Решение № 19103 от 23.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19103 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110108767 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците И. А. И., ЕГН ********** и Н. И. И., ЕГН **********, двамата с адрес /адрес/, че същите дължат на ищеца, в условията на солидарна отговорност, следните суми: сумата от 3256,94 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес:

/адрес/, отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.09.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 486,61 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г . , сумата от 41,82 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се 1 извършва дялово разпределение от „Т.“ ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива. Оспорват иска, като излагат съображения за неоснователност. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 15.05.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника И. А. И., се явява като процесуален предствител на ответника Н. И., а последната се явяава като процесуален предствител на ответника И. И.. Поддържат писмените отговори и молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски по списък.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 51484/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата о т 3256,94 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № *******, ведно със законна лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 486,61 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г., сумата от 41,82лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 8,93 лева, за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г. С възражения от 20.01.2023 г. и 31.01.2023 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.

Видно от Акт за сключен граждански брак №160/18.05.1997г. на СО, район Сердика, ответниците са сключили граждански брак на 18.05.1997г.

Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №65/22.02.2006г., ответниците, като съпрузи са закупили процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ ап.3. Върху имота ответниците са учредили договорна ипотека в полза на Б.Д., видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №50/27.08.2007г.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 15.11.2005г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договори от 13.06.2017г. и 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, представени от „Т.“ ООД за следните периоди: от 01.05.19г. до 30.04.20г. и 01.05.20г. до 30.04.21г. и 2 бр. КП за неосигурен достъп от 25.05.2020г. и 26.05.2021г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е п р е д с т а в и л обща фактура

№

1005241560/31.07.2020г., обща фактура

№

1013802662/31.07.2021г. и справка за задължения на абонатен № **********, Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.“ ООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в 2 съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 3256,94 лв., от която сумата от 1525,52 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а сумата от 1731,42 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От приетите по делото Акт за сключен граждански брак №160/18.05.1997г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №65/22.02.2006г., се установява по категоричен начин, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Видно от отбелязването в нотариалния акт, двамата са закупили жилището, като съпрузи, като същото е станало съпружеска имуществена общност, поради което двамата съпрузи са солидарно отговорни пред ищеца за възникналите задължения за доставена топлинна енергия – по арг. от чл.32, ал.2 СК. Аргументите изложени от ответниците в противна насока са неоснователни, като недоказани са и изложените в хода по същество съображения, че същите са разведени, за което е налице съдебно решение от 2009г.

Такива доказателства не са ангажирани по делото, поради което съдът намира, че отговорността за задълженията на ответниците е солидарна по см. на чл.32, ал.2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата за изразходвана ТЕ е 3256,94 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

3

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ *******, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 23.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 23.09.2019 г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., като последното е с падеж 14.09.2019 г. Задължението за м. август 2019 г. е с падеж 15.10.2019 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.