Решение № 3 от 03.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20222100100878 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от В. И.

Г., ЕГН **********- лично и като майка и законен представител на И. С. Г., ЕГН **********, двамата чрез адв. Николай Николаев Димитров и адв. Петра Свиленова, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на ответника да заплати на ищцата В. Г.- сумата от 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг С.В.Г. ведно със законната лихва върху горепосочената сума, съгласно чл.429 КЗ, считано от 16.02.2022г. (датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и законната лихва на основание чл.497 ал.1 т.1 КЗ- върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 18.02.2022 г. (датата на отказа на застраховател) до окончателното й изплащане, а на И. Г., действащ чрез своята майка В. И. Г. - сумата от 300 000,00 (триста хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща С.В.Г. ведно със законната лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 429 КЗ, считано от 16.02.2022г. (датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и законната лихва на основание чл. 497, ал. 1,т. 1 от КЗ- върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение считано от 18.02.2022 г. (датата на отказа на застрахователе) до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 01.02.2022г., около 14:35ч., на път II- 73 Ришки проход, при км. 57-480 настъпва пътно-транспортно произшествие между тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ, управляван от П.С.П., ЕГН 1

********** и тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.410“ с peг. № В 8832 ТА, управляван от С.В.Г., ЕГН **********. Сочи се, че причината за настъпилия инцидент е неправомерното движение на тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ, управляван от П.С.П., който в зоната на завой частично навлиза в лентата за насрещно движение, като челно удря движещия се в нея тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.410“ с рег.№ В 8832 ТА, управляван от С.В.Г.. В резултат на настъпилия пътен инцидент е починал водача С.В.Г..

Във връзка с допуснато транспортно произшествие е образувано досъдебно производство ДП №24/2022г. по описа на РУ Сунгурларе.

Уточнява се в исковата молба, че към датата на събитието за тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.

На 16.02.2022 г., ищците депозирали пред ответното дружество извънсъдебна претенция, по която била образувана щета № 0000-1000-01-22-7100. Към предявената претенция били представени пълномощни, акт за смърт, удостоверение за наследници, констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В тази връзка ищците се позовават на разпоредбата на чл. 496 ал.3 т.1 КЗ. Сочат, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелства за настъпването на процесното произшествие, както и че същият е надлежно съставен от компетентен държавен орган, съдържа всички необходими реквизити, включително подпис от длъжностно лице. Излагат доводи за правната природа на документа, който има обвързваща съда и ответника, материална доказателствена сила относно механизма на процесното ПТП. Допълнително пред ответното дружество са представени и други документи от образуваното ДП. Сочи се, че с писмо изх.№ 0000-100001-22-7100/18.02.2022г., ответникът постановил отказ за определяне/ изплащане на застрахователно обезщетение. Акцентира се върху обстоятелството, че поради неправилно постановения отказ, в случая е налице забава на кредитора по отношение на плащането.

Цитира се относима, според ищците, практика на ВКС, като се заявява, че се претендира както законна лихва върху заявените в искова молба суми, съгласно чл.429 КЗ от датите, на които е уведомен ответника за претенциите за вреди до окончателното изплащане на главниците, така и законна лихва върху същите тези суми (главниците и законните лихви по чл.429 КЗ) съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ - считано, от датите на постановените откази до окончателното им изплащане. Прави се обосновка на така предявените искания, като се сочи, че вредите, които ищците търпят са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

По отношение на неимуществените вреди се излагат доводи, че загубата на съпруг и баща, съставлява едно от най- тежките житейски събития и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Сочи се, че пострадалото лице е било стожерът на тяхното семейство, работлив, изключително грижовен, със загубата му ищците били лишени завинаги от пълноценното и щастливо семейство, както и от моралната, съпружеска, 2 родителска и огромна финансова опора. Болките и страданията от неговата загуба щели да бъдат търпени винаги. В. Г. загубила своята половинка и сродна душа, като заедно с пострадалия били неразделни и след запознанството им през 1997 г. до 2015 г. минали по много трудния път на бездетие и инвитро процедури. Двамата били пример за семейство, в което царят обич, хармония и разбирателство. Посочва се какви житейски препятствия са преодолели съпрузите, както и че от раждането на детето им И., пострадалият е осигурявал всички финанси за семейството. В резултат на загубата на съпруга си, ищцата била напълно съсипана. Нямала време да се отдаде на мъката от загубата, тъй като трябва да осигури условия на живот за техния син и се налагало да бъде и баща, и майка. Заявява се, че ищцата изпитвала особено интензивни болки и страдания, причинени от обстоятелството, че след процесната катастрофа тя е имала надежда, че съпругът й ще се възстанови. През тези 7 дни от катастрофата до фаталния край, тя вярвала, че той ще оцелее, тъй като той е бил в съзнание и контактен. Наложило се последната да започне посещения при психолог, за да се опита да се съвземе от непреодолимата загуба.

