Определение № 796 от 18.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Благоевград, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200500518 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от А. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.С.

№*, чрез адв. Е. Ф., против Определение № 299/13.03.2024 г. по в.ч.гр.д.№518 по описа за 2024 г.

С атакуваното определение е върната исковата молба, предявена от А. А.

В. от гр. С. в частта й относно иска, предявен срещу охранител - работник в Г.

ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в тази част и е прекратено производството по делото в частта за разглеждане на този иск.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че в полза на ищеца е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с материали от РУ- С. за подадени сигнали, за установяване самоличността на охранителя, но от МВР не е предоставена нужната информация, която да послужи пред РС- С.. Сочи се, че въпреки депозираните молби с изложени аргументи от страна на ищеца във връзка с причините за неотстраняване на нередовностите, съдът е прекратил производството, в частта срещу охранител - работник в Г. ЕООД.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение, като неправилно, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази материалите по делото, приложимия закон и възраженията в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Спазени са и изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че гр. дело по описа на РС - С. е било образувано въз основа на искова молба, предявена от А. А. В. от гр. С. срещу охранител - работник в Г. ЕООД и Г. ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от С.П.. С разпореждане № 2191 от 20.12.2023 година съдът е оставил предявената искова молба без движение и е дал указания и срок на ищеца за нейното поправяне, а именно да посочи първият ответник срещу когото предявява иска си с неговите три имена и адрес за неговото призоваване и изрично да посочи кой от предявените от него искове е главен и кой е предявен в условията на евентуалност (под условие), с оглед констатираното в исковата молба противоречие в тази връзка. На 18.01.2024 година в изпълнение на дадените указания ищецът е представил уточнителна искова молба, с която е отстранил част от констатираните нередовности. Заявил е, че вторият е иск е предявен при условие, че първият иск бъде отхвърлен. С нея, ищецът отново не е посочил кой е ответник по главния иск с неговите три имена и адрес за призоваване, поради което с разпореждане № 121 от 18.01.2024 година съдът повторно е оставил исковата молба без движение и е дал указания и срок на ищеца за нейното поправяне, а именно да представи нова, поправена искова молба с преписи за ответниците, в която посочи както първия, така и втория ответник по делото с трите му имена за първия от тях, а за юридическото лице с неговото наименование, ЕИК, законен представител и адресите за призоваване и на двамата, в противен случай исковата молба ще бъде върната. Със същото разпореждане в полза на процесуалния представител на ищеца е било издадено съдебно удостоверение , по силата на което да се снабди от РУ на МВР- С. с копия на материалите по преписка по негови два сигнала с вх. № 812102/1364/ 07.11.2023 год. и с вх. № 489700-7804/ 21.11.2023 г.

Препис от това разпореждане е връчен на ищеца на 23.02.24 г., като в посочения срок нередовностите не са отстранени. По делото е депозирана молба-уточнение, в която отново не са посочени данни за имената на охранителя, както и адрес за призоваване.

С Определение №299/13.03.2024г. е върната исковата молба, в частта й относно иска, предявен срещу охранител - работник в Г. ЕООД, поради неотстранени нередовности и е прекратено производството.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че исковата молба, в частта относно главния иск - срещу охранителя - работник в Г. ЕООД е продължила да бъде нередовна и към момента на постановяване на определението и след изтичане на срока за нейната поправка, поради което са налице предвидените в закона предпоставки за нейното връщане.

Съдът на два пъти е оставял исковата молба без движение и въпреки това нередовностите не са били отстранени и ищецът не е посочил трите 2 имена и адреса за призоваване на първия ответник, поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - да бъде прекратено.

Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

С оглед надлежното упражняване на правото на иск, законодателят е уредил изисквания, на които следва да отговаря всяка искова молба, обосноваващи нейната редовност.

Когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът и са непълни, неясни, вътрешно противоречиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в адресната част на исковата молба е налице нередовност на същата. Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество.

При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 от ГПК, съдът, съобразно чл. 129, ал. 2 от ГПК, предоставя възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В случая, съдът е дал на два пъти възможност на страната да отстрани посочената нередовност, дори е издал и исканото съдебно удостоверение.

Въпреки дадената възможност и издаденото съдебно удостоверение, ищецът не е отстранил нередовностите. Ответникът по иска следва да бъде посочен с неговите индивидуализиращи белези по чл. 127, ал. 1 т. 2 от ГПК, което е изискуем реквизит на исковата молба, който наред с останалите реквизити по чл.127, ал.1, т.2 ГПК, индивидуализира това лице. Липсата на посочени данни за ответника опорочава исковата молба като нередовна и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.4 ГПК задължава съда да даде указания и срок на ищеца за изправянето й, а при неотстраняване на нередовностите в срок, исковата молба подлежи на връщане – чл.129, ал.3 ГПК.

Съдът не може да образува, респ. да продължи производство по нередовна искова молба, защото произнасянето му по такава ще бъде недопустимо, а и ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде възпрепятствана да организира защитата си. Съдът изпълнява задължението си по чл. 7 от ГПК за съдействие на страните и в съответствие и при съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенство на страните по чл. 9 от ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало съответно по чл. 8 от ГПК и по чл. 6 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно доводите на 3 първоинстанционния съд, че към момента на проверка на редовността на исковата молба, съдът не може служебно да събира доказателства, тъй като все още не е конституиран надлежен ответник и не е даден ход по същество.

Задължение на ищцовата страна е да посочи надлежен ответник с индивидуализиращи го белези, респ. да отстрани констатираните в тази връзка нередовности.

Към момента на постановяване на обжалваното определение на РС-С. и към настоящия момент не са отстранени всички констатирани нередовности и е изтекъл срокът, даден от съда. Следователно е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, на основание чл. 278, ал. 4 ввр. чл. 272 от ГПК, ведно със законните последици.

Определението на БлОС не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

274, ал. 4, вр. чл. 280 от ГПК.

Водим от изложено, ОС - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 299/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№1421/2023 г. на РС-С., с което е върната исковата молба на предявена от А. А. В. от гр. С., в частта и относно иска, предявен срещу охранител работник в Г. ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в тази част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта за разглеждане на този иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4