Решение № 10 от 16.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря М. Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600897 по описа за 2022 година С присъда № 27 от 30.11.2021 г. на СОС-НО, 3 състав, постановена по НОХД № 480/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият О. Д. /O. D./ - роден на ********** г. в гр. ***, Кралство Белгия, с двойно гражданство - турско и белгийско, с адрес по документ за самоличност: Кралство Белгия, гр. ***, ул. „***“ № ***, със средно образование, женен, неосъждан, работил преди задържането като техник на газови и ел. инсталации в белгийската фирма „Мортиер Изоласиверхен“, е признат за виновен в това, че на 11.07.2021 г. около 18:13 часа, на ПП 1-8, в района на км. 40+500, обл. Софийска, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с peг. № ***, с посока на движение от ГКПП-Калотина към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата - член 16, ал.

1, т. 3 от ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:...когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като в нарушение на горепосочените правила не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и навлязъл с управлявания от него автомобил в лентите за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с насрещно движещия се мотоциклет марка „БМВ“ с peг. № ***, управляван от М. Н. Р. с ЕГН **********, с което по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета М. Н. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б."в", във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е 1 осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено за изпитателен срок от пет години.

С присъдата на основание чл. 343г от НК подсъдимият О. Д. /O. D./ е лишен от правото да управлява МПС за срок от три години считано от влизане на съдебния акт в сила.

С присъдата подсъдимият О. Д. /O. D./ е осъден да заплати:

- на М. Е. Е. с ЕГН ********** сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг М. Н. Р. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата считано от 11.07.2021 г.

- на Е. М. Р. с ЕГН ********** - малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител М. Е. Е., сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща М. Н. Р. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата считано от 11.07.2021 г.

- на Н. М. Р. с ЕГН ********** - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител М. Е. Е. сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на неговия баща М. Н. Р. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата считано от 11.07.2021 г.

- на С. Х. Р. с ЕГН ********** сумата от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния син М. Н. Р., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата считано от 11.07.2021 г.

- на Н. П. Р. с ЕГН ********** сумата от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на неговия син М. Н. Р., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата считано от 11.07.2021 г.

С присъдата е постановено веществените доказателства:

-лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с peг. № *** след влизане на присъдата в законна сила да се върне на правоимащото лице;

-еърбег от волана на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с peг. № ***, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, след влизане на присъдата в законна сила да се унищожи по предвидения ред.

С присъдата подсъдимият О. Д. /O. D./ е осъден да заплати общо на М. Е. Е. с ЕГН **********, на Е. М. Р. с ЕГН **********-малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. Е. Е., на Н. М. Р. с ЕГН **********-малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител М. Е. Е., на С. Х. Р. с ЕГН ********** и на Н. П. Р. с 2

ЕГН ********** сумата от 12 000.00 лева, представляваща сторени деловодни разноски.

С присъдата на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият О. Д. /O. D./ е осъден да заплати в полза на Софийски окръжен съд общо сумата 36 000.00 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху уважената част на предявените граждански искове, както и сумата от 200 лева за извършен в съдебно заседание превод.

С присъдата на основание чл. 189. ал. 3 от НПК подсъдимият О. Д. /O. D./ е осъден да заплати в полза на ОД МВР-София направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски в размер на 2179.45 лв.

Срещу така постановената присъда в частта й, в която са уважени изцяло предявените срещу подсъдимия граждански искове, е постъпила въззивна жалба от защитника му адвокат Х. Е. В. САК с оплаквания, че в тази й част е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила. Подалият жалбата защитник счита, че предявените граждански искове са вероятно основателни, но че размерът им е недоказан в първоинстанционното производство. Твърди, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се взимат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сочи, че в настоящия случай, за да приеме, че предявеният от гражданските ищци размер на претърпените от тях вреди е доказан, окръжният съд се е основал единствено на изложеното в етапа на съдебните прения от страна на прокурора и повереника на гражданските ищци. В тази връзка защитникът заявява, че не става ясно от кои доказателствени материали /писмени и гласни доказателства/ се установява претендирания размер на неимуществените вреди, като изтъква, че прокурорът не е бил длъжен и не е събирал доказателства за тях.

