Решение № 36 от 09.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000061 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 49 от 27.02.2025 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 509/ 2023 г. е осъдено „АМД резидънс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к.

„Славейков“, бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от А. К. К. - управител, със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ***, ет. 3/1, адвокат А. П., да заплати на „Комфортстрой-2009“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Поморие, гр.

Ахелой, ***, представлявано от Д. П. Ч. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет.1 - адв. М. Б. и адв. П. Ш., сумата от 433 516,70 лв., представляваща стойността на извършени СМР, съгласно Договор за строителство от 26.06.2020 г. за построяването и въвеждането в експлоатация на обект, представляващ сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции -входове А, Б, В, Г и Д и находяща се в гр. Бургас, в поземлени имоти с идентификатори: ***, *** и

*** и издадените въз основа на този договор Протоколи образец 19 с номера: № 121/06.01.2022 г., № 122/05.01.2022 г., № 123/05.01.2022 г., № 124/05.01.2022 г., № 125/05.01.2022 г., № 127/27.01.2022 г.,№ 128/27.01.2022 г., 1

№ 136/27.01.2022 г.; № 137/27.01.2022 г., № 138/30.03.2022 г., № 139/30.03.2022 г. и № 102/29.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Комфортстрой2009“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Поморие, гр. Ахелой, ***, представлявано от Д.

П. Ч. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет.1 - адв.

М. Б. и адв. П. Ш., против „АМД резидънс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от А. К. К. - управител, със съдебен адрес: гр.

Бургас, п. к. 8000, ***, ет. 3/1, адвокат А. П., иск за присъждане на сумата от 96 088,87 лв., представляваща мораторната лихва за забава, в размер на законната, върху дължимата главница, в размер на 433 516,70 лв.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „АМД резидънс“ ООД, в която същото се обжалва като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяната му, с отхвърляне изцяло на предявените осъдителни искови претенции, като неоснователни и недоказани. Изтъкват се допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства по делото.

Изразява се становище, че не са обсъдени депозираните по делото свидетелски показания и експертни заключения, поради което крайният правен резултат, че искът е основателен, е неправилен и необоснован. Излагат се доводи, че фактическите констатации на първоинстанционния съд са в противоречие с данните по делото.

Поддържа се, че претендирА.та сума е недължима, като от ангажираните в производството доказателства става ясно, че е възложена дейност на „Бургас електрик“ ООД, която не е заплатена от въззивника – ищец, а от въззивника - ответник.

Релевират се оплаквания, че подписването на акт образец 15, само по себе си, не доказва, че всички строително – монтажни работи (СМР) са 2 извършени от ищеца. Липсват преки доказателства, които да установяват, че именно претендиращият е изпълнил конкретните СМР, за които се търси плащане. В допълнение, сключените с трето лице договори за СМР, които са изпълнени след януари 2022 г., показват, че част от строителните дейности са извършени от друг изпълнител. Подчертава се, че събирането на свидетелски показания, относно действително извършените от ищеца дейности, е недопустимо, по смисъла на чл.164 ГПК.

Въвежда се оплакване, че не е доказано, че СМР, за които въззивникът – ищец претендира плащане, не се припокриват с други, вече платени, дейности или с работи, извършени от други подизпълнители.

Посочено е, че дейностите, извършени от „Бургас електрик“ ООД след януари 2022 г., не могат да бъдат претендирани за заплащане от въззивника – ищец, тъй като са били възложени и заплатени от въззивника – ответник. Освен това, не е доказА. датата на изпълнение на дейностите, които се претендират, че са извършени.

Застъпва се позиция, че липсата на подписани протоколи, каквато процедура е изрично предвидена в договора, за по-голямата част от претендираните работи, сочи, че въззивникът - ищец не е доказал изпълнение на претендираните СМР, показанията на свидетелите, водени от ищеца, не могат да бъдат кредитирани, тъй като те са негови служители, материално и финансово зависими от него, която зависимост поставя под съмнение обективността на техните показания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Комфортстрой-2009“ ООД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и необоснованост, и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалвА.та част.

Според въззивника – ищец е безспорно, че в официалните документи, като строител, е посочено дружеството „Комфортстрой-2009“, на което са били възложени както дейностите по грубия строеж, така и довършителните работи по сградата. Не се оспорва, че въззивникът - ищец е наемал подизпълнители, на които е заплащал. По представения договор с „Бургас електрик“ ООД е видно, сочи се в отговора, че на същото дружество е възложено изпълнението на дребни довършителни дейности по ел. частта, което се потвърждава и от разпитания по делото свидетел Гр.. Дружеството 3 въззивник - ищец сочи, че е заплатило на „Бургас електрик“ ООД всички дейности, възложени му и свързани с изграждането на ВиК и ел.частта.

