се обадила на св. Д., че е в „Пирогов“. Отишъл да я види. Жената не била падала на земята, а в хода на проверката и свидетелите, които били на място, не са видели жената да пада. Свидетелят категорично заявява, че е видял ищцата да ходи нормално и не е куцала. Автомобилът бил напълно в изправност.

Всички системи работели. Пешеходната пътека се виждала много ясно, а освен това имало и знак, който предупреждавал, че престои пешеходна пътека. Тя била тип „зебра“. Свидетелят

М.Х.Г., който е брат на свидетеля Добров, не изнесе пред съда в хода на съдебното дирене обстоятелства, които да са релевантни за установяване на механизма на процесното ПТП, поради което съдът не основава изводите си на изложеното от този свидетел – същият не е пряк очевидец и няма лични впечатления за фактите, обхванати от предмета на доказване. Що се отнася до показанията на св. Д., съдът след преценката им по реда на чл. 172 ГПК намира същите за достоверни, най – вече предвид липсата на други доказателства, които да ги опровергават.

Съгласно приетата в настоящото производство съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, видно и от Епикриза № 42514 от 10.12.2013 г., ищцата Б. П.Г. била с диагноза „счупване на лявата бедрена шийка“. При постъпване в „Пирогов“ на 10.12.2013 г. (ищцата е изписана на

16.12.2013 г.), в медицинската документация било отразено – ляв долен крайник скъсен, външно ротиран с нарушена функция. Сетивност и циркулация – запазени.

Оперирана била по спешност – наместване и метална остеосинтеза с три канюлирани винта. Медикаментозно вливане на водно – солеви разтвори, аналгетици, антибиотик и антикоагулант. СМЕ излага разсъждения в посока, че фрактурата не е настъпила по описания в исковата молба начин, тъй като след инцидента ищцата Б.Г. без да е падала на земята, продължила пътя си, взела внучето си и се прибрала в къщи. Вещото лице излага съмнения счупването на лявата бедрена шийка да се дължи на процесното ПТП. От наличната рентгенограма вещото лице заключава, че заснетите кости били видимо остеопоротични, а конкретното травматично увреждане - счупване на бедрената шийка, съставлявало една от типичните остеопоротични фрактури. Заключението на СМЕ сочи, че предвид вида на фрактурата, скъсяването на крайника, завъртането на стъпалото навън, функционалната немощ се получавала веднага след причиняване на счупването, поради което било малко вероятно ищцата да е продължила да се движи след ПТП през същия ден без болки и ограничения в областта на ставата. Липсвало в медицинската документация и описание на външен травматизъм в конкретната област или по долните крайници.

Комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) в медицинската й част определя счупването на ищцата Б.Г. като „вклинено и неразместено“. Вклиненото счупване на бедрената шийка давало възможност пострадалият да се придвижва самостоятелно, но търпял болки и нестабилност (слабост) при движение. При този вид счупване костните фрагменти се вбивали един в друг и счупването рядко се размествало. Заключението на вещото лице травматолог е, че причината за настъпилото счупване на ищцата е ПТП и претърпения от пешеходката удар от лявата част на автомобилното купе в зоната на десния долен крайник. Същевременно обаче е посочено, че първоначалния удар не е причина ищцата Б.Г. да получи счупването на лявата бедрена шийка. Това счупване се дължало на загуба на равновесие на тялото на ищцата след подпирането й на предния капак, след което е било извършено внезапно ротационно движение при фиксиран (упорен) ляв крак на пътната настилка. Този вид фрактури се получавали най - често при възрастни пациенти с изразена остеопороза на костите. Можело да бъде получено в момент когато възрастни пациенти с напреднала остеопороза губят равновесие и извършват абнормно (по-голямо от нормалното) силово въртеливо движение в тазобедрената става. В процесния случай, според КСМАТЕ, ударът на ищцата Г. от процесния автомобил довел до загуба на устойчивост и пешеходката извършила описаното по-горе ротационно движение в лявата тазобедрена става. КСМАТЕ не е оспорена от страните, а съдът кредитира заключението само частично, предвид данните от изслушаната СМЕ, САТЕ и техническа част на самата КСМАТЕ, сочещи, че удар не е имало, че ищцата с травма като процесната би трябвало да е била в състояние да измине не повече от 50 – 100 метра, а същата се е придвижвала нормално.