Решение № 2191 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110142577 по описа за 2021 година

Страни в производството са ищецът М. П. С. с ЕГН **********, гр. София, ул. Богатица №23, вх.Б, ет.4, ап.14 и ответникът „*** България” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, проф. Г.

Брадиславов №4, ет.2, оф.3.1

Предявен е иск по чл.55, ал.1, пр.1, евнетуално предл.3 ЗЗД за сумата 63лв. – платена възнаградителна лихва от 3,85лв. по договор за кредит от 20.3.2017г., между ищеца и ответника и 59,15лв. - платено възнаграждение по договор за поръчителство с „*** Банк“, обезпечаващ договора за кредит от 20.3.2017г. Ищецът твърди,че договорите за кредит и поръчителство са нищожни, евентуално унищожаеми.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил сумата 63лв.; че ответникът се е обогатил с тази сума.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е сумата е платена с основание.

Ответникът оспорва иска. Прави възражение за погасяване по давност на евентуалния иск за унищожаване на договора на основание крайна нужда.

С оглед изявленията на страните с доклада като безспорни са отделени фактите:

Между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на заем от разстояние на 20.3.2017г. за сумата 700лв., която ищецът е получил.

Уговорена е възнаградителна лихва от 0,550% или в размер на 3,85лв.

Посочен е ГПР в размер 49,240%, в който не е включено възнаграждението за поръчителство.

За обезпечаване на договора за кредит между ищеца и „*** Банк“ е сключен договор за 1 поръчителство със задължение за ищеца да плати възнаграждение в размер на 59,15лв.

Ищцата е погасила с плащане изцяло задълженията си – в размер на 763лв.

Спори се дали договорът е сключен в предвидената от закона форма; дали са спазени изискванията на ЗПК, включително и за посочване на ГПР, дали уговорената възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, евентуално дали е налице измама, грешка или крайна нужда при сключване на договора.

Съгласно заключението към ССчЕ единственият разход, който е заложен при изчисляване на ГПР, е договорната лихва. Ако като разход се включи възнаграждението по договора за гаранция с *** банк, то ГПР е 657%. Сумата за възнаграждение за поръчителство е преведена от ответника на *** банк на 20.3.2017г.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г.

/, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид, че законната лихва е в размер на 10. 00%. Съгласно ал.5 клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В случая е уговорено възнаграждение за поръчителство, което съгласно цитираната норма на чл.19, ал.1 ЗПК, е разход за потребителя по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, заедно с възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). Без значение е, че възнаграждението за поръчителя формално е уговорено в друг договор с друг съконтрахент, доколкото по този начин се заобикаля забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният ГПР значително надхвърля нормативно установения максимум. Поради изложеното съдът намира, че клаузите, в които е уговорена договорна лихва и възнаграждение за поръчител (които представляват годишният процент на разходите) са нищожни и начислените въз основа на тях суми са недължими. Ето защо искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Последният е направил разноски за д.т. – 50лв., за депозит за вещо лице – 350лв.

Воден от горното, Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*** България” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, проф. Г. Брадиславов №4, ет.2, оф.3.1, да плати на М. П. С. с ЕГН **********, гр. София, ул. Богатица №23, вх.Б, ет.4, ап.14, сумата 63лв., представляваща сбор от платена възнаградителна лихва от 3,85лв. по договор за кредит от 20.3.2017г., между ищеца и ответника и 59,15лв. - платено възнаграждение по договор за поръчителство с „*** Банк“, обезпечаващ договора за кредит от 20.3.2017г., ведно със законната лихва от 20.7.2021г. до плащането, както и сумата 400лв.

– разноски в производството.

ОСЪЖДА „*** България” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, проф. Г. Брадиславов №4, ет.2, оф.3.1, да плати на мл. адв. *** *** ***, гр. София, ул. Иван Денкоглу №7, ет.5, ап.9, сумата 300лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3