Определение № 952 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 101 от 13.03.2024 г. по в. т. д. № 32/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 09.10.2023 г., постановено по т. д. № 48/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, за осъждането на касатора да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на правоприемниците на починалия в хода на процеса ищец Б. Р. М. – Ш. А. М. и С. Б. М. - сумата над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., както и на ищцата Ш. А. М. – също над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Тамер Б. М., причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.

269 ГПК и не се е произнесъл по редица оплаквания във въззивната жалба, приел е за безспорни спорни по делото обстоятелства, не е обсъдил цялостно установената фактическа обстановка и не е отдал нужното значение на целия доказателствен материал, неправилно е приложил разпоредбите на чл. 51, ал.

1

2 и чл. 52 ЗЗД, в резултат на което обезщетенията са необосновано завишени.

По подробно изложени съображения се моли за касиране на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове за сумите над 37 500 лв., с присъждане на разноските за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения?“; 2. „Самостоятелното определяне от страна на въззивния съд на справедлив размер на дължимо обезщетение, надвишаващ претендирания от ищеца размер на обезщетение по иск за вреди с основание чл. 432 ЗК, вр. чл. 45 ЗЗД, без да е налице искане за изменение на цената на иска от ищеца или искът да е претендиран като частичен, представлява ли нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?“; 3.

„Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, включително и по такива, установени от първоинстанционния съд и необжалвани от страните, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението?“; 4. „При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и на пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?“

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Ш. А. М. и С. Б. М., съдържащ подробно становище за недопускане на исканото обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел следното във връзка със спорния предмет:

2

Ищците Ш. и Б. М. са предявили срещу ответното застрахователно дружество искове за заплащане на застрахователно обезщетение от по 150 000 лв. на всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им Тамер на 24.11.2020 г., в резултат на ПТП от 16.11.2020 г., причинено от делинквента Мухарем Мехмед Мухарем. Виновният водач е управлявал лек автомобил, който е бил застрахован при ответното застрахователно дружество.

Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са, че липсват предпоставки за присъждане на обезщетение, тъй като Мухарем Мухарем не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и няма противоправно поведение; напротив – нарушение е извършил водачът Тамир М., като не е спазил пътен знак Б2 /Стоп/ и е отнел предимството на правомерно движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от Мухарем Мухарем. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл. 50, ал. 1 и на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, което се твърди да е в значителна степен - над 70 %. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения, като е определил такива в размер на 130 000 лв. за всеки един ищец, без да отчете наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Тамир М.. Към делото е приложено НОХД № 101/2022 г. на Окръжен съд Кърджали, приключило с влязла в сила присъда на 24.04.2023 г. по отношение на Мухарем Мехмед Мухарем. Същият е признат за виновен за това, че на 16.11.2020 г. при управление на МПС – лек автомобил марка Мерцедес, модел С220, с рег. № К 8523 ВА по главен път 1-5 Русе - Маказа на км. 346 + 300 м. в посока от гр. Кърджали към гр.

Момчилград, е нарушил правилата на движение по чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост е причинил смъртта на Тамер Б. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. б, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.

58, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, 3 поради което фактическият състав на непозволеното увреждане, даващ основание за присъждане на застрахователно обезщетение, е доказан.

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е изследвал механизма на произшествието, с оглед показанията на св.

Мухарем Мухарем и заключенията на две съдебно автотехнически и медицински експертизи, чиито констатации са кредитирани като компетентни и неоспорени от страните. Въз основа на заключенията на вещото лице инж.

