Решение № 66 от 20.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Плевен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500929 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд ,ХIII-ти гр.с.№ 678 от 22.05.

2024г.,постановено по гр.д.№5671/2021г.по описа на същия съд на основание чл.45 от ЗЗД Х. Т. Б. от гр.Плевен,ул.*** е осъдена да заплати на Т. Б. от гр.Плевен,ул.***,ЕГН

********** сумата от

10лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от м.август 2017г.до 22.05.2024г.,ведно със законна лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до 15 000лв./погрешно посочено 1 500лв./предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба с вх.№15807/10.06.2024г. от Т. К. Б. ,чрез назначения му служебен защитник по реда на ЗПП адвокат И. Н. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно в частта,в която искът е отхвърлен като неоснователен.Изложени са доводи,че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение ,като съгласно чл.52 ЗЗД то се определя по справедливост.Посочено е,че най-важните обстоятелсва за определяне размера на претърпените неимуществени вреди се явяват интензитетът на 1 болките и страданията,както и тяхната продължителност.В обжалваното решение съдът не е коментирал тези обстоятелства,с оглед на които да обоснове своята преценка относно размера на справедливото обезщетение.

Решението на ПРС в частта,в която е определено обезщетение в размер на 10лв.е необосновано.В заключение моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваната му част като неправилно и да постанови друго по съществото на спора,с което да бъде уважен предявения иск изцяло,като се претендират и разноските за втората инстанция.

Срещу горепосоченото решение на ПРС е постъпила въззивна жалба и лично от ищеца Т. Б. ,с вх.№16005/11.06.2024г.,с която същото се обжалва като неправилно,необосновано,произнесено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.В мотивите на решението на ПРС липсва обсъждане и аргументиране на своевременно въведените от ищеца обстоятелства,налагащи присъждане на завишен размер на обезщетението.

Твърди се,че в случая е налице твърде продължителен период на непрекъснато увреждане от почти 7 години-на няколко метра от входната врата на апартамента на ищеца,вкл.в обхвата на едната камера е един от прозорците на спалнята на ищеца,като и след завеждане на иска поведението на ответника не е престанало.В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от 10лв.,за нарушение на материалния закон –чл.52 ЗЗД,като в тази насока въззивникът се позовава и на съдебна практика-множество решения на ВКС.В заключение моли съда да отмени решението на ПРС и да уважи предявения иск за разликата над 10лв.до предявения размер от 15 000лв.,ведно със законна лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.

С решение на ПРС №983/15.07.2024г.е допуснато допълване на решение №678/22.05.2024г.по гр.д.№5671/2021г. относно разноските,като на осн.чл.78 ГПК Т. Б. от гр.Плевен,ул.***,ЕГН ********** е осъден да заплати на Х. Т. Б. от гр.Плевен,ул.*** направените разноски по делото в размер на сумата 1845,60лв.

Срещу това решение на ПРС,с характер на определение по чл.248 ГПК за допълване на основното решение в частта за разноските е постъпила въззивна жалба,с вх.№21639/05. 08.2024 с характер на частна жалба от ищеца Т. Б.,чрез неговия служебен защитник –адвокат И. Н. от ПАК,с която същото се обжалва 2 като неправилно по изложените в жалбата съображения.

Срещу горепосоченото решение на ПРС №983/15.07.2024г.по гр.д.

№5671/2021г.с характер на определение по реда на чл.248 ал.1 ГПК, е постъпила частна жалба и лично от Т. Б.,с вх. №22137/12.08.2024г.

В съдебното заседание 25.01.2025г.въззивникът Т. Б. лично и чрез своя служебен защитник адвокат И. Н. от ПАК поддържат подадените въззивни и частни жалби и молят съда да ги уважи.

Въззиваемата Х. Т. Б.,чрез своя пълномощник адвокат Е. Р. от ПАК,назначена за служебен защитник по реда на ЗПП е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,като в тази насока са изложени подробни съображения.В заключение моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно.Относно частните жалби срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК също е взето становище,че са неоснователни.

В съдебното заседание на 29.01.2025г.въззиваемата Х. Б., чрез адвокат Е.

Р. от ПАК поддържа изложените в отговора съображения за неоснователност на въззивните и частната жалби.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивните и в частните жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби на Т. К. Б. ,чрез назначения му служебен защитник по реда на ЗПП адвокат И. Н. от ПАК с вх.№15807/10.06.2024г.и лично от Т. К. Б. с вх.№160065/11.06.2024г.са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими.

Частните жалби на Т. Б.,чрез неговия служебен защитник адвокат И. Н. от ПАК, с вх.№21639/05.08.2024г.и с вх. №22137/12.08.2024г. лично от Т. Б. срещу решение на ПРС №983/15.07.2024г.по гр.д. №5671/2021г., което има характер на определение по реда на чл.248 ал.1 ГПК са подадени в срока по чл.248 ал..3 ГПК и също са допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Т. К.