В жалбата на адвокат В. се излагат и доводи, че действително най-близките на починалия (каквито безспорно се явяват неговата съпруга, малолетни деца и родители) се ползват с право на обезщетение, но че същевременно правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Сочи, че в случая първоинстанционното производство е било проведено по реда на глава XXVII от НПК на основание заявеното от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, но че в тази част на ОА не са били включени обаче обстоятелства относно размера на причинените от престъплението вреди. С оглед на това подалият жалбата защитник намира, че размерът на претърпените от гражданските ищци вреди е следвало да бъде изяснен в съдебното производство, тъй като същите са включени в предмета на доказване съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 2 от НПК и предвид факта, че не са обхванати от направеното от подсъдимия самопризнание. По този повод се заявява становище, че ако за изясняване размера на претендираните от гражданските ищци искове се е налагало извършване на процесуални действия, предизвикващи отлагане разглеждането на наказателното дело, то съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК съдът е следвало да не 3 ги приема за съвместно разглеждане в наказателното производство. В този ред на мисли се развива оплакване, че първият съд не е изследвал пълноценно взаимоотношенията на всеки един от гражданските ищци с пострадалия и не е обосновал виждането си за справедливостта на дължимите им се обезщетения на основание чл.52 ЗЗД.

Прави се и оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил направеното в съдебно заседание възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В подкрепа на това оплакване се излагат аргументи, че от назначената по делото автотехническа експертиза е безспорно установено, че на мястото на удара скоростта на мотоциклета е била 134,29 км/ч, а на подсъдимия - 89,27 км/ч и че приложимото ограничение за скоростта на движение на главен път 1-8 на км. 40 + 500 км. е 90 км./ч. От тези факти, според защитника, следва, че пострадалият се е движел поне с 44.29 км./ч. над позволените за района. Изтъква се, че дори и при намаляване на скоростта от страна на мотоциклетиста да не е могло да се предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие, то въпреки това /при по-ниска негова скорост/ е било възможно резултатът да е различен. С оглед на това защитникът счита за безспорно, че пострадалият е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.

По така изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 от НПК в жалбата се отправя молба до въззивния съд да измени първоинстанционната присъда в частта й, в която изцяло са уважени предявените граждански искове и същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се претендира да бъде намален размера им до справедливия такъв, като бъде редуциран съобразно правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Срещу горната присъда е постъпила въззивна жалба и от защитника на подсъдимия О. Д. адвокат Д. Д.. С тази жалба се оспорва и атакува размера на наложеното наказание като явно несправедливо, както и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от М. Е. Е., Е. М. Р. и Н. М. Р., като се твърди, че така присъдените от първоинстанционния съд суми в размер на по 200 000 лева са прекомерни и недоказани.

Атакува се и размера на присъдените обезщетения за претърпените от С. Х. Р. и Н. П. Р. болки и страдания, като се счита, че присъдените им от първоинстанционния съд суми в размер на по 150 000 лева са прекомерни и недоказани.

По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба на защитника на подсъдимия О. Д.

- адвокат Д. Д.. Във връзка с оплакването, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца в допълнението се излагат съображения, че в мотивите си по отношение индивидуализацията на наказанието окръжният съд е направил извод какво наказание да му наложи след като е коментирал, че за престъплението по чл.

343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, но че в действителност предвиденото наказание лишаване от свобода съгласно цитираната разпоредба, по която е ангажирана наказателната отговорност 4 на подсъдимия, е от две до шест години. С оглед на това се сочи, че окръжният съд е направил индивидуализация на наказанието, приемайки за предвиден минимален и максимален размер на наказанието такива, каквито не са законоустановени.

Заявява се и становище, че съобразно предвидената санкция за състава на престъплението, в който се субсумира деянието на подсъдимия, индивидуализацията на наказанието трябва да е в границите от минимален размер 2 години до максимален размер 6 години лишаване от свобода и че при отчитането на смекчаващите отговорността обстоятелства, които окръжният съд изрично е приел (изразеното от подсъдимия искрено съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, семейната му и трудова ангажираност), следва, че наказанието, което може да бъде наложено на подсъдимия, е 2 години лишаване от свобода. Претендира се, че именно този вид и размер на наказанието съответстват на обществената опасност на деянието и дееца и изпълняват индивидуалната и генерална превенция на закона. Сочи се също, че при прилагането на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл.