Решение № 1939 от 08.05.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2371/2017
- Вид
- Решение № 1939
- Подписан
- 08.05.2018
- В сила
- 31.10.2018
- Състав
- ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 203, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1939/ 8.5.2018г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2371 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 10175/21.02.2017 г. от Г.Ч.Г., ЕГН: **********, с адрес *** срещу
„Застрахователна компания Олимпик” АД, *, *, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева
- застрахователно обезщетение по полица № 281525792572070005625/ 26.03.2015 год. относно автомобил „*“ с рег. № *, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендира се и присъждане на разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за застраховка на процеснияавтомобил - „Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“. На 02.11.2015 год. е настъпила застрахователно събитие – „кражба “, за което са надлежно уведомени както компетентните полицейски органи, така и застрахователя. С прокурорско постановление от 18.12.2015 год., досъдебното производство срещу неизвестен извършител, е спряно. Твърди, че по отношение на застрахованото имущество е налице „пълна загуба“ по смисъла на чл. 26 от ОУ на ответника. С писма от 28.10.2016 год. ответникът отказва да изплати застрахователно обезщетение, на основание т.
13 ОУ.
Ответникът
- „Застрахователна компания Олимпик” АД, *, *, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който валидността на договора за застраховка. Излага съображения за неоснователност на предявените искове, като оспорва факта на настъпване на застрахователно събитие. Възразява и срещу изправността на ищеца, като намира,че лицето не е представило изискуемите документи, които да установят настъпване на събитието. Релевира и възражение за съпричиняване (20 %), поради липса на дължима грижа за опазване на застрахованото имущество. Възразява относно наличието на изключен риск по т.35 и т.35.1 от общите условия към договора, по силата на които застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение при представянето на неверни данни относно собствеността и ползването на автомобила, при сключване на договора и при доказване на застрахователното събитие. Оспорва и размера на претенцията, като намира, че стойността на дължимото обезщетение следва да бъде определена по правилата на чл. 23 ОУ на дружеството. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се приспаднат заплатените в полза на ищцата суми, в общ размер 2319.47 лв., уточнява, че същото е наведено в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение и отхвърли доводите за наличието на изключен риск. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С договор № 718/ 26.03.2015 год. за покупко – продажба, Г.Ч.Г., придобива собствеността по отношение на лек автомобил *, шаси №
*, двигател № *.
Видно от представеното на л. 6 свидетелство за регистрация № */ * год., Г.Ч.Г. е собственик на лек автомобил марка „*“, модел *, ДК № *.
Видно от полица № 281525792572070005625/
26.03.2015 год. на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства (л.
7), между „Олимпик - клон България“ АД и Г.Ч.Г. е сключен договор за застраховка на лек автомобил марка *, шаси № *, с период на валидност 26.03.2015 год. – 25.03.2016 год., по клауза 3 Застрахователната сума е определена на 18000 лв.
Приобщена към доказателствения материал по делото са и Общи условия на ЗК „Олимпик - клон България“ АД по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства. Съобразно описаното в т. ІІ сред покритите рискове е и кражба на МПС. Клауза 3 предвижда пълно покритие за Република България, държавите – членки на ЕС и Република Т. на рискове пожар8 експлозия, природни бедствия – буря, ураган, градушка и др., авария на промишлени и битови водопроводи, канализационни, газопроводни, паропроводни и електрически инсталации извън МПС, пътно транспортни произшествия, злоумишлени действия на трети лица, чрез механично въздействие, кражба на цялото МПС, грабеж на цялото МПС, нанесени повреди при кражба, грабеж или опит за взлом, кражба чрез взлом на стационарно монтирано оборудване, щети на намерено и върнато на собственика противозаконно отнето МПС, умишлен палеж или взривяване, целесъобразни и разумни разходи за репатриране на МПС.
Видно от представената на л. 7 квитанция застрахователната премия, в размер на 550.80 лева, е изцяло изплатена на застрахователя на 26.03.2015 год.
Приобщен към доказателствения материал по делото (л. 8) е декларация към застрахователната полица., видно от която Г.Ч.Г. посочва налични 2 бр. оригинален ключ, а също и 2 бр. налично дистанционно управление на алармена система.
На 02.11.2015 год. при застрахователя е постъпило сведение от ищцата (л. 81) относно настъпила кражба на застрахованото МПС. Посочено, е че събитието е настъпило на 02.11.2015 год., в гр. Варна, ул. „*“ – на паркинга на ритуална зала – Варна, а пред застрахователя е заявено, че последният ползвал автомобила преди кражбата е лицето Ю. К. – майка на собственичката.
