Решение № 346 от 02.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Ямбол, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102776 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Й. И. от с. М., общ. Т., обл. Я., против П. П. М. от с. М., общ. Т., обл. Я., като с нея се твърди, че на 28.06.2025 г. в с. М., където ищцата живеела и работила, на път за работа около 06:00 часа е минала покрай двора на ответника и неин съсед П. П. М., в който момент последната извеждала кучето си на разходка по улиците на селото. Ищцата чувала, че кучето е порода „***“, което било много голямо, огромно и много агресивно. Внезапно кучето изскочило докато ответницата държала повода му и се обърнала да затвори вратата, при което кучето скочило върху ищцата. Било без намордник и започнало да хапе ищцата безразборно и настървено навсякъде по тялото, като ръмжало силно.Ищцата викала от ужас и болка и се опитвала да се отбранява.В същото време ответницата продължавала да си затваря вратата, като че ли нищо не станало в момента.Ищцата викала на ответницата да го хване и да го дръпне, но последната изобщо не била впечатлена от ужасната ситуация и не реагирала.Кучето хапало ищцата навсякъде, като я повалило на земята и това продължило около 10 минути. През това време ответницата само му подвиквала: „Не! Не!“, но не направила нищо, за да го спре, защото кучете било огромно.

Кучето задушавало ищцата, и тя си мислила, че умира.В някакъв момент кучето се отдръпнало от ищцата, неясно защо и тогава ищцата запознала да вика за помощ, защото била в безпомощно състояние на земята.

След известно време дошли съседите на ищцата Н. и Д.Д., които живеели наблизо в къща на същата улица.Притекли й се на помощ, като започнали да я поливат с вода, за да се съвземе, тъй като ищцата усещала задушаване в гърдите и била много стресирана и 1 уплашена. Била в ступор. Съседите й помогнали да се обади на *** си, както и на дъщеря си, който дошли и я качили в семейният автомобил. Отвели я в ЦСМП Я., където била прегледана и оказана първа помощ.Почистили и обработили раните на ищцата, превързали я и й поставили ваксина. Изписали й противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти, с които да се лекува. От множеството ухапвания ищцата получила силно кървене, разкъсноконтузни рани по тялото и ръцете и изпитвала много силна и остра болка. Била цялата в кръв, както и в шок от случилото се. През нощта не могла да спи от болките и от претърпеният ужас и тъй като болките продължавали на следващият ден продължавали, посетила личния лекар, който извършил допълнителен преглед и изписал допълнителни медикаменти, с които да лекува дълбоките рани, както и обезболяващи лекарства. Сочи, че на 01.07.2025 г. й бил извършен преглед от д-р С.В. С. и й било издадено СМУ, установяващо причинените на ищцата увреждания. Твърди се, че лечението и възстановяването на ищцата на повечето от причинените й наранявания и увреждания продължило дълго, около месец след инцидента, като все още имала отоци и изпитвала силна болка от раните, които се засилвали при допир и при движение. Раната на дясната й ръка не заздравявала и се наложило да отиде на хирург за последващо лечение. Твърди още, че е преживяла и психологически шок от инцидента, който не могла да преодолее и към момента. Винаги когато видела куче изпитвала голям страх и не можела да премине покрай него. Не спяла спокойно през нощта. Сънувала кошмари.

Поради това нарушено психическо състояние ищцата се обърнала за помощ и посетила психолог за периода от 03.07.2025 г. - 12.08.2025 година. След инцидента се страхувала от кучета, имала пристъпи на силен страх и безпокойство, които преди не била изпитвала.

Сочи, че е подала и Жалба в РУ - Т., където била образувана Преписка по случая.

Вследствие било издадено и Постановление от прокурор при ***РП за отказ да се образува наказателно производство. Поддържа се, че вина за процесният инцидент носи ответницата П. П. М., тъй като не била взела всички възможни и необходими мерки да предотврати подобна проява на животното, която е довела до настъпване на вредоносен за ищцата резултат от намиращото се от под надзор на ответницата куче.

Претендира се на тия обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата обезщетение за причинените й болки и страдания на 28.06.2025 г. в с. М., общ. Т. от ухапвания, причинени от намиращото се под неин надзор куче, а именно неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.

Иска се от съда да осъди ответницата да й заплати и причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на обезболяващи медикаменти, превързочни материали и лекарства, подробно описани в приложените към молбата фискални бонове в общ размер на сумата от 780 лв. след направено изменение на иска в съдебно заседание, респ. евровата равностойност на сумата в размер на 398.80 евро.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва така изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди се на свой ред, че на 28.06.2025 г. ответницата е излязла да разходи кучето си, което предварително вързала на каишка, 2 преди да напусне двора. Държейки кучето за повода/каишката, тя се обърнала да заключи дворната врата, като в този момент кучето рязко се дръпнало и тя изтървала повода.

