Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 25.11.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 1113/2024
Вид
Решение № 218
Подписан
25.11.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327 ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Девня, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120101113 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 327 от ТЗ вр. чл.

79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от от „ДУБЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД /с предишно наименование “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК 204297587, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ж.к. Дружба 1, ул.

„Амстердам“ № 23, представлявано от М. П. М. - Управител, чрез проц. си представител по пълномощие – адв. Ал. В. от САК срещу "ИВАН ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК 202929518, със седалище и адрес на управление: гр.

Суворово, п.к. 9170, ул. БАТАК № 9 А, представлявано от управителя И.В.

Пл.с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 252, 44 лева, представляващи дължима и неплатена цена на закупени и получени стоки по Фактура № 6000008422/30.04.2024 г. с падеж 30.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.07.2024 г. до заплащане на задължението и сумата от 65, 72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по г. гр. дело № 673/2024 г. по описа на РС – Девня.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е закупи и получил от “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД /сега „ДУБЕ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ стоки на обща стойност 3 252, 44 лева, описани във Фактура № 6000008422/30.04.2024 г., като е следвало да заплати цената на 1 същите до датата на посочения във фактурата падеж - 30.05.2024 г. Тъй като ответникът не заплатил закупените от него стоки, на 22.07.2024 г. е депозирал в Районен съд - Девня заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответното дружество за заплащане на главницата от 3 252, 44 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня, следващ датата на падежа 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., изчислена с онлайн калкулатор в размер на 65, 72 лева. По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. дело № 673/2024 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника /сега ответник/ и на ищеца били дадени указания да предяви вземането си по съдебен ред. В указания му срок ищецът депозирал настоящата искова молба, с която моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите по заповедта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който, чрез редовно упълномощен проц. представител – адв. Ж. К. от ВАК, намира иска за допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се в отговора, че в края на месец април 2024 г. представител на ответното дружество е договорил чрез телефонен разговор с представител на ищеца в магазина му в гр. Варна, ищцовото дружество да предостави на ответното 6 броя нови горивни дюзи за собствен на ответното дружество товарен автомобил марка „Ив.“ с рама ******* за цена около 440 лева без ДДС за дюза. Оспорва се, че страните са се договаряли ищецът да продаде на ответника стоките с посочените серийни номера в представената по делото фактура. Сочи се, че вместо поръчаните от ответника нови горивни дюзи, на 30.04.2024 г. в магазина на ищеца в гр. Варна на ответното дружество са предоставени 6 броя горивни дюзи, при монтирането на които още в същия ден ответникът е установил, че същите са с компрометирана функционалност и не функционират по предназначение. Представителят на ищеца в търговският му обект в гр. Варна, от който са взети дюзите е бил уведомен незабавно за това обстоятелство. По негово искане ответникът е предприел действия по диагностика на предоставените му дюзи, във връзка с които е установил че предоставените му резервни части - 6 броя горивни дюзи не само, че не функционират по предназначение, но и че не са нови, а са рециклирани резервни части. Твърди се също, че след установяване на тези обстоятелства предоставените от ищеца 6 броя горивни дюзи са били върнати незабавно в магазина на ищеца в гр. Варна, тъй като същите не функционират по предназначение и не съответстват на поръчаните от ответника резервни части. Поискано е било предоставените от ищеца нефункциониращи дюзи да бъдат заменени с поръчаните резервни части, а именно 6 броя нови функциониращи горивни дюзи за товарен автомобил марка „Ив.“ с рама ********, а не рециклирани такива с компрометирана функционалност. Сочи се, че представителят на ищеца във фирмения му магазин в гр. Варна е приел 2 върнатите дюзи, но е посочил, че замяната им с нови функциониращи дюзи може да стане не на договорената единична цена от 440 лева за дюза, а на цена неколкократно надвишаваща договорената, а именно за цена от около 1 400 лева за дюза. Представителят на ответникът е отказал това предложение и е направил изявление, че се отказва/разваля сключения договор, поради обстоятелството, че доставената стока не отговаря да поръчаната такава и не функционира съобразно обичайното й предназначение. Предвид изложеното се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за продажба досежно стоките, описани във приложената към исковата молба фактура, като се твърди, че страните не са договаряли продажбата на стоки със посочените вид и серийни номера. Договорката между страните е касаела предоставяне от ищеца на 6 броя нови горивни дюзи за товарен автомобил марка „Ив.“ с рама ******* срещу единична цена за нова дюза от 440 лева без ДДС, каквито до момента ищецът не е доставил на ответника при договорените между страните условия. В условията на евентуалност се заявява, че дори да се приеме, че твърденият от ищеца договор е бил налице между ищеца и ответника, то същият е развален от ответника поради некачествено изпълнение от страна на ищеца, а именно предоставяне от последния на вещи с недостатъци, които ги правят негодни за обикновеното им употребление. Изявлението за разваляне на договора е направено своевременно при връщането на нефункциониращите дюзи на 06.05.2024 г. в магазина на ищеца в гр. Варна. Оспорва се обстоятелството, че представената към исковата молба фактура № 6000008422/30.04.2024 г. е подписана в частта относно получател от представляващия ответното дружество „Иван Плугчиев”ЕООД управителя Ив. В. Пл.. Твърди се, че посочената фактура не е предоставяна на представляващия ответното дружество и не е осчетоводявана от ответника. Сочи се, че представената към исковата молба фактура е подписана от лице, което не е представител по закон или пълномощие на ответното дружество, поради което неговите изявления не могат и не обвързват ответното дружество. Ответникът оспорва истинността на този документ, както по отношение верността на съдържанието му, така и по отношение на автентичността на подписа, положен в частта за получател от името на търговското дружество „Иван Плугчиев“ ЕООД, като твърди, че документът е с невярно съдържание и, че положеният подпис върху фактурата в частта за получател не е на лицето Ив. В. Пл. - управител и представляващ ответното дружество. Отново в условията на евентуалност, в случай че никое от горните възражения не се приеме за основателно от съда, ответникът, чрез проц. си представител прави изявление, че разваля твърдения от ищеца договор за продажба, поради следните две обстоятелства, всяко от които се заявяват като самостоятелно основание за разваляне на договора, а именно: 1) неизпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на поето задължение да предостави на ответника договорените нови резервни части. В тази връзка се уточнява, че към настоящия ответното дружество няма интерес от изпълнение от страна на ищеца, поради своевременното 3 снабдяване на ответника с необходимите нови резервни части от трето лице; 2) некачествено изпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в предоставените от ищеца на резервни части с недостатъци, които ги правят негодни за обикновеното им употребление. Твърди се, че ищцовото дружество съзнателно е премълчало недостатъците на предоставените на ответника и върнати от същия впоследствие резервни части. Счита се, че ответното дружество не дължи заплащане на претендираната от ищеца главница, като предвид неоснователността на предявения главен иск, се оспорва като неоснователен и предявения в условията на обективно кумулативно съединяване акцесорен иск. На тези основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски по делото.

