Определение № 24334 от 12.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24334 гр. С., 12.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20221110144853 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. И. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), чрез адвокат Е. М.

Г., със съдебен адрес – град С., бул.“(АДРЕС) срещу (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, гр. С., район Л., ул. (АДРЕС), представлявано от Л. К. Д. и С. П., чрез юрисконсулт Р.

М., със съдебен адрес – гр. С., ул.(АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2016 г. срещу него било образувано изп.д. № 11627/2016 год. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ, район на действие СГС, с взискател ответното дружество – (ФИРМА) ЕАД“, 1

ЕИК *********, по делото са били извършени следните действия: Молба за образуване на изпълнителното дело вх. № 188674/15.12.2016г., въз основа на която е било постановено Разпореждане от 15.12.2016г. на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителния процес, с което допълнително е било разпоредено да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника, насрочен е бил опис на движимите му вещи за 20.02.2017г. от 13.00 часа, разпоредено е било да се изпрати покана за доброволно изпълнение на И. Т. и са били определени първоначалните такси за ЧСИ. С Покана за доброволно изпълнение /ПДИ изх. № 262132/19.12.2016г. длъжникът е бил поканен да плати вземането, а на същата дата са били отправени искания за извършване на справки за налични банкови сметки, банкови касетки и т.н. до няколко банки, както и е било изпратено съобщение до НАП. Впоследствие е била изпратена още една покана до длъжника – ПДИ изх. № 6633/2017г. – невръчена, като имало и други невръчени съобщения. С Молба вх. № 069459/07.08.2019г. взискателят е отправил искане за извършване на справки за трудови договори на длъжника и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, за извършване на опис на движимото му имущество, както и налагане запор на банковите му сметки, по която не са били платени авансово дължимите такси и съдебният изпълнител не се бил произнесъл по тези искания, респективно не бил предприел извършване им.

Според ищеца валидни изпълнителни действия не са извършвани, освен част от наложените запори, по които е била налице съществуваща банкова сметка, като последното валидно изпълнително действие по делото спрямо длъжника било на 19.12.2016 год., след което в продължение на повече от 2 години нямало предприети изпълнителни действия, нито искане за такива от страна на взискателя, поради което и на 19.12.2018 год. е изтекъл двугодишния срок, водещ до прекратяване на делото по силата на закона.

Ищецът поддържа, че подадената през 2019г. молба вх. № 069459/07.08.2019г. е ирелевантна както за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК доколкото е била подадена извън рамките на изпълнителния процес, така и за течението на давностните срокове. Сочи, че исканите изпълнителни действия, които не са били извършени по причина, за която взискателят отговаря, са негодни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който в случая бил изтекъл преди отправяне на искането от 07.08.2019г. Според ищеца тези действия не могат да прекъснат давностните срокове, тъй като не съставляват „изпълнителни действия“ по смисъла на закона.

В исковата молба ищецът се на постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изтъква, че въпреки настъпване последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител не е прогласил настъпилото прекратяване, като делото е висящо и към настоящия момент и върху банковите му сметки все още е наложен запор. Излага, че новата давност е започнала да тече от предприемането на последното 2 по време валидно изпълнително действие, т.е. от 19.12.2016 год. и същата е изтекла на 19.12.2019 год. за лихвите и на 19.12.2021 год. за главницата и другите вземания, погасяващи се с общата 5 годишна давност, доколкото в този период не са били извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давностните срокове.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между И. И. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.

(АДРЕС) и (ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., район Л., ул. (АДРЕС), представлявано от Л. К. Д. и С. П., че И. И. Т. с ЕГН: ********** не дължи на (ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1./ 406,24 лева – главница по договор за стоков кредит № CREX-01873306/02.08.2008г.; 2./ 286,31 лева – законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 25.05.2015г. до 04.05.2022 год.; 3./ 22,58 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2008г. до 30.03.2009г.; 4./ 244,18 лева – законна лихва за периода 31.03.2009г. – 24.04.2015г.; 5./ 325 лева – разноски по делото, за които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2015г. и изпълнителен лист от 12.05.2016 год., издадени по ч.гр.д. № 28653/2015 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, поради погасяването на вземането по давност.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът признава, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 28653/2015 г. по описа на СРС, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М..

Твърди, че в процесния случай, по отношение на вземанията към ищеца е приложим петгодишният давностен срок и същите се дължат на основание влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като по същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение били аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания.

Ответното дружество изтъква, че в цитираното изпълнително дело взискателят е имал активно поведение, насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително удовлетворяване на вземането му, което обаче не било постигнато единствено поради липса имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение. Излага, че съгласно тълкувателното решение на ВКС извършването на справки не представлява изпълнително действие, но в настоящия казус те са били от значение за преценката за активно поведение на взискателя.

В отговора, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, се сочи, че на 07.08.2019 г.

3 ответникът е подал молба с искане за предприемане на изпълнителни действия и тъй като делото е било перемирано, то съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело, като цитира практика в тази насока - Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV Г.О. Изтъква, че необразуването на ново изпълнително дело в този случай, представлявало дисциплинарно нарушение, което обаче не рефлектира върху правата на взискателя, тъй като с активното си поведение същият е прекъснал давностния срок и следователно на 07.08.2019 г. изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М. се е подновило, тъй като не е било преобразувано и давностният срок е бил прекъснат.

Твърди се, че дори изпълнителното дело да е било перемирано, то необразуването в отделно дело на новото искане, не било от значение за прекъсването на давността, понеже институтът на погасителната давност е създаден като санкция единствено за бездействащия кредитор. Изтъква, че за да бъде прекъсната давността било достатъчно кредиторът да има активно поведение, но доколкото в изпълнителното производство изпълнителните действия се извършвали от съдебния изпълнител, а не от взискателя, то било достатъчно взискателят да посочи изпълнителен способ и да поиска предприемането на изпълнително действие, за да се считало, че давностният срок е бил прекъснат.

При горното се иска от ответника съдът да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от ответника суми на основание издаден изпълнителен лист от 15.12.2016 г. по образувано изп.д. № 11627/2016 год. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ, район на действие СГС, поради погасяване на вземанията по давност.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – наличието на издаден изпълнителен лист от 15.12.2016 г. и образуваното с него изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М..

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по отрицателния установителен иск:

Ищецът следва да установи твърденията си относно фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането, а 4 именно настъпването на погасителна давност на оспореното вземане.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата в условията на пълно главно доказване, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми.

По доказателствените искания:

Ищецът е заявил искане за представяне на процесния изпълнителен лист, както и покана за доброволно изпълнение, които съдът приема за относими, допустими и необходими, поради което и доказателствените искания следва да бъдат уважени.

Ответникът е заявил искане за приобщаване на изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М., което съдът приема, че е относимо, допустимо и необходимо, поради което и това доказателствено искане следва да се уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ, район на действие СГС, с адрес на кантора на бул. (АДРЕС), 1000 Център – С., изпълнително дело № 11627/2016 г.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако 5 страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Разпечатката съдържа 47 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b262843-effb-45a8-82a0-3c135f52d166