Решение № 2050 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2050 гр. ..., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110141722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ... против Н. П. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената за топлоснабден имот, находящ се в ... с аб. № ..., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23367/2025 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на имота, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размерите, заявени с исковата молба – главница за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на 219,46 лева 1 за периода ... г. – .... г., главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 18,19 лева за периода ... г. – .... г., заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2025 г., до погасяването на задълженията, мораторна лихва за забава в размер на 64,76 лева за периода ... г. – ... г., начислена върху главницата за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, и мораторна лихва за забава в размер на 5,41 лева за периода ... г. – ... г., начислена върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира сторените разноски в производството.

Ответникът Н. П. В. оспорва да е собственик на имота през процесния период, съответно и да са страна по облигационната връзка с ищеца. Оспорва, че до имота е доставяна топлинна енергия в претендираните количества и на претендираната цена.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи цената на услугата за дялово разпределение. Оспорва претенциите за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на възнаграждение на представляващия го адвокат, оказал му безплатна правна помощ в производството.

Третото лице помагач ... изразява становище, че за процесния период и до процесния имот за използваната топлинна енергия са издавани индивидуални справки, тъй като сградата е на ежемесечен дистанционен отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия, като топлинна енергия ежемесечно е начислявана въз основа на реалното потребление.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.

Процесуалният представител на ответника в открито съдебно заседание излага становище, че е недопустимо назначаването на експертиза по методика, която е отменена като незаконосъобразна. Излага твърдения, че в настоящия случай е налице само разпределителна мрежа и отдадената от нея енергия, тъй като в имота няма отоплителни тела, а в района няма битово горещо водоснабдяване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за дължимостта на незаплатена цена по договор за топлинна енергия.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ (ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

2

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество (в този смисъл-задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №1/2017 г. на ВКС-ОСГК, т.1).

Във връзка с направеното оспорване по делото не са ангажирани годни доказателства /нотариален акт, договор за покупко – продажба, административен акт, съдебно решение и др./, които да удостоверят, че ответникът е носител на право на собственост или на вещно право на ползване върху имота, индивидуализиран в исковата молба, през процесния период.

По делото е приобщено писмо от ..., дирекция „...“, отдел „...“, видно от което Н. П. В. с ЕГН **********, е подала декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, в която е декларирана като собственик към ... г., въз основа на Договор за покупко-продажба ... от ... г., сключен със ..., на недвижими имот – ..., находящ се в ..., а не на сочения от ищеца топлоснабден имот, находящ се в .... По делото не са представени доказателства, че декларираният от ответника В. имот е идентичен с процесния топлоснабден имот.

По делото е приобщено и писмо от ..., направление „Архитектура и градоустройство“, от което се установява, че след извършена проверка на съхраняващите се в архива на Дирекцията документи, не е намерено досие на ..., находящ се в гр. ..., ж.к. „...“, поради което Дирекцията не разполага с информация относно вида на искания документ за собственост, както и за местосъхранението на същия. От писмото се установява, че е извършена проверка и в базата данни, съдържаща информация с досиета на блокове, по които са налични договори, сключени по реда на чл. 117 от ЗТСУ с начална година – ... г., при която не е установено наличие на договор за покупко-продажба на процесния топлоснабден имот.

При съобразяване на гореизложеното, следва да се приеме, че по делото не се установява ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота през процесния период, поради което съдът формира извод, че в правната му сфера не са възникнали задължения по силата на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия.

Поради отсъствието на първия елемент от фактическите състави на релевираните от ищеца вземания за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, съответно за цена на услуга за дялово разпределение, се явява ненеобходимо разглеждането и установяването на съществуването на останалите им елементи.

Предвид изложеното, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради неоснователността на главните претенции, неоснователни са и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД с предмет акцесорните претенции за лихва за забава.

При този изход на спора разноски се следват на ответника. На ответника е предоставена безплатна правна помощ от адвокат Д. С., поради което на основание чл. 38, 3 ал. 2 ЗАдв., във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съдът следва да определи размера на следващото се на адвокат С. възнаграждение, съобразявайки и изхода на разгледания материален спор.

Съдът преценява, че делото не съставлява особена фактическа и правна сложност, като е приключило в две съдебни заседание, като първото е отложено по искане на процесуалния представител на ответника. Като съобрази гореизложеното, при съблюдаване на материалния интерес на делото и взимайки за база възприетото в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /доколкото съдът не е обвързан от Наредбата и при липса на оправдан интерес, като например, свързан с искане да се определя отделно възнаграждение за всеки иск, не следва да я прилага - така Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/ 2022 г./, съдът определя размер на възнаграждението от 204,52 евро (равностойността на 400,00 лева) за исковото производство.

Ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..., ЕИК ..., ..., против Н. П.

В., ЕГН **********, с адрес в ..., искове за признаване за установено, че Н. П. В. дължи на ... сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.04.2025 г. по ч.гр.д. № 23367/2025 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 219,46 лева, равняващи се на 112,21 евро, претендирана като вземане за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода ... г. – .... г., и сумата 18,19 лева, равняващи се на 9,30 евро, претендирана като вземане за цена на услуга за дялово разпределение за периода ... г. – .... г., относно топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., за който се води партида при ищеца с аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /23.04.2025 г./ до окончателното им изпълнение;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 64,76 лева, равняващи се на 33,11 евро, претендирана като мораторно обезщетение за периода ... г. – ... г. за забава в плащането на главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,41 лева, равняващи се на 2,77 евро, претендирана като мораторно обезщетение за периода ... г. до ... г. за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., гр. ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Ц. С., БУЛСТАТ ..., със служебен адрес: ... сумата 400,00 лева, равняващи се на 204,52 евро, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ответника Н. П. В., ЕГН **********, в производството пред първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „...” ООД.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на ответника чрез адвокат С..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5