Определение № 1338 от 20.07.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1338 гр. Бургас, 20.07.2020 г.

Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Галя Русева като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1281 по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас против Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г., издадено на „Венид“ ЕООД от гл. архитект на Община Несебър, за комплекс „Венид Еко Вилидж“, жилищни сгради и хотел – етапно строителство, първи етап – 36 бр. къщи, подетап – къща 10,2 със ЗП 122 м2, РЗП 251,30 м2, находящ се в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Свети Влас, м. „Касада“.

В протеста се сочи нищожност на издадения акт поради наличие на тежки, неподлежащи на саниране пороци, които са радикални и правно нетърпими – нарушение на императивните разпоредби на чл.

144, ал.1, т.2 ЗУТ и на чл.144, ал.1, т.4 ЗУТ. Обосновава се, че в случая инвестиционните проекти попадат на територията на защитена зона BG0001004 „Емине-Иракли“, а проектираното изграждане на самостоятелни еднофамилни къщи и хотел /Комплекс „Венид Еко Вилидж“/ се отнася към прил.2, т.10, б.“б“ ЗООС и се налагат действия по гл.VІ ЗООС, респ. ЗБР, като решението относно оценка въздействието върху околната среда /ОВОС/ от страна на директора на РИОСВ Бургас следва да се вземе преди разрешаване на строителството по реда на ЗУТ, доколкото решението по ОВОС е елемент от фактическия състав от процедурата по издаване на акта за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение по реда на специален закон съгласно чл.82, ал.5 ЗООС и е приложение – неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходимо за осъществяване на инвестиционния проект. Твърди се, че необходимостта от извършване на ОВОС съгласно чл.93, ал.1, т.1 и т.2 ЗООС се преценява за инвестиционни предложения, както и за всяко разширение или изменение на ИП, ако същото може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, като за тази преценка законодателят е предвидил издаване на изричен мотивиран акт – чл.93, ал.3 ЗООС. Твърди се, че в случая това изискване не е изпълнено и че липсва решение по ОВОС, което да е неразделна част от разрешението за строеж. Отделно от това се сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 144, ал.1, т.2 ЗУТ, тъй като наличната виза за проектиране се отнася за средноетажно застрояване, а процесното разрешение за строеж от 2019 г. – за нискоетажно застрояване, т.е. липсва виза за проектиране за конкретния вид застрояване, което също е самостоятелно основание за нищожност на издаденото разрешение за строеж. Освен това се твърди, че актът е нищожен и поради това, че при издаването му през 2019 г., предходни разрешения за строеж с №№ 481, 482 и 483/27.11.2014 г. са влезли в сила и не са загубили правно действие, поради което процесното разрешение за строеж, като административен акт, издаден по-късно и с който се преуреждат въпроси, които вече са регулирани с властнически решения, е нищожен.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. До настоящия момент не е изразил становище по делото. Не сочи доказателства.

При проверката по реда на чл. 158, ал.1 от АПК, съдът констатира, че жалбата е редовна и че отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК. Ето защо, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з. с призоваване на страните, които на осн. чл.154 вр. чл.153 АПК съдът е длъжен да конституира служебно.

По делото следва да бъде допусната административната преписка по издаването на оспорения акт.

Съдът намира, че ответникът по жалбата следва да бъде задължен да представи също и разрешения за строеж с №№ 481, 482 и 483/27.11.2014 г.

Мотивиран от изложеното, Бургаският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА в производството по делото следните страни:

- протестиращ - прокурор от

Окръжна прокуратура – Бургас;

- органът, издал административния акт /ответник по жалбата/ – гл.архитект при Община Несебър;

- заинтересовани страни –„Венид“

ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, Общ.

Несебър, хотел „Лагуна“, представлявано от Д.Д. Д.

НАСРОЧВА

ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2020 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА като доказателство по делото административната преписка по издаването на Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г. на гл. архитект на Община Несебър, съгласно опис, находящ се в придружителното писмо.

ЗАДЪЛЖАВА гл.архитект при Община Несебър да представи по делото в 3-дневен срок от съобщението разрешения за строеж с №№ 481, 482 и 483/27.11.2014 г.

ДА СЕ

ИЗПРАТИ препис от протеста на административния орган и на заинтересованата страна, като им се укаже правото да подадат писмен отговор в 14-дневен срок.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съгласно изложеното по-горе.

Съдът УКАЗВА на протестиращата страна, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в протеста, вкл. на твърдението, че за имота има вече издадени влезли в сила разрешения за строеж с №№ 481, 482 и 483/27.11.2014 г.

На основание чл. 170, ал. 1 от АПК съдът УКАЗВА на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: