Решение № 567 от 01.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Добрич, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230100032 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД град София с ЕИК 203374133 , с която против С.

И. С. с ЕГН ********** от град Д., улица „***" № **** са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. № 2522/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1108 от 02.10.2023г., а именно:

550.00 лева - неплатена главница по договора за потребителски кредит № 231267 от 09.11.2018 г., сключен със „Сити Кеш„ ООД с ЕИК 202531869, вземането по който е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ,, ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.08.2023 г. до окончателното изплащане;

28.74 лева - неплатени дължими такси по тарифата за таксите и разходите , събирани от „Сити Кеш„ ООД;

- 94.86 лева - обезщетение за забава по договора за кредит за периода 10.06.2019 г. - 04.08.2023 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Ответникът е страна по сключен с ищцовото дружество на 09.11.2018г. договор за 1 потребителски кредит №231267 по силата на който Сити Кеш ООД, като кредитодател, му е предоставил, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 550 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР 48,25 %. Ответникът се е задължил да върне заетата сума на 7 вноски в срок до 10.06.2019г. Кредитополучателят е в забава. Вземането по договора е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ,, ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г.

Твърди се, че ответникът освен главница, дължи такси и обезщетение за за забава. За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №2522/2023г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от редовно уведомения ответник.

В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на процесния договор. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него ;

2 размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент; цедиране на вземането.

Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 30.05.2024 г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5.

Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.С оглед наличието на предпоставките за постановяване н а неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство, както следва: 15,29 лв. - държавна такса и 30,57 лева юрисконсултско възнаграждение.

За установителното произодство ищецът има право на разноски, както следва: 125 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В и ответника С. И. С. с ЕГН ********** от град Д., улица „***" № ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч. гр. д. №2522/2023 г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1108 от 02.10.2023 г., а именно :

550.00 лева - неплатена главница по договора за потребителски кредит № 231267 от 09.11.2018 г., сключен със „Сити Кеш„ ООД с ЕИК 202531869, вземането по който е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ,, ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.08.2023 г. до окончателното изплащане;

28.74 лева - неплатени дължими такси по тарифата за таксите и разходите , събирани от „Сити Кеш„ ООД;

- 94.86 лева - обезщетение за забава по договора за кредит за периода 10.06.2019 г. - 04.08.2023 г.

ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** от град Д., улица „***" № ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В, разноските по ч.гр. дело № 2522/2023г. на ДРС:

15,29 лв. - държавна такса и 30,57 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото гр. дело № 32/2024г. на ДРС:

125 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал.

4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4