Б. срещу Х. Т. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД,като се претендира сумата 15 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди ,ведно със законна лихва от датата на завеждане на ИМ.Твърденията в ИМ са че ответницата е поставила две видеокамери в дома си за периода м.август 2017г.до завеждане на ИМ,чрез 3 които ищецът без негово знание е записван,в резултат на което причинени неимуществени вреди. са му

Решението на ПРС в частта,в която искът по чл.45 ЗЗД е уважен частично за сумата 10лв.,обезщетение за неимуществени вреди не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

Предмет на въззивен контрол от настоящата инстанция е решението на ПРС в неговата отхвърлителна част,в която искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над 10лв.до претендирания размер от 15 000лв.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта в обжалваната му част,като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да уважи частично предявения иск по чл.45 ЗЗД за сумата 10 лв.и да отхвърли иска в останалата част за разликата до 15 000лв.,ПРС е приел за безспорно,че в дома на ответницата Х. Б. са монтирани две камери ,едната е микрокамера,монтирана на самата входна врата,играеща ролята на шпионка,а другата камера е монтирана на терасата на ответницата. Съдът е приел,че техническите устройства имат техническите параметри да записва,филмират ,да възпроизвеждат и да разпространяват картина и звук, като е установено авторството на извършеното от ответницата противоправно действие ,че реално във всеки момент от посочения период от време е осъществено видеозаснемане с техническо средство ,без съгласието на заснеманите лица.Прието е ,че има доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди –изпадане в депресия,причиняване на неудобство и същият има главоболие.По тези съображения съдът е приел,че справедливото обезщетение е в размер на 10 лв.,а за разликата искът следва да се отхвърли като неоснователен ,поради затруднения на ответницата да заплати сумата.

Така изложените от ПРС мотиви на практика могат да се приравнят на липса на мотиви.Съгласно чл.12 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.Според разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК решението на съда се основава върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху закона.Съдържанието на мотивите към съдебното решение изрично е уредено в разпоредбата на чл. 236 ал. 2 ГПК, съгласно която, в мотивите се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, 4 фактическите констатации и направените правни изводи на съда.

В конкретната хипотеза гр.д.№5671/2021г.по описа на ПРС е образувано на 03.09.2021г.,проведени са голям брой съдебни заседания, приети са множество писмени доказателства,приложени са няколко наказателни производства,разпитани са свидетели ,изготвени са три технически експертизи от ВЛ В. В.,съответно първоначално заключение и две допълнителни. В обжалваното решение на ПРС на практика липсва обсъждане и анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,както и на заключенията на вещото лице по техническите експертизи. Не е направена преценка на доказателствата по делото,нито съдът е обсъдил възраженията на страните.Липсват мотиви на съда кои факти и твърдения е приел за доказани ,кои обстоятелства и възражения е счел за недоказани.Не е извършена преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,нито са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства.От твърде лаконичните мотиви на съда не може да се прецени въз основа на какви доказателства ПРС е приел,че от страна на ответницата са осъществени противоправни действия. Правилно е определена правната квалификация на предявения иск-чл.45 ЗЗД,но липсва анализ, обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства,поради което на практика липсват изложени от съда съображения въз основа на какви данни е приел,че е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД.Няма изложени доводи дали е налице причинна връзка между твърденията на ищеца за осъществени от ответницата противоправни действия,свързани с факта ,че същата има поставени две видеокамери в дома си и вредоносния резултат-претърпените от ищеца неимуществени вреди.Липсват мотиви и за обстоятелствата,които съдът е преценил при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.Доводът в обжалваното решение за отхвърляне на иска за разликата над 10 лв.до 15 000лв.,поради затруднения на ответницата да заплати сумата е абсурден и несъстоятелен.

На следващо място,Окръжният съд намира,че ПРС с обжалваното решение се е произнесъл по нередовна ИМ.Въпреки подробното изложение на ищеца Т. Б.,ИМ не отговаря на изискването на чл.127,ал.1,т.4 ГПК,като липсва конкретика относно обстоятелствата ,на които се основава иска.Ищецът не е 5 уточнил вида и характера на неимуществени вреди,които твърди,че е претърпял и за които претендира обезщетение в размер на 15 000лв.В ИМ е посочен период на твърдяното непозволено увреждане от м.август 2017 до завеждане на ИМ,а същевременно в диспозитива на решението на ПРС е посочен друг период от м.август 2017г.до 22.05.2024г./датата на постановяване на решението/.В тази насока също следва да се уточни периода,респ.твърденията за осъществени от ответницата противоправни действия касаят ли и периода след завеждане на ИМ.Следва да се уточни от ищеца има ли твърдения,че с процесните две видеокамери той е бил записван,заснеман , осъществявано му е видеонаблюдение,без негово съгласие и знание в нарушение на чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ или се твърди,че самото поставяне на двете видеокамери в дома на ответницата съставлява непозволено увреждане, от което на ищеца са причинени неимуществени вреди.

Окръжният съд установи,че изготвеният от ПРС доклад също не отговаря на изискванията на 146 ГПК.Докладът е обективиран в постановено определение №3611/26.11.2021г.,с което са приети представените писмени доказателства и е указано на ищеца да докаже причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите.Докладът не съдържа обстоятелствата,от които произтичат претендираните права и възражения /чл.146,ал.1,т.1 ГПК/,не е посочена правната квалификация на иска,нито възраженията на ответника/чл.146,ал.1,т.2 ГПК/,с изключение на горепосочените лаконични указания до ищеца, не е разпределена докзателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти /чл.146,ал.1т.5 ГПК/.