Решение № 167 от 21.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Перник , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500173 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „Фокс Лазер" ЕООД против Решение № 260495 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 3102/2020 г. на РС – Перник, с което отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „Фокс Лазер“ ЕООД, за осъждане на Б.М. Б., да заплати сумата в размер на 2677,50 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо по трудов договор № *** г., сключен между страните по делото.

В жалбата се твърди, че страните сключили трудов договор, в който имало клауза за прекратяване на трудовия договор с 3-месечно предизвестие от страна на работника.

Ответникът подал заявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което не било прието от работодателя, поради което договорът следвало да бъде прекратен с изтичане на уговореното предизвестие. От момента на подаване на заявлението ответникът спрял да идва на работа и да изпълнява трудовите си задължения, поради което работодателят му е наложил дисц. наказание „уволнение“, поради което работникът дължал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с уважаване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК 1 служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От приложените по първоинстанцинното дело доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., по силата на който ответникъте бил назначен на длъжност "*** ", като страните са определили срок от 90 дни за всяка от тях за предизвестие при прекратяване на ТПО. Трудовият договор е прекратен със заповед № *** г. на работодателя, на основание чл. 326, ал. 1 КТ (прекратяване от работника на трудовия договор с предизвестие), считано от ***г., като в заповедта е отбелязано, че работникът следвало да заплати на работодателя обезщетение в размер на 2677,50 лева. В случая по делото липсват доказателства за валидно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя в хипотезата по чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ, преди изтичане на уговореното предизвестие - ***г.

Предвид горното, щом като трудовият договор не е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - при дисциплинарно уволнение на работника, което е задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, а по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, то не би могло в полза на работодателя да възникне правото на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за неспазен срок на предизвестие от работника.

Следователно искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е неоснователен, защото обезщетение на това основание се дължи от работника само когато трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение на работника, а не и когато трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ.

Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.

269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.

С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.

Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство, поради което такива не му се дължат.

2

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260495 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 03102/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3