Подчертава се, че въззивникът - ответник е получил приемо - предавателните протоколи, приел е дейностите, подписал е акт образец 15, но е отказал да заплати извършената работа.

Постъпила е и въззивна жалба от „Комфортстрой-2009“ ООД, против частта от решението, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена. В атакувА.та част, съдебният акт се сочи за неправилен и се иска отмяната му.

В жалбата са развити съображения, че окръжният съд правилно и коректно е приел, че цялата, възложена с договора за строителство, работа е приета от стрА. на възложителя, с подписването на акт образец 15, но се оспорва изводът на съда, че вземането за лихва за забава е обвързано с изпращането на покА. или издаването на фактура.

Посочва се, че между страните не се спори, че въззивникът – ищец е изпратил покА. за заплащане на задълженията, а въззивникът - ответник е отговорил на покА.та, че не дължи сумите. Изтъква се представено към допълнителната искова молба писмено доказателство, а именно: отговор от ответника във връзка с отправена покА. за плащане от 6.11.2023 г.

Противопоставят се доводи за разменена между страните кореспонденция, във връзка със заплащане на задълженията по договора за строителство, както и за неправилно обвързване присъждането на законна лихва за забава с издаване на фактура, от стрА. на изпълнителя.

В жалбата се настоява, че ответникът е следвало да заплати отделните СМР, които са предавани поетапно с актовете образец 19, в срок от петнадесет дни от датата на издаването им. Акцентира се, че уговореното срочно задължение за плащане на възнаграждението на изпълнителя неправилно е прието от решаващия съд за безсрочно, чиято изискуемост да е поставена в зависимост от отправянето на покА. за плащане. Застъпва се тезата, че по делото няма спор, че актовете образец 19 са достигнали до възложителя, като всеки един от тях представлява отделна покА. за плащане, която му е връчена, а независимо от това отделна покА. за заплащане на цялото задължение е била изпратена до длъжника и на 6.11.2023 г. и е достигнала до него.

4

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „АМД резидънс“ ООД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност, като решението на първоинстанционния съд, в атакувА.та част, се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно. Въвежда се искане за неговото потвърждаване.

Изразява се позиция, че няма издадени фактури за приетата работа.

При позоваване на текста на чл.12, ал.3 от сключения между страните договор, е посочено, че условие за извършване на плащането е приемането на работата и издаването на фактура от изпълнителя в 30- дневен срок след приемането, след което възложителят дължи плащане, в срок от седем дни от издаването на съответната фактура. Застъпва се становище, че макар последният акт образец 15 да е издаден на 25.11.2022 г., въззивникът - ищец не е издал и не е изпратил фактура на ответника за претендираните неизплатени СМР, а издаването на такава фактура е от съществено значение за определяне на дължимите от възложителя суми, тъй като възнаграждението е уговорено на база единични цени, след отчитане на конкретно извършената работа, а акт образец 15, удостоверяващ приемането на строежа, е общ и не посочва конкретните СМР, приети с него.

В допълнение, липсват твърдения и доказателства, сочещи, че изпълнителят е отправил покА. до възложителя за плащане на процесната сума, което прави неоснователно твърдението, че ответникът е в забава по отношение изплащането на СМР по процесните протоколи за посочения период.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

5

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени пред първоинстанционния съд от дружеството въззивник - ищец кумулативно съединени искове, с правно основание чл.288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

При твърдения за сключен между страните договор за изработка, изпълнителят „Комфортстрой-2009“ ООД претендира, по главния иск, неизпълнение отчасти на задължението на възложителя „АМД резидънс“ ООД да заплати стойността на изпълненото строителство, като е индивидуализирал вземането си съгласно Протоколи образец 19 №№ 121/ 6.01.2022 г., 122/ 5.01.2022 г., 123/ 5.01.2022 г., 124/ 5.01.2022 г., 125/ 5.01.2022 г., 127/ 27.01.2022 г., 128/ 27.01.2022 г., 136/ 27.01.2022 г.; 137/ 27.01.2022 г., 138/ 30.03.2022 г., 139/ 30.03.2022 г. и 102/29.07.2021 г. По акцесорния иск, се претендира обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху вземанията за извършените дейности, посочени по-горе.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в производството доказателства става ясно, че на 26.06.2020 г. страните са сключили два договора за изработка в строителството, по силата на които въззивникът – ищец е поел задълженията да извърши, по възлагане на въззивника – ответник, строително – монтажни работи (СМР) по изграждането на сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции входове А, Б, В, Г и Д и находяща се в гр. Бургас, в поземлени имоти с идентификатори:

***, *** и ***, до степен на завършеност акт образец 14 - по първия договор, и до въвеждане в експлоатация – по втория договор.