Определение № 11126 от 21.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11126 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512156 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД против определение № 18105/21.04.2025г. по гр.д. № 51769/20204г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която не е приет за съвместно разглеждане предявен от жалбоподателя насрещен иск по чл.211 ГПК за нищожност на клауза по чл.7 от договор за кредит № 427388/02.03.2023г.

Жалбоподателят счита определението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с доводи, че не му е връчен препис от писмения отговор по насрещния иск и по този начин лишен от възможността да вземе становище по него, както и съдът не изложил мотиви за отказа си да приеме по делото насрещния иск, което от своя страна прегражда възможността му да извърши преценка дали този отказ е основателен за да прецени дали да упражни право на частна жалба.

Ищецът В.С.А. не е подал отговор и не изразява становище по частната жалба.

Съдът, след преценка данните по делото намира за установено следното:

Предмет на производството по гр.д.№ 51769/2024г. на СРС, 25 състав, са предявени от В.С.А. против „Изи Финанс“ ЕООД искове за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 427388/02.03.2023г. и по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 50лв., частично от 994.38лв. за възстановяване на платено в изпълнение на нищожния договор.

Исковете са основани на твърденията, че договорът за кредит с ответника е сключен в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК и не отговаря на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както и съдържа неравноправни по чл.146 ЗЗП, противоречащи на разпоредби от ЗПК и добрите нрави клаузи досежно плащане на неустойка при неизпълнение задължението да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител при конкретно определени условия; невключване тази неустойка в ГПР; липса на ясно и точно посочване всички разходи по кредита в ГПР; необосновано висок размер на възнаградителната лихва, обуславящо недействителност на целия договор. За периода до 11.07.2024г. в изпълнение на същия заплатил общо 1994.38лв., 1 като платеното над чистата стойност на кредита /главница от 1000лв./, а именно 994.38лв. е недължимо и подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с предявена част от вземането 50лв.

В подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорил исковете с доводи, че при сключването на договора са били спазени предвидените в закона нормативни изисквания, а неустойката не е включена в ГПР, тъй като плащането й се поражда след неговото сключване. По осъдителната претенция посочил, че сумата от 994.38лв. не представлява само неустойка, тъй като ищецът заплатил такава от 50лв. и други 75лв. за такса за просрочие. Наред с това и да е недействителна клаузата за неустойка тя не е елемент от същественото съдържание на договора и следва да намери приложение чл.26, ал.4 ЗЗД.

В същия срок предявил против ищеца насрещен иск по чл.211 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата по чл.7 от договора за заплащане на такса при забава на някоя вноска /такса просрочие/ поради противоречието й с чл.33 ЗПК. При изразеното в писмения отговор становище, че договорът за кредит не е нищожен в неговата цялост, обосновава интереса си от този иск с потенциалната възможност ищецът да заведе други дела по повод на нея при положение, че сумата от 994.38лв. е заявена като неустойка и в нея се включва плащането по чл.7 от договора.

В отговор В.А. изразил становище за недопустимост на насрещния иск, тъй като уважаването на главния установителен за нищожност на договора за кредит ще обхване цялото му съдържание, поради което липсва правен интерес от установяване нищожността само на клаузата по чл.7. Посочил, че таксата просрочие от 75лв. е част от общо платените 994.38лв. над чистата стойност на кредита, за които поддържа да са получени без правно основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с частична претенция в размер на 50лв. Навежда още, че клаузата на чл.7 от договора не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК, защото не предвижда такава такса, нито урежда размера и условията, при които се дължи. Поради това плащането на посочените 75лв. е било изначално без основание с правото да търси връщането им, за което е без значение дали клаузата е нищожна, а нейното прогласяване не би променило правното положение на ответника на задължено за възстановяването лице.

