Решение № 93 от 09.03.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 1014/2022
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- Мина Топузова, Спас Иванчев, Деница Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.346 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Топузова
Членове:
Спас Иванчев
Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002201014 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим – В. Т. П., срещу нова и осъдителна въззивна присъда № 115/23.09.2022г. по ВНОХД № 2444/2022г. на СГС, н.о., 15-ти въззивен състав, с която е отменена първоинстанционна присъда от 22.02.2022г. по НОХД № 16236/2020г. на СРС, н.о., 9-ти състав.
В касационната жалба се ангажират основанията, свързани с нарушение на закона и като алтернатива - явна несправедливост на наложеното наказание.
На първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен и несъмнен начин извършеното от подсъдимия деяние. На второ място като алтернатива се иска приложението на чл.354а, ал.5 от НК.
В допълнение към касационната жалба се сочи,че е налице 1 незаконосъобразно приобщаване като годно писмено доказателства съставения по делото протокол за извършено претърсване и изземване. Прави се в тази връзка позоваване на незнание на поемното лице Р. Д. П. откъде е иззето наркотичното вещество. Търси се потвърждение на тази защитна теза и с показанията на полицейския служител Д. П. в качеството на свидетел. В допълнението се развиват доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на проверявания съд при анализа и оценката на свидетелските показания, довели до тенденциозното и едностранчивото им интерпретиране. Неоснователно съдът бил дал доверие изцяло на показанията на св.Д. и св.П. относно заявлението на подсъдимия, че в раницата на задната седалка има марихуана, която и сам е показал.
Защитата прави позоваване на обясненията на дееца, който бил заявил, че изявлението в протокола за претърсване се дължи на съвет на полицейски служител да каже, че марихуаната и негова и за лична употреба и че ще „му се размине“. Отправя се критика към дейността на въззивната инстанция по оценка на противоречията в свидетелските показания, при съпоставяне обясненията на подсъдимия с тези на свидетелите, полицейски служители.
В заключение се твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
На второ място отново се обосновава извод, че материалния закон е приложен неправилно, доколкото подсъдимият бил невинен.
На трето място алтернативно се пледира за неправилно приложение на материалния закон, като вместо чл.354а, ал.5 от НК е приложен чл.354а, ал.3 от НК, неправилно била отчетена степента на обществена опасност на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наложеното наказание не съответствало на целите по чл.36 от НК. Претендира се приложение на чл.55 от НК.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при анализа на доказателствата, относими към съставомерността на деянието. Били взети предвид всички събрани по делото доказателства – показанията на полицейските служители, пред които подсъдимият е обяснил за съдържанието в неговата раница и че
2 наркотичното вещество е негово притежание. Посочва, че протоколът за изземване с приложения към него фотоалбум е съставен при спазване на процесуалните правила и с участието на две поемни лица, позовава се на изявленията на подсъдимия в този протокол в горепосочения аспект. В подкрепа на обвинителната теза се изтъква и изготвената по делото физикохимическа експертиза.
Прокурорът поддържа становището на въззивната инстанция за липсата на маловажен случай съобразно разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НПК, като твърди, че деецът е осъждан за деяние, свързано с употреба на наркотични вещества, инкриминираното количество е било голямо, тъй като от него можело да се направи немалък брой цигари, които да повлияят на общественото здраве, а също така според него това количество било предназначено за дълготрайна употреба. Тези обстоятелства според прокурора обуславяли по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и съответно правилността на изводите на въззивната инстанция. В заключение посочва, че наложеното наказание не било несправедливо, то е в минимален размер, като се обективирала невъзможност за приложението на чл.55 от НК.
Касаторът, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитници, които по същество поддържат касационната жалба ведно с допълнението и изложените там доводи. Първият по ред защитник повтаря изложените вече доводи за възприятията на разпитаното по делото поемно лице и противоречията с показанията в този случай на полицейските служители. Оспорва начина на анализ, оценка и интерпретиране на доказателствената съвкупност от въззивната инстанция. Твърди, че в противоречие с правилата на формалната и правна логика били изводите на въззивната инстанция , че липсват доказателства за упражнено спрямо подсъдимия недопустимо давление от полицейските служители, под влиянието на което бил написал в протокола, че веществото е негово.
Поддържа без изменение и оплакването си за нарушение на закона, с неправилна правна квалификация на деянието. Неоснователно съдът не бил отчел всички обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Като такива се посочват малкото количество наркотично вещество, ниската стойност в размер на 1/3 от минималната работна заплата, младата възраст на 3 дееца към момента на извършване на деянието, наличието на медицински причини за употребата на наркотичното вещество.
Вторият защитник, такъв включително и на основание чл.91, ал.2 от НПК, също така поддържа касационните оплаквания, изложени в жалбата и допълнението й. Излага съображения относно показанията на св.И. Ц., който свидетелствал, че е поставил наркотичното вещество в раницата на подсъдимия без негово знание. Прави позоваване на шесткратно заявление на подсъдимия че веществото не е негово. Отбелязва, че подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест, което е наложило напускането му на работа, че му предстои операция и е налице необходимост да завърши образованието си. Изтъква вида на наркотичното вещество и неговата помалка значимост по отношение на защита на общественото здраве.