В с.з., страните чрез проц. си представители поддържат становищата си. В хода на устните състезания проц. представител на ответника моли за отхвърляне на исковете като недоказани както по основание, така и по размер.

Представя писмена защита, в която доразвива доводите си за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства от ищеца - фактура № 6000008422/30.04.2024 г. е видно, че на същата дата ищеца е издал на ответника счетоводен документ за следните стоки: 1. МЕ342290 - SN 1:

CAALARAAIA, SN 2 DAH1B8AA1 А, SN 3: AAHT6RAASA, SN 4:

AIAGDHAAAA, SN 5: CAANAZAASA, SN 6: A1H47RAAAA

- 6 бр. на единична цена 439, 13 лева и обща стойност 2 634, 77 лева; 2. Дихтунга дюза С11- 6 бр. с ед. цена

5, 78 лева и обща стойност 34, 71 лева без ДДС; 3.

Гарнитура

- 1 бр. на стойност 40, 89 лева без ДДС. Сумата за плащане по така издадената фактура с начислен ДДС е в размер на 3 252, 44 лева с дата със срок на плащане до 30.05.2024 г. по банков път.

С експедиционна бележка № VAR00000641/30.04.2024 г. по документ № 6000008422/30.04.2024 г. магазин Варна е предал на ответника „Иван Плугчиев“ЕООД гореописаните стоки, като документа не е подписан нито за приел, нито за предал и в същия е отбелязано „Не се дължи плащане“.

Видно от представеното от ответника свидетелство за регистрация на МПС част I е, че същият е собственик на т.а. марка „ИВ********“ с рама намер *********.

От показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели М.

Ал. Янк.и М. Й. М. работещи в ищцовото дружество като продавач/консултанти се установява, че представител на фирма “Иван Плугчиев” ЕООД – свид. В. Пл. се е свързал със свид. М. М. и му е поръчал 6 бр. горивни дюзи за товарния си автомобил „Ив.“. Не след дълго свид. М.

М.върнал обаждане на свид. В. Пл. с готова оферта и му казала, че дюзите вече са налични в магазина в гр. Варна и може да си ги получи. Стоките били предадени на една жена, която казала, че идва за дюзите на „Плугчиеви“ЕООД 4 от свид. М. Янк., тъй като свид. М. М. не бил в магазина по това време. Свид.

М. Янк. издал и процесната фактура, като твърди, че е помолил жената да я разпише. След 2-3 дни в магазина дошъл свид. В. Пл., който им казал, че дюзите не са нови, а рециклирани и неработещи, поради което ги връща и няма да ги заплати. Свидетелите му обяснили, че ако има рекламация към закупените стоки следва да се обърне към оторизиран сервиз на „Б.“, тъй като такива били условията на производителя. Предложили му и други дюзи на друга марка на цена 1 300 лева за дюза, но той не се съгласил, хвърлил кашона с дюзите в магазина и си тръгнал. След това свидетелите установили, че дюзите са употребявани. И двамата са категорични, че са продали на ответника чисто нови дюзи, тъй като в магазина не се предлагат рециклирани дюзи. Заявяват също, че преди да предадат дюзите на купувача те са разпичатали опаковките им, за да запишат серийните им номера.

Свидетелката на ответника Й. Б.Б. – съжителстваща на съпружески начала със свид. В. Пл. потвърждава заявеното от ищцовите свидетели, че именно тя е отишла в магазина, за да получи поръчаните дюзи. Същата заявява, че в автомобила й е бил сложен един кашон, като не е видяла съдържанието му и го е предала на свид. В. Пл.. Категорично отрича да е подписвала какъвто и да е документ.