Решение № 152 от 07.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600817 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Петя Арнаудова от АК – Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия В. С.

Б., гражданин на **, роден на ** г., с ЛНЧ **********, с адрес: с.**, община **, ул. „**” № *, срещу присъда № 260000/29.01.2021 г., постановена по НОХД № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият В. С. Б. е бил признат за виновен в това, че на 19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. ***, общ. ***, ул. „***“, се заканил на Х. С. Щ., ЕГН **********, с убийство, като допрял нож до лявата му ръка и това заканване е възбудило основателен страх за неговото осъществяване, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК, вр. с чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.

С присъдата подсъдимият Б. е бил признат за виновен и в това, че на 19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. **, общ. **, ул. „**“ се заканил на К. Е. Й., роден на ***г. в Република **, с убийство, като насочил нож към тялото му и 1 разрязал с ножа тениската, с която е бил облечен и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия Б. е било наложено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с присъдата, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание е било отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Б. е бил признат за невинен в това, че на 19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. **, общ. ***, ул. „**“ се заканил на Р.

Д. Х., ЕГН ********** с убийство, като замахнал с нож към корема му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство - нож с дължина 21 см, с извито стоманено острие с дължина 10 см и дървено-костна дръжка, като е постановил след влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност.

С жалбата се изразява недоволство от присъдата в частта, с която подсъдимият Б. е бил признат за виновен за извършени две престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, съответно спрямо Х. С. Щ. и К. Е. Й.. Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се направи единствен и несъмнен извод за виновността и съпричастността на подсъдимия към цитираните две престъпления, поради което се прави искане да се отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да се постанови оправдателна такава.

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия Б. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, като в съответствие с чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван от служебен защитник, адв. Петя Арнаудова от АК - Бургас.

Производството пред въззивната инстанция отново се разгледа в отсъствие на подсъдимия Б., но при наличие на условията на чл. 269, ал. 3, т.

2

4, б. „а“ от НПК. Правото на защита на подсъдимия бе гарантирано с участието във въззивното производство на неговия служебен защитник, адв.

Петя Арнаудова от АК - Бургас, който в съдебно заседание пред настоящата инстанция пледира за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и за постановяване на оправдателна такава. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимият е осъществил виновно инкриминираните деяния, се иска изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намален размерът на определените наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. С. Б. е роден на *** г., гражданин на ***, с разрешен статут за продължително пребиваване в Република България до 28.11.2019 г., с ЛНЧ **********, с ** образование, ***, **, **.

Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият живеел в с. **, общ. **, ул. „**” № *, на който адрес е обитавал недвижим имот, представляващ къща с двор.

Пострадалите Х. Щ., К. Й. и Р. Х. също били жители на с. **, общ.

**. Не познавали подсъдимия лично, но знаели, че той е *** и живее в тяхното село.

Известно време преди инкриминираната дата домът на подсъдимия бил обект на посегателства. Няколкократно в късните часове на деня група лица хвърляли камъни по къщата му, като счупили стъкла на прозорци, както 3 и рекламна витрина. Подсъдимият бил убеден, че тези противозаконни деяния са извършени от лица от малцинствена група, живееща в същото село.

На 19.10.2017 г., между 15:00 – 16:00 часа подсъдимият бил в дома си, когато минаващи по улицата лица отново хвърлили камъни по къщата му.

Излязъл навън и видял 7-8 деца и юноши от ромски произход да бягат по улицата.

Същия ден, около 19:00 ч., пострадалият и свидетел по делото Х.

Щ., заедно със св. Н. Щ., се прибирали към дома си в с. **, общ. **, движейки се по ул. „**“, когато забелязали техни познати - свидетелите К. Й., Р. Х. и В.

Щ., към които двамата се присъединили. В този момент по улицата се движел и подсъдимият Б., който се намирал в състояние на алкохолно опиянение.

Първоначално той се насочил към св. Х. Щ., изкарал нож и опрял острието му до лявото рамо на свидетеля. В същото време подсъдимият изрекъл някакви думи на руски език, значението на които присъстващите на мястото не разбрали. Свидетелят Х. Щ., изплашен от поведението и оръжието, което държал в ръцете си подс. Б., успял да се отскубне, като блъснал ръката му и избягал. Свидетелят Н. Щ., който възприел действията на подсъдимия, също побягнал, заедно със св. Х. Щ.. Тогава подсъдимият Б. се приближил към св.

