Решение № 2 от 07.01.2015, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №... гр. ВРАЦА, 7.01.2015 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 10.12.2014 г. в състав:

Председател: Мария Аджемова

Членове: Пенка Петрова

Евгения Симеонова в присъствието на: прокурора секретар Л.Г. като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело

N` 703 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

В хипотезата на чл. 293 ал. ІІІ от ГПК, със свое решение № 243/30.10.2014 г. по гр. д. № 3412/14 г. І-во г. о. Върховен касационен съд е ОТМЕНИЛ въззивно решение на окръжен съд гр. Враца № 108/14.03.14 г. по в. гр. д. № 538/14 г. по описа на същия съд само в частта, с която окръжен съд ПОТВЪРДИЛ решение на районен съд гр. Враца, с което е отхвърлен иск за делба на апартамент № **, вх. *, ет. *, с идентификатор ***, находящ се в гр. Враца, ул.

"Н.В." №** и ВКС е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на окръжен съд гр. Враца, с указания за извършване на конкретни съдопроизводствени действия.

Първоначалното, окръжен съд гр. Враца е бил сезиран от съделителките М.И.Б. *** и П.И. ***, чрез адв. Д. В. от Врачанска адв. колегия, с въззивна жалба срещу решение на районен съд гр. Враца № 437/20.05.13 г. по гр. д. № 323/13 г. по описа на същия съд в частта, с която районен съд е отхвърлил предявения от двете жалбоподателки срещу А.И.П. *** иск за делба на оставения в наследство от покойния им баща И. П.К. б. ж. на гр. Враца, починал на 17.12.12 г. жилище-апартамент в гр. Враца, с административен адрес ул. "Н.В." № **, вх. *, ет. * ап. **, с площ от 68 кв. м.

С решение № 108/14.03.14 г. окръжен съд гр. Враца е оставил без уважение въззивната жалба на съделителките М. и П. И., като е потвърдил отхвърлителното решение районен съд гр. Враца по отношение апартамента в гр. Враца.

Касационната инстанция е приела, че при постановяване на решение № 108/14 г. окръжен съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в следното:

Делбения апартамент в гр. Враца, собственост на наследодателя И. П.К., приживе той подарил на дъщеря си съделителката А.И.П., като сделката била оформена с нот. акт № ***/**** г. на нотариус В. В., рег. № ***, с район на действие районен съд гр. Враца. С оглед на дарението на апартамента, с предявяване иска за делба на същия, съделителките М. и П.И. успоредно заявили и възражение по чл. 30 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане до размера необходим за допълване на запазените им части. Надарената А.И., ответник по иска за делба възразила, че дарението е привидна сделка, която е нищожна. Според нея, действителната и желана сделка, сключена между нея и покойния й баща, била покупко-продажба на жилището гр. Враца ул. "Н.В." № **, ап. **. Това си правопогасително възражение А.И. основала на представеното от нея т. н. "обратно писмо" - сключено споразумение между нея и баща й И. П.К., в което те заявяват действителната си воля да сключат договор за покупко-продажба за апартамента. Споразумението е подписано на същата дата, на която е изповядана и сделката - дарение, 04.12.07 г. и подписите на А.И. и И. П. са нотариално заверени – стр. 31 от делото.

Обратното писмо или споразумението от 04.12.07 г. е представено с отговора на исковата молба и веднага след това, с молба на стр.

41 съделителките М. и П. И. направили насрещно възражение, като оспорили споразумението с твърдението, че подписа на наследодателя И. П.К. не е положен от него, тоест съделителките оспорили автентичността на документа. В тази връзка те поискали А.И. да представи оригинал на споразумението, а също и да им се даде възможност да направят доказателствените си искания във вр. с оспорването.

При изложените обстоятелства, касационната инстанция е приела, че въззивният съд следвало да даде указания и възможност на страните да представят доказателства, от една страна във вр. с твърдяната от А.И. симулация и от друга във вр. с оспорване автентичността на

"обратното писмо" от страна на другите две съделителки.

Според ВКС, като не е сторил това, а е обявил делото за изяснено от фактическа страна и го е решил по същество, окръжен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което довело до накърняване правото на защита на страните. Делото е върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства във вр. с направеното оспорване на споразумението от 04.12.07 г.

