Решение № 1484 от 29.07.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 29.07.2022 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 2069 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с правилата на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

2. Образувано е по жалба на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „***“ № 2, чрез адвокат И.М., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9209/20.09.2018г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че е постановен в нарушение на императивните материални норми и при съществено нарушение на административно процесуалните правила. Сочи се, че с договор за наем № ПМ-005/08.10.2012г., сключен с Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ и проведена тръжна процедура на „Рила Райдинг“ ЕООД (сега ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“) са предоставени за ползване общо 503.665 дка земеделски земи, съставляващи пасища и мери от ДПФ, с която земя дружеството е кандидатствало по следните мерки 212, 211 и 214 и в тази връзка са подадени заявления за подпомагане и са получени финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. Поддържа се, че разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.) императивно определя, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Приемането на новата законова разпоредба след стартиране на многогодишния ангажимент довело до възникване на форсмажорно обстоятелство, което създало обективна пречка за продължаване на поетите ангажименти. Невъзможността за привеждане на сключения с МЗХ договор за наем, съобразно законовите разпоредби, довело до прекратяването му с уведомление от директора на ОД „Земеделие“ и водещо до експроприация на стопанството, съставляващо форсмажорно обстоятелство, което не могло да бъде предвидено при поемане на ангажимента, и което препятствало земеделския стопанин да подаде заявление за стопанската 2016г.

Жалбоподателят се позовава на разпоредби от българското законодателство и Регламент 1306/2013г., очертаващи случаите на форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Във връзка с възражението относно изменението на ЗСПЗЗ са изложени доводи за грубо нарушаване на принципа за правна сигурност като в тази връзка е направено позоваване на Решение от 14.06.2012г. на СЕС. Поддържа се, че са налице условията на чл.47 т.3 и т.4 от Регламент 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета, както и на чл.18 ал.6 от Наредба №11/2009г., съгласно които в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства ангажимента се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Претендира се, че ангажиментът следвало да се прекрати не на основание чл.18 ал.4 от Наредба №11/2009г., а на основание чл.18 ал.6.

Сочи се и наличие на издадена заповед от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която по отношение на същия земеделски стопанин, същата мярка, но различно направление, е прекратен поетият многогодишен агроекологичен ангажимент като било прието, че разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.) е въвела обективна невъзможност за спазване на поетите задължения, поради което не се изисква възстановяване на изплатените средства.

По отношение на допустимостта на жалбата се прави възражение за неправилно приложение на чл.61 ал.2 от АПК, довело до нередовно съобщаване, което не е породило желания правен ефект. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ

"Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., излага становище за недопустимост на жалбата поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. По същество намира жалбата за неоснователна. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се оспорва размерът на разноските на другата страна.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Относно съобщаването на акта, ответникът ангажира известие за доставяне, на гърба на което е отразено, че получателят е „непознат“. Известието е подписано от служители на пощенската станция без да са посочени конкретни имена. Печатът, поставен върху известието, е с дата 03.10.2018 г. Представено е второ известие за доставяне, на което е отразено, че пратката е „непотърсена“. Известието е от дата 25.10.2018г. и е подписано от служители на пощенската станция без да са посочени конкретни имена. Двете известия не съдържат данни за адресат, адрес и предмет на пратката.

По делото е представен и Констативен протокол от 06.11.2018г. съставен от служители на ОД на ДФЗ - Пловдив, в който е посочено, че на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност да бъдат намерени на посочен адрес за кореспонденция и след уведомление по телефона по чл. 61, ал. 2 от АПК, на таблото за обявление на ДФ „Земеделие“ се поставят писма сред които е посочен и АУПДВ № 02-6500/9209/20.09.2018г. на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“.