С обжалваното определение от 21.04.2025г., постановено по реда на чл.140 ГПК, СРС отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с извод за процесуална недопустимост поради липса на правен интерес. Изложил мотиви, че предмет на делото е действителността на договора за кредит и съответствието му с разпоредби на ЗПК, ЗЗД и ЗПФУР, а това включва и преценката за законосъобразност на клаузата по чл.7 от него. С оглед предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за недължимо платени суми по договора /а не единствено платените в погашение на неустоечното съглашение/ в предмета на спора е включен и въпроса за всички събрани от ответното дружество суми във връзка с процесния договор, основанието за начисляването им, респ. дали са били валидни клаузите, въз основа на които са били получени от ответника. Затова твърдението на ответника за евентуално последващо предявяване от ищеца на претенции, свързани с клаузата по чл.7 от договора е прието за неоснователно, доколкото спорът за действителността на договора за кредит и размерът на дължимите по него суми ще бъде разрешен в това производство със сила на пресъдено нещо.

Въз основа тези фактически обстоятелства, съдът намира частната жалба за неоснователна.

2

Предявяването от ответника на насрещен иск освен изискванията по чл.211 ГПК да е подсъден на същия съд и да има връзка с първоначалния иск или възможност да стане прихващане с него, респ. да са спазени правилата за предявяване на иск, е необходимо да е процесуално допустим. Като всеки друг иск допустимостта е условие за разглеждането му със задължение на съда да извърши проверка за наличието на положителните или липса на отрицателните процесуални предпоставки.

В случая СРС е извършил такава проверка и достигнал до извода, че ответникът не разполага с правен интерес от иска по чл.211 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата по чл.7 от договора за кредит с постановен в обжалваното определение отказ да го приеме за съвместно разглеждане в производството. Обстоятелството, че преди произнасянето не е връчил препис на жалбоподателя от постъпилия отговор на насрещната страна не съставлява процесуално нарушение, което да води до недопустимост на съдебния акт, а противно на твърдението в частната жалба съдът е изложил мотиви.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно по съображенията изложени от СРС, към които на основание чл.272 ГПК препраща.

При условие, че главният установителен иск на ищеца за нищожност се отнася до договора за кредит в неговата цялост, предявяването от ответника на насрещен иск за нищожност на една от клаузите е лишено от правен интерес, защото ако се признае нищожността на договора това по необходимост включва и клаузата, като част от неговото съдържание.

С такъв интерес ответникът не разполага и по отношение обективно съединения осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. На първо място, нито в исковата молба, нито в отговора по насрещния иск ищецът е твърдял сумата от 994.38лв. да е неустойка, а е навел, че поради нищожността на договора платеното в този размер над чистата му стойност е при начална липса на основание и подлежи на връщане. На второ място, както правилно е посочено в обжалваното определение предметът на този иск обхваща установяване размера и основанието на платените от ищеца суми в рамките на заявените 994.38лв., в които не е спорно да се включва и таксата просрочие от 75лв. по чл.7 от договора, и независимо от частичното предявяване съдът дължи произнасяне получени ли са от ответника без правно основание. При уважаване главния иск формираната сила на пресъдено нещо, че договора е нищожен и поради това не е породил правно действие ще предопредели извода по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД относно цялото заявено вземане 994.38лв., включая таксата просрочие, като недължимо платено с присъждане претендираната част от него в размер на 50лв. Ако съдът приеме, че договорът е валидно сключен и отхвърли главния иск, при разглеждането на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД с оглед наведените възражения и по аргумент от чл.26, ал.4 ЗЗД ще извърши преценка за валидността на клаузите от него, въз основа на които са били извършени плащания над главницата. И в двете хипотези самостоятелното прогласяване недействителността на клаузата по чл.7 няма да има никакво значение в отношенията между страните в последващ процес за разликата, защото на основание чл.298 ГПК и ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Водим от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18105/21.04.2025г. по гр.д. № 51769/20204г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която не е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Изи Финанс“ ЕООД насрещен иск по чл.211 ГПК за нищожност на клауза по чл.7 от договор за кредит № 427388/02.03.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4