К. Й., попитал го дали е хвърлял камъни и насочил ножа към гърба му, като острието на ножа срязало тениската му. Свидетелят Й. се уплашил и избягал, след което подсъдимият се отправил към св. Р. Х., замахвайки с ножа към него, но св. Р. Х. не възприел тези действия на подсъдимия Б., тъй като побягнал в посока към дома си.

Действията на подсъдимия били възприети от намиращите се в този момент наблизо свидетели Г. Й., М. С., Н. С. и Р. Й., които започнали да викат за помощ и да хвърлят камъни по подс. Б., за да го прогонят. Това накарало подсъдимия да напусне мястото на инцидента, хвърляйки държания от него нож. Междувременно били сигнализирани органите на МВР.

На следващия ден – 20.10.2017 г., ножът бил намерен от св. В. Щ., който първоначално го скрил под тухли на ул. „***“ в с. **, но по-късно го предал с протокол за доброволно предаване на полицейския служител – св. Й.

Д..

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на 4 анализа на събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Х. С. Щ., К. Е. Й., Р.

Д. Х., Н. В. Щ., Х. С. Щ., М. Й. С., Д. А. Х., Г. Е. Й., Й. А. С., Й. Н. Д., Р. А. С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите В. М. Щ., Н. С. С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и тези, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК показания на свидетелката Р. Н. Й., дадени на досъдебното производство; в писмените доказателствени средства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК - протоколи за разпознаване на лица по снимки (л. 31, 36, 41, 92, 76, 80, 84, 89, 94 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства (л. 105 от ДП); във веществените доказателствени средства - фотоалбуми към протоколите за разпознаване на лица по снимки и протокола за оглед на веществени доказателства, както и в писмените доказателства, събрани по предвидения в НПК ред.

В изпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото ПРС е положил възможните процесуални усилия, провеждайки съдебно следствие, в хода на което са разпитани свидетелите, които са присъствали на инцидента.

Първостепенният съд е изпълнил и задължението си да оцени събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Фактическите положения са изведени в резултат на задълбочен анализ, като при оценката на доказателствения материал не са допуснати логически грешки. Съобразявайки всички изисквания на процесуалния закон, първата инстанция е посочила съображения относно това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирала вътрешното си убеждение. Приобщената в хода на проведеното съдебно следствие доказателствена съвкупност обуславя несъмнения извод, че автор на инкриминираните деяния е подсъдимия Б..

Действително с решаващо значение за установяване на значимата фактология, включително и относно авторството на деянието, са показанията на пострадалите Х. Щ. и К. Й., както и на свидетелите Р. Х. и Н. Щ. .

5

Показанията им са преценени както от гледна точка на собствената им надеждност и достоверност, така и във взаимната им връзка. Правилно е мотивирано становище, че изводимата от тези гласни доказателствени средства информация не е противоречива.

Вярно е, че пострадалият от престъпление може да прояви тенденциозност, поради прякото си засягане от конкретното престъпно посегателство. Соченото предпоставя необходимостта инстанциите по същество да подходят с изключително внимание към свидетелските показания на пострадалия, като отчетат от една страна собствената им логичност и корелацията им с останалите доказателствени материали, а от друга - и обстоятелството за възможна предубеденост или заинтересованост у свидетеля. В конкретния случай показанията на свидетелите Х. Щ. и К. Й. обосновано са били кредитирани от първостепенния съд, след внимателен анализ, при който е установено, че кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели - Р. Х., Н. Щ., В. Щ. . В тази насока показанията на посочените свидетели, за които няма индиции да са пристрастни, не съдържат съществени противоречия, видно от съдържанието им, документирано в съответните протоколи от съдебните заседания пред първата инстанция, пред която са били разпитани.

Показанията на тези свидетели са обективни, пресъздават обстоятелствата, свързани с извършване на деянията, удостоверяват в хронологична последователност неправомерните проявни форми на поведение на подс. Б.. Случилото се на инкриминираната дата е възприето от свидетелите лично, пряко и непосредствено и формира извода на съда за доказаност по несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа обстановка.