Решение № 7711 от 16.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7711 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100513687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15978 от 22.08.2024 г., постановено по гр. д. № 16619/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 74-и състав, е признато за установено по предявения от А. К. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, че М. С. П. и Н. Г. П. дължат на А.

К. Г. солидарно сумата в размер на 17 982,52 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът през периода от 10.07.2018 г. до 10.07.2020 г. поради личното ползване на притежаваните от него 1/3 ид.ч. от съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. „********0, заедно с построените в имота сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор

*** и сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36527/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 17 982,52 лева до пълния предявен размер от 21 600 лева.

Със същото решение М. С. П. и Н. Г. П. са осъдени да заплатят на А. К. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 650,06 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 859,17 лева – разноски в заповедното производство.

С постановеното решение А. К. Г. е осъден да заплати на М. С. П. и Н. Г. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 334,95 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ответниците М. С. П. и Н. Г. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивниците считат, че ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване юридическите факти, обуславящи основателността на предявения иск. Сочат, че по делото се установявало, че ищецът като бивш съдружник в общото дружество „Строймап“ ООД е имал кабинет в сградата, притежавал е ключ за същия и е 1 имал неограничен достъп до имота. Акцентират, че вещото лице не е извършило оглед на имота, както и че за да опише имота е ползвал съдебнооценителна експертиза по друго дело.

Поддържат, че вещото лице не е взело предвид обстоятелството, че процесния имот е бил отчужден по реда и при условията на принудителното отчуждаване по глава трета на ЗОС със заповед на кмета на Столична община, вследствие на което отчуждаване имотът е с променен начин на трайно ползване. Твърдят, че изготвената съдебнооценителна експертиза не е съобразена с българските стандарти за оценяване. Молят съда да отмени постановеното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, намира постановеното решение за правилно и обосновано. Сочи, че от представеното по делото решение по делба, което се ползвало със СПН между страните, се установявало, че с исковата молба, въз основа на която било образувано делото през 2016 г., ищецът е поканил ответниците да му заплащат обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответниците, чрез адвокат Г. П., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения размер от 17 982,52 лева до пълния предявен размер от 21 600 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предмет на иска е обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 10.07.2018 г. – 10.07.2020 г. за процесните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик.

От представеното по делото Решение № 20106155 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 8509/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, постановено във втора фаза на производството за съдебна делба, се установява, че поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на ЕГКК, с адрес: гр. София, район Връбница, *** с площ от 1200 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***. имот с идентификатор ***, *** и имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***, с площ от 61 кв.м., на 2 етажа, с представляваща канцелария и сграда с идентификатор ***, с площ от 157 кв.м., на един етаж, представляваща склад, магазин за търговия на едро; сграда с идентификатор ***, с площ от 36 кв.м., на един етаж, представляваща склад и сграда с идентификатор ***, с площ 152 кв.м., на 1 етаж, с предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис, и сграда с идентификатор ***, с площ от 6 кв.м, на един етаж, представляваща будка за охрана, при следните дялове – 1/3 идеална част за А. К. Г.; 2/3 идеални части за М. С. П. и Н. Г. П. при 2 условията на съпружеска имуществена общност.

