Определение № 1225 от 10.05.2018, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. Пазарджик, 10.05.2018 г.

Районен съд – Пазарджик,

Гражданска колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищцата Й.Л.С. чрез пълномощника си адв. К.-П. твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., том IV, общ регистър 7432, н.д. №

731/2008 г. на нотариус Петкана Минева, е придобила при режим на СИО от родителите си Петрунка Стойчева С. и

Любен Зарков С. собствеността върху УПИ IV-209 с площ 980 кв.м в кв. 30 по плана на с. Звъничево, общ. Пазарджик при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ VI-208 на наследници на Верка

Василева Кафеджийска и УПИ V-210 на наследници на Стефан Ангелов Кафеджийски, север - УПИ III-206 на Димитър Иванов Кънев, ведно с построените в имота съгласно Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главен архитект на Община Пазарджик: масивна жилищна сграда с площ от 117 кв.м, състояща се от избен и редовен етаж, едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м, с административен адрес на имота: с. Звъничево, ул. „Двадесет и пета“ № 3, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, като родителите ѝ са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, вкл. плодоползването върху целия имот.

С

Решение № 721 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 2735/2011 г. на Районен съд – Пазарджик бил допуснат развод по взаимно съгласие между ищцата и съпруга ѝ, като съгласно утвърденото от съда споразумение процесните недвижими имоти били поставени в дял на ищцата, а решението било вписано в Службата по вписвания, поради което ищцата твърди, че е единствен собственик на процесните имоти.

Твърди, че ответниците З.Л.С. и съпругата му Н.И.С. владеят без основание описаните имоти.

След смъртта на родителите си ищцата предприела действия за доброволно уреждане на спора, като изпратила на ответниците нотариална покана за опразването на имота и предаване владението върху същия, но въпреки това ответниците продължили да ползват имота и отказали да предадат владението му.

По изложените съображения ищцата моли да бъде установено в отношенията между страните, че е собственик на процесния недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението му.

Моли да ѝ бъдат присъдени разноските по делото.

Представя писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, решение на Районен съд – Пазарджик, скица, удостоверение за търпимост, удостоверение за данъчна оценка, нотариална покана, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията, изложени в исковата молба.

Ответниците

З.Л.С. и Н.И.С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. Г. намират иска за допустим, но неоснователен.

Твърдят, че не владеят част от сградите, находящи се в процесния недвижим имот, а именно: едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м, както и че покупко-продажбата на масивната едноетажна сграда с площ 117 кв.м, обективирана в посочения от ищцата нотариален акт, е нищожна поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона.

Считат, че съществуващата сграда с площ 117 кв.м не е надлежно прехвърлена от наследодателите на ищцата, поради което тя е останала в техния патримониум до смъртта им и е придобита по наследство от ищцата и ответника С. при равни квоти, което представлява и правното основание за осъществяваното от ответниците владение върху сградата и върху поземления имот, доколкото това е необходимо за ползване на сградата.

При условията на евентуалност прави възражение за неоснователност на иска по отношение на ½ ид.ч. от втория и таванския етаж на сградата с площ 117 кв.м, тъй като те не са били предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г.

По тези съображения молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Не възразяват по приемането на представените с исковата молба доказателства.

Представят писмени доказателства: нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, удостоверение за граждански брак, удостоверение за наследници, удостоверение за описание и идентичност, удостоверение за раждане, снимки – 2 бр.

Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабдят от Община Пазарджик с удостоверението за търпимост, описано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., ведно с пълната административна преписка по неговото издаване и всички строителни книжа, отнасящи се до масивната жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв.м и настояща площ от 117 кв.м, вкл. тези за нейното пристрояване и надстрояване и одобрените проекти на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г.

Молят да бъдат допуснати двама свидетеля при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно етажността и момента на построяване на процесната сграда с площ 117 кв.м и относно владението на сградите и поземления имот от ответниците.

Молят да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: кога е извършено пристрояването и надстрояването на масивната жилищна сграда от 70 кв.м по нотариалния акт от 1975 г., одобрени на 11.11.1987 г. в какъв обем е била надстроена и пристроена; кога следва да се счита за завършено строителството на жилищната сграда с площ 117 кв.м, включващо одобреното пристрояване и надстрояване, кога е поставен покрив на сградата и кога същата е придобила статут на завършен строеж по смисъла на действащите към момента на завършването ѝ строителни правила и норми; с оглед момента на окончателното ѝ завършване, обема на сградата и всички останали нейни характеристики като строителен обект, представлява ли същата „търпим строеж“ по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ и ако да – в какъв вид, обем и етажност е следвало да бъде приета за търпим строеж към датата на издаване на удостоверението от 2005 г.; допустимо ли е удостоверяването като търпим строеж по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ само на част от построената сграда към 2005 г., респ. допустимо ли е било такова частично удостоверяване да се извърши само по отношение на описаните в процесния нотариален акт два етажа от масивната жилищна сграда с площ от 117 кв.м – един избен и един жилищен, като се има предвид, че сградата обективно се състои от още един жилищен и един тавански етаж; неописаните в нотариалния акт от 2008 г. втори редовен жилищен етаж и тавански етаж от масивната жилищна сграда с площ 117 кв.м представляват ли самостоятелен търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ, същите могат ли да са предмет на самостоятелна сделка, представлявали ли са самостоятелен търпим строеж и могли ли са да бъдат предмет на самостоятелна сделка към момента на подписване на нотариалния акт от 2008 г.; посочената в нотариалния акт от 2008 г. част от масивната сграда с площ 117 кв.м, състояща се от един избен и един редовен етаж, респ. останалата част от сградата – втори редовен жилищен етаж и тавански етаж, представляват ли понастоящем самостоятелни търпими строежи по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ, респ. представлява ли такъв търпим строеж цялата жилищна сграда по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ.