Като лице извършило уведомлението е вписана Л.С.. Съдържанието на протокола не позволява да се формира извод, за какво точно е уведомяван кандидатът. Съставен е също и нарочен протокол № 1 (без дата) за осъществена процедура по уведомление, чрез телефонна връзка, в който за АУПДВ №

02-6500/9209/20.09.2018г. на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ е отбелязано „не отговаря“.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице редовно връчване на съобщението за издадения АУПДВ № 01-6500/9209/20.09.2018г. По преписката не се съдържат данни в Констативен протокол от 06.11.2018г. да е била допусната фактическа грешка, поради което съдът намира, че същият удостоверява действия по съобщаване на акт с различен номер. Остава неясно и на какъв адрес е търсен и не е открит кандидатът, за да се пристъпи към субсидирания способ за съобщаване. От друга страна, за да бъде редовно съобщаването по чл. 61, ал. 3 от АПК следва да се докаже, че в съдържанието за административния акт са отразени издател, предмет, адресат, ред и срок за защита. При липсата на такива данни, чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление в ОД на ДФ „Земеделие“ - гр.Пловдив за издаване на друг АУПДВ не може да се постигне желаният правен ефект по стартиране на срок за обжалване на процесния административен акт. Надлежно връчване на АУПДВ №

01-6500/9209/20.09.2018г. е направено едва с придружително писмо изх.№

01-16/0800/561 от 21.06.2021г. на 13.07.2021 г. (към което е приложено и оспореното в настоящото производство уведомително писмо), за което по делото е представено известие за доставяне. Жалбата срещу АУПДВ № 01-6500/9209/20.09.2018г. е подадена директно в съда на 26.07.2021 г., поради което следва да се приеме, че срокът за оспорване е спазен и същата е ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Няма спор между страните, че между „Рила Райдинг“

ЕООД (сега ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“) и МЗХ, на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ е сключен договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд №ПМ-005/08.10.2012г., съгласно който на дружеството са предоставени за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 503.665 дка в землището на с.Розино, община Карлово, област Пловдив и на с.Кръстевич, община Хисаря, област Пловдив, като изрично е посочено, че договорът се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. Представен е протокол – опис към описания договор за предаване на двата недвижими имота, които са със следното състояние: пасище, мера. На 08.08.2013г. към договора е сключено Споразумение, съгласно което ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ универсален правоприемник на „Рила Райдинг“ ЕООД встъпва като наемател по договора за наем.

7. Не е спорно и че ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ е кандидатствал именно с наетата земя от ДПФ по следните мерки: 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и 214 „Агроекологични плащания” (АЕП), направления „Биологично растениевъдство“ и

„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като е подал заявления за подпомагане и е получил финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г.

8. С писмо изх. № 01-6500/9209 от 27.10.2016 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, същото е връчено на жалбоподателя на 15.11.2016г.

9. С писмо изх. № 01-6500/9262 от 28.10.2016 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен, че не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 през кампания 2016г. В писмото изрично е посочено, че в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл.59 от Наредба №11 от 06.04.2009г., следва да представи доказателства в ДФЗ – РА за прекратяване на договор за ДПФ.

Указано е, че в случай на непредставяне на доказателства ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл.18 ал.3 т.4 от наредбата.

10. Издадено е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" поет от жалбоподателя.

11. Въз основа на Уведомително писмо изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г. за прекратява агроекологичният ангажимент бил издаден и оспореният в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9209/20.09.2018г. от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за възстановяване от земеделския стопанин на сума, представляваща 5701,24 лева изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.

В акта е обсъден поетият многогодишен ангажимент и обстоятелството, че не е подадено заявление за подпомагане с декларирана мярка 214, представляващо неспазване на изискванията на чл. 7 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и правните последици по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. – изключване от подпомагане по тази наредба и задължение на земеделския стопанин да възстанови получени до този момент компенсаторни плащания в зависимост от годината, през която е прекратено участието. Изрично са посочени изплатени суми за последните три години – 2013 г. до 2015 г., вкл., когато по подаденото заявление не е платена сума, както и е посочена общата изплатена сума, съответният процент, тъй като участието е прекратено след третата година – 40%, както и е изчислена съответната равностойност съобразно общото сума.