Въз основа обсъдените до момента доказателства, настоящият съдебен състав намира, че през процесния период - 10.07.2018 г. до 10.07.2020 г., е била налице съсобственост между страните по делото по отношение на процесния поземлен имот при следните квоти: 1/3 идеална част за А. К. Г.; 2/3 идеални части за М. С. П. и Н. Г. П. при условията на съпружеска имуществена общност. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че имотът е публична общинска собственост. В настоящия случай е безспорно, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС № СОА19-РД40112 от 05.09.2019 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗОС е отчужден поземлен имот с проектен идентификатор *** (застроен), с площ 828 кв.м и сграда с проектен идентификатор ***, с площ 6 кв.м и *** с площ 152 кв.м, представляващи реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, във връзка с реализацията на обект: „Разширение и реконструкция на бул. „Ломско шосе“, в участъка от ул. „Лазарица“ до „Околовръстен път“, съгласно действащ ЧЗРП за кв. 1, 2, 3, 4 на м. „Стопански двор - Връбница“, одобрен със Заповед № РД-09-50-86/26.02.1997 г. на главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, ЧИРП, одобрени със Заповед № РД-09308/14.10.1997 г. на кмета на район „Връбница“, ИПР, одобрено със Заповед № РД-09415/11.08.2004 г. на кмета на район „Връбница“, ИПР, одобрено със Заповед № РД-0841/11.10.2010 г. и на главния архитект на район „Връбница“, действащ план за регулация на бул. „Разпределител север-юг“ към м. „Обеля-2“, одобрен с Решение № 35 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, ИПР, одобрено с Решение № 654 по Протокол № 23/23.10.2008 г. на СОС, предвиждащ изграждане на обект публична общинска собственост.

С Решение № 2823 от 09.06.2020 г., постановено по адм.д. № 11552/2019 г. по описа на ССГ, 48-и състав, е отменена заповед № СОА-19-РД-40-112 от 05.09.2019 г. на Кмета на Столична община в частта й относно определеният размер на обезщетението, като е определено обезщетение в общ размер от 180 802.06 лева общо за тримата жалбоподатели.

На основание чл. 27, ал.6 от ЗОС решението на административния съд е влязло в сила от датата на постановяването му – 09.06.2020 г.

От този момент административното правоотношение между кмета на Столична община в качеството му на административен орган и собствениците на отчуждавания имот се е прекратило, като е възникнало ново облигационно правоотношение, свързано с предходното, съдържанието на което включва правото на собствениците на обезщетение за претърпените от тях загуби и задължението на общината да ги обезщети, като изплати в тяхна полза паричната сума, определена със съдебното решение. В настоящия случай липсват данни в кой момент е изплатено обезщетението на правоимащите лица, за да бъде извършена преценка на основание чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗОС кога и дали изобщо е настъпил отчуждителният ефект по отношение на правоимащите лица с оглед приложението на чл. 25, ал. 5 ЗОС. Индиции за това обстоятелство се черпят от констатациите на вещото лице, което за целите на съдебнооценителната експертиза е отбелязало, че отчуждителната заповед е обжалвана и е влязла в сила през април 2021 г., като е посочило, че за процесния период не се установява промяна в площите и сградите в процесния имот.

Предвид изложените обстоятелства въззивният състав намира, че в рамките на настоящото производство е установено наличието на съсобственост между страните върху процесния недвижим имот, като по делото не се установи, че в рамките на процесния периода извършеното отчуждаване е породило своя вещнопрехвърлителен ефект.

От представения по делото протокол от открито съдебно заседание от 09.07.2018 г. по гр.д. № 8509/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, за проведено първо съдебно заседание, втора фаза на делбата е видно, че ищецът е направил волеизявление по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК, където е била приета претенция по сметки във втората фаза на делбата, което представлявал покана по смисъла на закона (в този смисъл и Решение № 294 от 13.07.2010г. по гр. д. № 2654/2008г., ІІІ ГО на ВКС; Решение № 187 от 10.07.2014г. по гр. д. № 1300/2014г., І ГО на ВКС; Решение № 130 от 15.07.2013г. по гр. д. № 24/2012г., І г. о. на ВКС ). Съгласно трайната съдебна практика, вкл. и задължителна такава, е прието, че веднъж отправено, писменото искане се 3 разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика /Решение № 466 от 21.05.2010 год. по гр. д. № 4249/2008 год., ІV г. о., Решение № 130 от 15.07.2013 год. по гр. д. № 24/2012 год. І г. о./. Поради това и не е необходимо за всеки нов период от време да се отправя нова покана. Ето защо е налице изискваното от посочената разпоредба писмено поискване.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.