Молят да бъде задължена ищцата да представи по делото одобрен проект за пристройка от 47,61 кв.м на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г., описан в Удостоверение № 30/28.09.2005 г., приложено по гр. № 2163/2008 г. на Районен съд – Пазарджик, заведено от нея и бившия ѝ съпруг с правно основание чл. 108 ЗС, което е прекратено.

Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са предявените от ответника З.Л.С. против ищцата Й.Л.С. инцидентен установителен иск за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и насрещен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Исковете ответникът С. основава на твърдението, че процесният поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда с площ 70 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и салон, са придобити през 1975 г. от родителите му по време на брака им в режим на СИО, след което е извършено пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, завършило през 1989 г., въз основа на проекти, одобрени на 11.11.1987 г., в резултат от което жилищната сграда е станала с площ 117 кв.м с един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, а пристроената и надстроена част е придобита от родителите му по силата на приращението.

Твърди, че договорът за покупко-продажба от 2008 г., на който ищцата основава претенцията за право на собственост върху процесния имот, е нищожен поради липса на предмет, тъй като описаната в нотариалния акт сграда не съществува в описания вид, а удостоверението за търпимост, цитирано в нотариалния акт, е с невярно съдържание, тъй като към датата на издаването му сградата не е била във вида, описан в него – един редовен и един избен етаж, а във вида – един избен, два редовни и един тавански етаж, и освен това съгласно действащите към момента на издаването му норми на ЗУТ е било недопустимо издаването на удостоверение за търпимост за сгради, построени след 07.04.1987г., а процесната е построена през 1989 г. Тъй като документът с невярно съдържание е използван с цел прехвърляне на собствеността върху сградата, счита, че договорът за покупко-продажба е нищожен поради нарушение или заобикаляне на закона.

По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията му с първоначалната ищца, че договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., том IV, общ регистър 7432, н.д. № 731/2008 г. на нотариус Петкана Минева, е нищожен поради липса на предмет, нарушение на закона или заобикаляне на закона по отношение на масивната жилищна сграда с площ от 117 кв.м, както и да бъде установено, че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от същата жилищна сграда, а при условията на евентуалност – че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от втория жилищен етаж и таванския етаж на жилищната сграда.

Претендира разноски.

Формулира доказателствени искания, които се припокриват с тези, посочени в отговора на исковата молба, като освен тях моли да бъде задължена първоначалната ищца да представи Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главния архитект на Община Пазарджик и да му бъде дадена възможност да представи удостоверение за сключен граждански брак на наследодателите си Любен Зарков С. и Петрунка Стойчева С..

В срока по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 211 ГПК първоначалната ищца Й.Л.С. чрез пълномощника си адв. К.-П. оспорва предявените против нея инцидентен установителен и насрещни искове. Намира предявения установителен иск за нищожност на покупко-продажбата и установителния иск за собственост на ½ ид.ч. от процесната сграда за допустими, но неоснователни, а инкорпорирания в тях при условията на евентуалност насрещен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от втория жилищен и таванския етаж от процесната сграда за недопустим, тъй като не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, а алтернативно – за неоснователен.

Не оспорва, че с ищеца по насрещните искове са наследници на родителите си Любен Зарков С. и Петрунка Стойчева С., починали съответно на 24.02.2017 г. и на 14.03.2013 г.

Поддържа изложеното в исковата молба, че е придобила собствеността върху процесния поземлен имот и построените в него сгради по силата на покупко-продажба и от този момент е започнала да заплаща дължимите за целия имот данъци и такси по ЗМДТ, както и че след смъртта на родителите си е започнала за получава наем за ползването на имота.

Намира иска за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на предмет, нарушениe на закона или заобикалянето му за неоснователен, тъй като с договора се прехвърля реално определена част от недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, не са нарушени императивни законови разпоредби, нито страните по сделката са действали със съзнанието, че сключвайки я ще постигнат забранен от закона резултат.