Поддържа направените касационни искания относно въззивната присъда.
Подсъдимият не добавя нищо към казаното от защитата си. Заявява, че е имал имен ден, когато е спрян за проверка от полицейските служители и изразява желание да продължи живота си.
При последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като не бил извършил престъплението.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда от 22.02.2022г., по НОХД №16236/2020г., на Софийски районен съд, н.о. 9-ти състав, подсъдимия В. Т. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК – държане на високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нето тегло 29,48 грама, с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, на стойност 176,88 лв./ сто седемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, на 11.11.2019г. в град София.
Първостепенният съд е наложил глоба в размер на 1000 лева.
Деецът е оправдан по първоначалната квалификация на деянието, 4 възведена с обвинителния акт - по чл.354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК.
Присъдени са и съответните разноски, има произнасяне по веществените доказателства и е постановено отнемане на предмета на престъплението.
Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото.
С атакувания въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е частично отменена, като подсъдимият П. е признат за виновен по първоначално предявеното обвинение, наложено му е наказание от една година лишаване от свобода, която е постановено да се изтърпява при първоначален общ режим.
Приложен е чл.68, ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение отложеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД №
1031/2018г. на РС-Дупница. Зачетено е предварителното задържане, като останалата част от присъдата е потвърдена.
Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, в една основна част тя се явява основателна.
На първо място обаче следва да бъдат обсъдени претенциите на подсъдимия и неговата защита за допуснати нарушения на процеса, които са довели до ограничаване на неговите процесуални права.
Касационната инстанция намери, че тези претенции са лишени от фактическо и правно основание. Полицейската проверка, която е довела до образуването и провеждане на наказателното производство срещу подс.П., има напълно случаен характер и няма никакви основания да се приеме, че тя е била преднамерена и целенасочена, тоест да носи в себе си белезите на предварително негативно отношение към дееца, да се отличава с липсата на безпристрастие при изпълнение на служебните задължения от длъжностните лица от МВР.
Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процеса при анализа на доказателствената съвкупност, който е детайлизиран, дори твърде пунктуален и изключително подробен, и в пълно съответствие с правната и житейската логика. Разбира се, страните може да не са съгласни с изводите на 5 въззивната инстанция, но при спазване на правилата на формалната логика и изискванията на процеса от страна на съда, оплакванията носят белезите на оплакване за необоснованост, което, разбира се, не е касационно основание.
Липсва неточен, превратен или несъответстващ на логиката анализ на доказателствата, за да може да се извлече нарушение на процесуалните правила и съответно да се достигне до извод за възприемане на ограничаване правото на защита на дееца. Напротив, всяко едно свидетелстване е подложено на педантичен анализ, при който не е открито противоречие, което да изключва един или друг доказателствен факт. Доказателствата по делото като цяло са еднопосочни, с изключение на показанията на св.Ц., на които защитата отделя централно място. От своя страна, въззивната инстанция пък съвсем добросъвестно е обсъдила доказателствената роля и процесуално съответствие и значение на извършеното претърсване и изземване. С основание и в противовес на възраженията на защитата, въззивната инстанция е възприела редовността на извършеното процесуалноследствено действие, като е анализирала показанията и на едното поемно лице – Р. П.. Няма логическо несъответствие или превратно интерпретиране на неговите показания. Не може да се изисква от поемното лице да дефинира ясно и с конкретна правна формулировка значението на извършените процесуалноследствени действия, както и да притежава ясен спомен за случилото се. Касационната инстанция напълно се съгласява с изложените доводи в тази връзка от въззивния състав. Всъщност е налице пълна логическа последователност при установяване на доказателствения факт относно притежанието на наркотично вещество – като по делото е безспорно установено извършването на непреднамерена и случайна проверка на подсъдимия съобразно нормите на ЗМВР. Без да са проведени активни полицейски действия и такива по разследване, сам и доброволно подс.П. е потвърдил, според показанията на тези полицейски служители, наличието на такова вещество, което е и негово притежания. Житейски нелогично е да се допуска създаването на преднамерена обстановка за откриване на наркотично вещество, което при това да произхожда от друго лице в аспекта на притежание или поне държане. В първоначалния момент, когато подсъдимия П. е пояснил че знае какво е съдържанието на процесната раница, не са били предприети активни полицейски действия, които да ограничават правата на подсъдимия за свободно изразяване на волята и на придвижване, за да може 6 да се поддържа тезата, че подсъдимият П. е бил поставен при неравноправни условия и лишен от възможност за защита. Правилно съдът е отчел обстановката, при която свидетелят М. И. е възприел извънсъдебните изявления на подс.П., впрочем напълно покриващи като съдържание съобщеното от него по-рано пред първите полицейски служители – св.Д. и П..
Разпечатката съдържа 39 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b272016-2855-4c1f-8658-4758db302edc