В изпълнение указанията на ВКС, при повторното разглеждане въззивната жалба на М. и П. И. срещу първоинстанцинното отхвърлително решение на районен съд гр. Враца по отношение предявения иск за делба на апартамента в гр. Враца, съделителката А.И. представила оригинала на споразумението от 04.12.07 г. и заявила, че желае да се ползва от него, след което с определение на окръжен съд, по делото е открито производство по оспорване автентичността подписа на покойния И. П.К. положен под споразумението от 04.12.07 г. По искане на жалбоподателките съделителки М. и П.И. по делото е назначена специализирана графологична експертиза, която да изследва дали положения в споразумението подпис е действително на лицето И. П.. Наред с искането за назначаване графологична експертиза, чрез представляващия ги адвокат Г.Ц., М. и П.И. са направили и искане за събиране на писмени и гласни доказателства във вр. с установяване факта, че сумата 23 000 лв. не е платена от съделителката А.И. на покойния й баща И.

П., както се твърди в споразумението от 04.12.07 г. В молба от 19.11.14 г., на стр.20, адв. Ц. моли окръжен съд да задължи съделителкта А.И. да представи свои банкови сметки или влогова книжка, от които да е видно, дали тя е изтеглила или внесла сума в размер на 23 000 лв. В проведеното открито съдебно заседание на 10.12.14 г. адв.

Ц. моли окръжен съд да допусне трима свидетели, които да установят, че след сключване на споразумението от 4.12.07 г., И. П. е живял в бедност и се е изхранвал от отглеждане и продажба на зайци.

След самостоятелен анализ на събраните пред първостепенния съд доказателства, както и доказателствените искания и доводите на страните, по същество окръжен съд намира въззивната жалба на съделителките М. и П. И. за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

От фактическа страна данните по делото са следните: Съделителите ищци М.И.Б. и П.И.И. са предявили срещу съделителката ответница А.И.П. иск за делба на недвижим имот /апартамент в гр. Враца, ул.

"Н.В." № **, вх. * ет. * ап. **/ бивша собственост на покойния им баща и общ наследодател И. П.К., б. ж. на гр. Враца, починал 17.12.12 г.

Приживе И. П. дарил апартамента в гр. Враца само на дъщеря си А.И.П., като сделката била оформена по нот. ред с нот. акт № ***/**** г. на нотариус В. В., рег. № *** с район на действие районен съд гр. Враца, който официален документ не е оспорен в процеса. Тъй като ищците М. и П. И. са наследници с право на запазена част, на основание чл. 30 от ЗН в исковата си молба те са поискали намаление на извършеното от баща им дарение, оформено с нот. акт № ***/**** г., до размера необходим да допълване на техните запазени части.

Пред районен съд, с отговора на исковата молба, съделителката ответница А.И. оспорила предявения иск за делба на апартамента, съответно и възражението на ищците за намаляване дарственото разпореждане на баща им. Тя твърди, че е собственик на ап. № ** в гр. Враца не на основание дарение, а на основание договор за покупко-продажба сключен между нея и покойния й баща И. П..

Желанието на двамата било да сключат именно възмезден договор за покупко-продажба, а не дарение. В подкрепа на това си твърдение ответницата А.И. представя писмено споразумение между нея и баща й, сключено в деня на изповядване на договора за дарение 4.12.07 г., в което те заявяват действителната си воля апартамента в гр. Враца да бъде продаден, а не дарен. Споразумението е подписано от А.И. и покойния И. П., като подписите им са нот. заверени от нотариус С.П., рег. № ***, район на действие районен съд гр. Враца.

Във вр. с тези фактически твърдения, ответницата е направила правопогасителото възражение, че е индивидуален собственик на процесния апартамент на основание договора за покупко-продажба, който е действителния договор сключен между нея и покойния й баща, а дарението като привиден договор е нищожен, не поражда правни последствия, при което предявеният от сестрите й иск за делба на апартамента следва да се отхвърли.

Чрез представляващия ги адвокат Д. В., с молба от

08.04.13 г., на стр. 41, ищците М. и П. И. оспорили пред районен съд гр. Враца автентичността на положения от покойния им баща подпис върху представеното от ответницата А.И. споразумение от 04.12.07 г., с твърдението, че подписа не е положен от него. Твърдят също, че няма сключен договор за покупко-продажба, тъй като няма плащане по договора. За установяване на този факт ищците са поискали събиране на гласни доказателства. Районен съд е приел, че както възражението на ищците по чл. 30 от ЗН, така твърдяната от ответницата-съдалителка А.И. симулативност на договора за дарение на ап. № ** в гр. Враца, са извън предмета на предявения иск за делба. Правоотношенията на сраните в тази връзка, според районен съд следвало да се уредят в отделни искови процеси. При това становище, районен съд не се произнесъл по оспорването на ищците-съделителки М. и П.И. на подписа на покойния И. П. върху споразумението от 04.12.07 г. и по твърдението за неплащане продажната цена за ап. № **. Районен съд отхвърлил иска за делба на апартамента в гр. Враца, като приел, че към момента на смъртта на наследодателя на страните И. П., жилището /апартамента/ не било в неговия патримониум, доколкото приживе той го дарил на ответницата А.И..