Обръщайки се видяла, че ищцата е на земята, а кучето е до нея, но същото нито ръмжало, нито лаело, нито напапало, нито я хапало. Очевидно животното се било изправило на двата си задни крака и е съборило ищцата на земята. Всичко се случило за секунди. Ответницата веднага изтичала до падналата жена - ищцата, хванала повода на кучето и го прибира в двора, затваряйки вратата, за да не излезе. През това време ищцата в истерия крещяла:

„Махай го това куче! Махай го това куче!“. Дори и след като животното било отстранено на безопасно място, тя продължила да вика. Ответницата на свои ред видяла, че ищцата действително била паднала на дясната си страна на тялото и от падането е получила контузии рани. Мястото, на което паднала ищцата било в близост до стълб за пренос на ел. енергия, бетонирано и с камъни. Секундите, през които се случило всичко това, кучето нито нападало ищцата, нито я е хапало, нито пък сьпрекосновението с кучето било около 10 минути, както твърдяла ищцата в исковата молба. На свой ред ответницата поддържа още, че е реагирала мигновено, веднага е прибрала кучето в двора, след което отишла при ищцата и с книжка кърпичка е забърсала кръвта от охлузните рани на ищцата. Оспорва се и твърдението, че ищцата е била цялата в кръв, както се твърди в Исковата молба. След като ищцата се изправила от земята, започнала силно да вика: „Н.! Н.! Н.!“, което име било на съсед на ответницата. След известно време той дошъл на улицата и ищцата му казала, че кучето на ответницата я е нахапало. Н. донесьл стол и вода на ищцата, за да седне и да се успокои. Ищцата звъннала първоначално на *** си, но той не вдигал телефона и се обадила на дъщеря си, като я помолила да се свърже с баща си и да дойде да я прибере с колата.

През цялото време, докато *** на ищцата идвал, ответницата била при нея, като последната дори пожелала да отиде заедно с тях до „Спешният център“ в болницата в гр. Я. и ако се наложи нещо да им съдейства, но ищцата и нейните близки отказали, като отговорили, че няма смисъл. Ответницата ги помолила след като се върнат от „Спешния център“ да й се обадят. Пo-късно, след прегледа ищцата и нейните близки спрели с колата пред дома на ответницата и й казали, че всичко е наред, и, че тя била вече по-добре. Ищцата била с превързана ръка и с лепенка на дясното ухо.

Ответницата не отрича, че от падането на земята на ищцата, последната е получила рани и травми по тялото, но категорично се отрича твърдението на ищцата, че е била нападната и хапана от кучето.На тия съображения се поддържа, че така предявеният иск се явява неоснователен.

В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. С. С. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълинтелно депозирана по делото писмена защита се поддържа, че всички изложени от ищцата факти и обстоятелства са безспорно установени и доказани в настоящото производство, като се иска ответницата да бъде осъдена да заплати причинените на ищцата увреждания и в следствие на това претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в пълен размер, както и да бъде осъдена ответницата да заплати и законната лихва 3 върху присъдените суми считано от 28.06.20255 год. до окончателното им изплащане.

Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание за ответницата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Ж. Т.-А., чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита се оспорват фактическите твърдения на ищцата, че е била ухапана от кучето, както и предявените искове в техния размер и се иска от съда много внимателно да подходи при преценката на свидетелските показания, както и към приетите по делото експертизи и събраните доказателства, като правилно прецени твърденията и на двете страни.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищцата са ангажирани писмени доказателства:

От представеното СМУ № *** год. издадено от д-р С.В. С. от 01.07.2025 год. се установява, че същият след извършен преглед, освидетелстване и запознаване с медицинските документи на името на ищцата е установил причинени и телесни увреждания в областта на дясното ухо, по предната страна на гръдния кош, в дясната горна половина на гърба, в областта до рамото, по задната повърхност на дясната мишница, по страничната повърхност на същата, долната в близост до лакътя, както и по вътрешната повърхност на дясната мишница, в близост до лакътната ямка, които телесни увреждания имат травматичен характер-механична генеза, като същите добре отговарят, т.е. възможно е да са били причинени по начин и време както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения, а именно описаното нападение и множество рани от ухапвания от куче на 28.06.2025 год. По механизъм на причиняване отговарят на удари, притискане, протриване с твърди островърхи предмети-такива с остър връх, каквито са зъбите на кучето. Съвкупно уврежданията са причинили на освидетелстваната временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От представения лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение се установява, че ищцата е постъпила за преглед в отделението на 28.06.2025 год. и и след преглед го е напуснала същият ден.

От Представения амбулаторен лист с № ***от 04.07.2025 год. се установява, че ищцата е била на преглед при д-р Т. Т. *** Я., където е снена анамнеза и установено нейното обективно сътояние, като е установено: в дясната раменна област странична повърхност, централно рана с неравни краища с дължина 3.5-4 см. зарастваща вторично, множество кръвонасядания с морово син цвят с палпаторна болезненост в дясната раменна област, дясна скапуларна област с малки кожни лезии централно до 1 см. зарастващи под коричка, подобно кръвонасядане в дясно 4-7 ребро с мораво син цвят. Предписана и е била терапия – ***, поставяне, промивка и смяна на раневи дренаж.

4

По делото е представено писмено становище на Т. А. – *** от 13.08.2025 год., от което се установява, че по заявка на ищцата са и били извършени шест *** консултации за периода от 03.07.2025 год. до 12.08.2025 год., като е установена силно изразена тревожност и препоръчана консултация, провеждане ан системна ***, за снемане на тревожността и справяне с психотравмиращото събитие /заявено от ищцата нападение на куче на 28.06.2025 год., което я е съборило на земята и е започнало да я хапе/.