Решение № 15331 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15331 гр. *, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110145381 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Р. П. Я. и Д. Г. Я. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 853,16 лева за периода 05.2023 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, 54,83 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г., 78,86 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и 17,92 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*-2“, бл. *, вх. А, ет. 10, ап.

60, аб. № 272224, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14637/2025г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: от Р. П. Я. – 1/2, а именно сумата 426,58 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2023 г.

– 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, 27,42 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г., 39,43 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и 8,96 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г.; от Д. Г. Я. – 1/2, а именно сумата 426,58 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2023 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, 27,42 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г., 39,43 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г.

– 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и 8,96 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явяват и клиентт на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез особения им представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Счита се за неясно какви са дължимите суми, кой е титуляр на партидата, за кои периоди има плащане, дали ответниците са получили фактури.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.07.1990 г., по силата на който Д. Г. Я. и Р. П. Я. са придобили недвижим имот в гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № * за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по 2 система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата за топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода за периода 05.2023 г. – 04.2024 г. е в размер на 853,16 лева, сумата за мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г. е в размер на 54,83 лева, сумата за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г. е в размер на 78,86 лева и сумата за мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г. е в размер на 17,92 лева.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело */23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобР. с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Поради обстоятелството, че не се оспорват размерите на предявените искове съдът намира същите за основателни и следва да ги уважи в пълен размер, доколкото бяха доказани по основание.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил следните разноски: 25,56 евро (50 лева) – държавни такси в исковото и заповедното производства и 204,51 евро – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу Р. П. Я., ЕГН *, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. П. Я. дължи на „*” ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 218,10 евро (426,58) лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2023 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 14,02 евро (27,42 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г., сумата 20,16 евро (39,43 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 4,58 евро (8,96 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г. за топлоснабден имот в гр. *, ж. к.

„*, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2025г. на СРС, 82 състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу Д. Г. Я., ЕГН **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. Г. Я. дължи на „*” ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 218,10 евро (426,58) лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2023 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 14,02 евро (27,42 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 07.03.2025 г., сумата 20,16 евро (39,43 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 4,58 евро (8,96 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 07.03.2025 г. за топлоснабден имот в гр. *, ж. к.

„*, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14637/2025г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА Р. П. Я., ЕГН * и Д. Г. Я., ЕГН *, да заплатят на „*” ЕАД, ЕИК * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 260,07 евро – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението е постановено при участието на „*” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4