М. и П. И. обжалвали с въззивна жалба неблагоприятното за тях отхвърлително решение на районен съд. В жалбата те изрично заявили, че въпроса със споразумението от 04.12.07 г., тоест твърдяната от А.И. симулация на договора за дарение следва да се реши в отделен исков процес и в тази връзка, те не поддържат насрещното си възражение и доказателствените си искания тази връзка заявени в молбата от 08.04.13 г., на стр. 41.

С отменителното решение

ВКС върнал делото за извършване съдопрозводствени действия във вр. с насрещното възражение на съделителките М. и П. И., че обратното писмо /споразумението от 04.12.07 г./ разкриващо привидността е неавтентично.

При повторно разглеждане на въззивната жалба на М. и П. И., окръжен съд назначил графологична експертиза по искане на жалбоподателките и във вр. с нарещното им възражение, а също и в изпълнение указанията на касационната инстанция.

Назначената експертиза не е изготвена, окръжен съд заличил същата по искане на адв. Ц. представляващ съделителките М. и П. И.. В открито с. з. на 10.12.14 г. адв. Ц. е заявил, че не оспорва факта, че страните подписали процесния договор за дарение от 04.12.07 г. и споразумението от същата дата, са едни и същи - покойния наследодател И. П. и ответницата съделителка А.И.. Адв. Ц. е поддържал само доказателствените си искания във вр. с установяване факта, че цената по сключения договор за покупко-продажба между И. П. и А.И. не е платена, тъй като след 2007 г. до смъртта си И. П. живеел бедно. Окръжен съд не е допуснал събиране на доказателства за посоченото обстоятелство.

След анализ на обстоятелствата по спора в тяхната хронологична последователност, окръжен съд намира от ПРАВНА страна следното:

Доколкото по делото е безспорно, че страните-съделители в процеса са дъщери на покойния общ наследодател и техен баща И. П., а апартамента в гр. Враца предмет на иска за делба е негова бивша собственост, дарен на А.И. с нот. акт № 184/07 г., то основният правен въпрос по спора, който следва да се разгледа е правопогасителното възражение на ответницата А.И. за симулативност на сключения между нея и наследодателя И. П. договора за дарение.

За да уважи възражението за съделителките

М. и П. И. за намаляване на дарствените разпореждания на техния баща, окръжен съд следва да прецени дали договора за дарение на апартамента е нищожен като симулатилен /привиден/ при десимулирана, действителна сделка договор за покупко-продажба на същия апартамент. За се извърши тази преценка, в доказателствена тежест на ответницата-съделителка А.И. е да установи чрез пълно и главно доказване, че действителната воля на страните по договора за дарение е сключването и настъпването на правните в последици на възмездния договор за покупко-продажба. В конкретния случай А.И. е представила т. н. "писмено начало" или "обратен документ" относно твърдяното привидно съгласие. Става дума за сключеното между наследодателя И. П. и дъщеря му ответницата А.И. споразумение от 04.12.07 г., деня в който е изповядан по нот. ред и договора за дарение между същите страни на процесния апартамент в гр. Враца. В споразумението, документ който окръжен съд цени, тъй като не бе доказано насрещното възражение на съделителките М. и П. И. във вр. с автентичността подписа на наследодателя И. П., страните са установили действителните си вътрешни отношения, а именно: Договорът за дарение оформен с нот. акт № 184/07 г. е привиден /симулативен/, тъй като сделката е безпарична, а страните не желаят настъпването на последиците от такава сделка. Тяхната действителна воля е сключването на възмездна сделка за апартамента в гр. Враца - покупко-продажба, с цена на жилището 23 000 лв. Споразумението от 04.12.07 г. представлява обратен документ, съставен типично договорно, двустранно, нарочно за установяване вътрешните отношения между страните, който поражда правно действие. Действията на И. П. и А.И. по сключване договора за дарение са симулативни и по начало нищожни. Те не пораждат никакво правно действие. Всеки заинтересован, включително и участниците в симулативната сделка, може да се иска разкриване на истинските отношения между страните във всякакъв процес и без ограничения във времето, защото възможността за разкриване на симулацията е пряко последица от действителното състояние на нещата.