Димитров въззивният съд е приел, че лекият автомобил Мерцедес е пътувал по път 1-5, с посока Кърджали - Момчилград, в район на хотел Ида е извършил изпреварване на попътно движещ се автомобил и е заел лявата лента от платното за движение, лек автомобил Опел Вектра, управляван от пострадалия, е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „Устра Бетон“ АД към Момчилград, не е осигурил предимство на идващия с висока скорост автомобил Мерцедес и е попаднал в неговите габарити, траекториите им на движение са се пресекли и лек автомобил Мерцедес с предната си дясна част се е ударил в лек автомобил Опел Вектра в задната му лява част, ударът е бил с голяма кинетична енергия, от него опелът е получил ускорение напред, геометрията на купето се е променила, дестабилизирал се е, извъртял се е надясно, извършвайки сложно транслационно-ротационно движение, преминал през канавката, излязъл вляво извън пътя, като се обърнал на лявата си страна. Според вещото лице, причините за настъпване на ПТП са навлизане в габаритите на път 1-5 и неосигуряване предимство на движещия се по него лек автомобил Мерцедес от страна на водача на лекия автомобил Опел Вектра, както и управление на лекия автомобил Мерцедес с превишена и несъобразена скорост от неговия водач. Посочени са скоростите на движение: на лекия автомобил Мерцедес преди ПТП и по време на удара - 120,85 км/ч, след удара - 103,01 км/ч при максимално разрешена скорост 90 км/ч за процесния пътен участък. Съобразената скорост е определена на 50,18 км/ч и е продиктувана от възможността на водача да възприеме възникналата опасност в рамките на осветеното от късите светлини разстояние и да бъде в състояние да спре и да не допусне настъпването на ПТП. Посочва се, че в създалата се ситуация водачът на лек автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Във второто заключение са посочени хоризонталната маркировка в района на ПТП, пътните принадлежности и съоръжения, вертикалната сигнализация по посока Кърджали-Момчилград, 4 пътната настилка и атмосферните условия към датата на ПТП, координатите на мястото на удара, липсата на наложени ограничения на скоростта. Описани са маневрите на водачите на двата автомобила, скоростта им на движение, каква е дължината на опасната зона за спиране, имали ли са възможност да предотвратят ПТП и при какви условия. Установено е, че лекият автомобил Опел Вектра е имал триточкови инерционни колани за всички места в купето му и предпазни въздушни възглавници, сработването им при ПТП, хлътванията и изкривяванията на купето, с които е контактувало тялото на водача. При правилно поставен предпазен колан, тялото на водача би следвало да бъде задържано за седалката, движенията му напред и нагоре ще бъдат затруднени, но тези настрани – възможни, движенията на главата са напълно свободни, поради което в отделните фази на ПТП са възможни удари в частите на купето, където са открити дефекти. Без поставен предпазен колан, тялото няма да бъде задържано върху седалката и са възможни всички движения и удари на тялото в тези части на интериора на купето, към които го водят силите.

Въз основа на медицинската експертиза въззивният съд е приел, че смъртта на пострадалото лице се дължи на остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежката черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките черепни покривки и контузии на главния мозък, малкия мозък, Варолиевия мост, довели до развитието на мозъчен оток и подтискане на жизнено важни мозъчни центрове. Налице е причинно-следствена връзка между нанесените от ПТП увреждания и настъпилата смърт на Тамер М.. Във второто заключение вещото лице пояснява, че травмите по главата сочат, че е възникнал удар върху части от интериора на автомобила – преден ляв прозорец, лява колонка. Травмите в коремната кухина, предвид обстоятелството, че има данни за движение на тялото на Тамер встрани, са отдадени на действието на предпазния колан. Определяща за настъпването на смъртта му е черепно-мозъчната травма, като движенията на главата са били напълно свободни при правилно поставен предпазен колан.

С оглед изложеното въззивният съд е приел за категорично установено, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на двамата водачи. Водачът на л. а. Опел Вектра е навлязъл в габаритите на път 1-5, като не е осигурил предимство на движещите се по него автомобили. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с 5 предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая това правило не е спазено. Установява се и че този водач е бил с предпазен колан по време на ПТП, поради което не е налице нарушение на чл. 137а ЗДвП. Водачът на л. а. Мерцедес е управлявал с превишена и несъобразена скорост, като е признат за виновен за това, че при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Тамер М..

При така установеното съдът е посочил, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая пострадалият не се е съобразил с посоченото задължение в закона да пропусне управлявания от делинквента автомобил, който се движи по пътя с предимство, от което са настъпили установените увреждания и като техен резултат - смъртта му. Той се е поставил в риск, който не е могъл да бъде избегнат дори и автомобилът на делинквента да се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/ч. Следователно има причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди, т. е. е налице съпричиняване.