Пред застрахователя е депозирано и писмено обяснение от Ю. Г. К., в което е посочено, че автомобила е управляван до * *, около седмица преди кражбата. Паркиран е на паркинг пред ритуална зала в гр. Варна, от където е и откраднат. Автомобилът е видян за последен път на 30.10.2015 год. около 20.30 часа.
Съгласно удостоверение рег. № 433000-
11595/ 03.11.2015 год., въз основа на заявление от Ю. Г. К. за извършено престъпление на 02.11.2015 год. – кражба на л.а. „*" ДК № *, е образувано ДП № 2458/ 2015 год. по описа на І- во РПУ, гр. Варна.
Видно от представения на л. 19 опис, на
02.11.2015 год. пред застрахователя са представени и приети в оригинал уведомление за настъпило застрахователно събитие, сведение – въпросник, застраховка „Каско“ № 281525792572070005625, 1 бр. сметка за платена вноска, добавъци към „Каско“, талон за извършен преглед, свидетелство за регистрация част І и част ІІ, талон за ГТП, застраховка ГО, договор за придобиване на собственост, копия от свидетелство за управление, контролен талон към свидетелство за управление, лична карта на заявителя, а на 03.11.2015 год. – служебна бележка от РПУ и 2 бр. ключове за запалване. Всички документи са представени от Ю. К..
С Постановление от 17.12.2015 год. на
ВРП (л. 21) е спряно наказателното производство по ДП № 2458/ 2015 по описа на І- во РПУ, гр. Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Съгласно пълномощно от Г.Ч.Г. към В. Г.
М., на последния са делегирани права да стопанисва и управлява в страна и чужбина л. а. марка *, модел *, рег. № *, рама № *, двигател № *, цвят – бял.
От заключението на вещото лице по изготвените в хода на процеса ССч.Е, което се кредитира от съда като компетентно, обективно и всестранно изготвено, се установява, че за периода на валидност на застрахователната полица (26.03.2015 год. – 25.06.2015 год.),на ищцата са заплатени обезщетения по 4 заведени щети, на обща стойност – 2319.47 лв.
От заключението на вещото лице по изготвените в хода на процеса САТЕ, което се кредитира от съда като компетентно, обективно и всестранно изготвено, се установява следното: представените от застрахователя (предадени от представител на застрахования) два ключа, са за процесния автомобил по дешифриране на рама, според представения талон; според направените замервания единият ключ е ползван за последен път на 17.09.2015 год. в 16.58 часа, а другия – на 10.10.2015 год. в 16.16 часа; пазарната цена на застрахованото МПС, към м. ноември 2011 год. е 17800.00 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на лицето Ю. К.. В показанията си свидетелката излага, че е установила лично кражбата на лекия автомобил- денят е бил понеделник, около 12.00 часа.
Непосредствено след като е установила липсата на автомобила, е уведомила полицията, където по – късно е съставен протокол. След това, още на същия ден – втори ноември, е уведомен и застрахователя, на когото по – късно са представени всички изискани документи. Преди събитието, свидетелката е ползвала автомобила, със съгласието на ищцата. За последен път е паркирала автомобила от горната страна на ритуална зала, на паркинг място. Свидетелката излага, че обясненията пред застрахователя (приложени на л. 85 от делото) са депозирани около 7 месеца, след настъпване на събитието.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 208, ал.
1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка автокаско на МПС; настъпване на застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са причинени щети, техния вид и размер, а също и причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
В настоящата хипотеза, установява се от събраните по делото писмени доказателства (застрахователна полица, че в към 02.11.2015 год. между страните е съществувала валидна облигационна връзка по силата на договор за застраховка „Каско“, поради което и приложение намират Общите условия /ОУ/ на ЗК „Олимпик“ АД – клон България, в сила към датата на настъпване на процесното застрахователното събитие.
В случая, от представените по делото удостоверениe от от І- во РПУ, постановление на ВРП за спиране на наказателно производсто, се установява факта на настъпило, в срока на действие на договора, на 02.11.2015 год., застрахователно събитие. Ответникът е надлежно уведомен за същото още на 02.11.2015 год., в определения в раздел VІІ, т. 1.12.2 срок. Надлежно уведомени (още на 02.11.2013 год.) са и компетентните държавни органи.
На следващо място - при покрит риск „кражба на МПС“ (каквато е и настоящата хипотеза) предаването на използваните заключващи устройства е от съществено значение, с оглед установяване факта на настъпване на застрахователното събитие, а от там – и досежно интереса на застрахователя. В случая – и двете заключващи устройства са предадени на застрахователя, още към момента на настъпване на събитието.
Горното обосновава извод и за настъпило на 02.11.2015 год. застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС.
Предмет на спора е наличие на предпоставки за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл.
193, ал.1 във вр. с чл.
208, ал.1 КЗ (отм.), при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, до колкото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/ или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.