Решение № 4157 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330114375 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД

Производството е било образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против С. М. А. с ЕГН: ********** и адрес:

******************* 1, Т. М. Я. с ЕГН: ********** и адрес: ******************** , В. М.

А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******************, и Щ. М. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******************, с която иска от съда да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по отношение на всеки длъжник за 1/4 от следните суми:

1 569,08 лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 01.05.2014г. – 06.02.2024г., и 686,28 лв. мораторна лихва върху главницата от 31.07.2014 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2024 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14250/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за исковия период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени в заповедта по чл. 410 ГПК и в исковата молба.

Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за исковия период нямало поставено измервателно устройството и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, 1 ал. 5 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът е наследодателят Т. С. А. е била собственик на имота, като ответниците са придобили имота по наследство и че е начисляваното количество вода е при условията на липсващо измервателно устройство.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответниците адв. К. счита исковата молба за неоснователна.

Оспорва общите условия на ищеца да са влезли в сила, както и качеството потребител на ищеца.

Искът се оспорва от особения представител и по размер, тъй като ищецът не е установил по какъв начин се начислява при условията на липсващо измервателно устройство.

Отправено е възражение за погасени по давност вземания за главница и договорна лихва.

Изразено е становище за неоснователност и на иска за мораторна лихва за забава поради неоснователност на иска за главница.

Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № 3658/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7078/2024г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответниците да заплатят всеки по ¼ от общо 1 569,08 лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 01.05.2014г. – 06.02.2024г., и 686,28 лв. мораторна лихва върху главницата от 31.07.2014 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2024 г., до окончателното плащане.

Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си, които са редовни и допустими.

По делото ищеца представя в заверен препис справка за водомерите на абоната, копия от карнети, удостоверение за наследници

Установено е че партидата на абоната – наследодателя на ответниците Т. С. А.

/починала/ е открита без изрично подадено от нея заявление, а е възникнала по силата на чл.

3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

В тази връзка съдът намира, че подаването на заявление за откриване или промяна на партидата не е било задължително, за да възникне качеството на потребител.

За да възникне качеството на потребител обаче е необходимо да се установи, че водоснабдения имот е собственост или се ползва посредством вещно право на ползване от страната от която се претендират незаплатените суми – така чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

В случая остава недоказано по делото защо ищеца свързва наследодателя на ответниците като потребител на процесния имот, тъй като за него няма данни нито да е собственик, нито пък да е вещен ползвател, респ. изисканата справка от отдел МДТ към Община Пловдив установява, че за имота е подадена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от Р. А. Г., която посочва като собственик нея И. Г. Г., които нямат наследствена връзка с Т. А., респ. не се явяват нейни наследници. Няма данни и самата А. да е подавала декларация по чл. 14 ЗМДТ за този имот.

2

Следователно, настоящата инстанция е в невъзможност да установи качеството на потребител на наследодателя, тъй като нито има данни за собствеността, нито има данни за владението върху този имот.

При гореизложеното настоящата инстанция може единствено да предполага качеството на потребител на наследодателя на ответниците поради това, че имотът е водоснабден.

На база предположение обаче не може да се реализира отговорността на ответника, тъй като чл.154, ал.1 ГПК задължава съда да приеме за неустановени фактите за които няма доказателства.

С Определение № 7134/02.06.2025г. съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с наследодателя на ответниците, като установи, че процесният имот е водоснабден и наследодателят има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота. Тези указания относно доказателствената тежест не са изпълнени поради което и предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против С. М. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******************, Т. М. Я. с ЕГН:

********** и адрес: ******************, В. М. А. с ЕГН: ********** и адрес:

*********************, и Щ. М. А. с ЕГН: ********** и адрес: ******************, за признаване за установено, че всеки от тях дължи 1/4 от 1 569,08 лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 01.05.2014г. – 06.02.2024г., и 686,28 лв. мораторна лихва върху главницата от 31.07.2014 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2024 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14250/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3