За ищеца И. Г. се сочи, че шест годишен е загубил своя баща, с който били неразделни в изключително силна връзка на взаимна обич. Пострадалият боготворял сина си. След случилото се детето изпаднало в шок, спряло да общува с връстниците и близките си, станало тъжно и мрачно. Посещавал детски психолог, според който И. не успявал да владее емоционалното си състояние. Това се отразило негативно на адаптацията му в прехода от детска градина към училище.

Уточнява се в исковата молба, че и до настоящия момент ищците страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Двамата станали затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица, като случилото се оказало изключително неблагоприятно влияние върху живота и бъдещите им намерения.

На следващо място се прави финансова обосновка на търсения размер на предявените претенции, като се излагат съображения за икономическата обстановка в страната и се сочи практика по чл. 52 от ЗЗД.

В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния товарен автомобил, но се противопоставя претенциите да бъдат уважени по основание и размер. Уточнява се, че след образуване на застрахователна преписка 0000-1000-01-22-7100 от 16,02.2022г. и преглеждане на представените от ищците документи е преценено, че същите не са достатъчни за изясняване механизма на случилото се, като са поискани допълнителни доказателства. Оспорва се твърдението произшествието да е настъпило единствено по причина на виновното и противоправно поведение на водача П.С.П. при управлението на товарен автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ. Възразява се, че пряка и непрекъсната причинноследствена връзка между търсените от ищците неимуществени вреди и транспортния инцидент отсъства. Излагат се съображения, че пострадалият е допринесъл за настъпването 3 на негативния за него резултат, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, управлявайки превозното средство без поставен обезопасителен колан. Твърди се в тази връзка, че травмите на пострадалия са настъпили, вследствие на свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, поради което се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпването им.

Оспорва се от ответното дружество и размера на предявените искове за неимуществени вреди, като изключително завишени и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. В тази връзка счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Изцяло се оспорва иска за присъждане на лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, по аргумент на чл.497 ал.1 т.1 и т.2 КЗ.

Ответникът счита, че установеният от чл.496 КЗ срок не е започнал да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 01.02.2022г. след 12.20 часа, по второкласен път II- 73 в посока от гр.Шумен към гр.Карнобат се движил тежкотоварен автомобил марка „Волво ФХ 4 х 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ, управляван от П.С.П.. По същото време и по същото трасе в обратна посока, пострадалият С.В.Г. шофирал тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № В 8832 ТА.

В района на км.57+ 480, Ришки проход, превозните средства наближили завой- десен за първото и ляв за второто, гледано в посока на движението им. Валял дъжд, видимостта била намалена, а пътната настилка мокра. Водачът на влекача с прикачено ремарке марка „Волво“ поддържал скорост от 61 км/ч, като при тази пътна обстановка, наближавайки завоя, не успял да задържи автомобила в собствената си лента за движение, навлязъл в насрещната и последвал силен челен- кос удар с превозното средство, управлявано от пострадалия. След сблъсъка между предните части на кабините на двата влекача, превозните средства се завъртели наляво около седловите захващащи устройства. От удара С.Г. получил контузия на ляв седалищен нерв и ацетабулума в ляво, както и контузия на гръден кош, бял дроб и корем. Незабавно бил откаран и приет в отделение по реанимация, а след стабилизирането му, настанен в отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас. По време на предприетата оперативна интервенция за фиксация на кост на 08.02.2022г. внезапно настъпила остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на пациента, развила се на базата на белодробна тромбоемболия и измененията на сърдечния мускул, които независимо от проведените реанимационни мероприятия, довели до смъртта на пострадалия.

За установяване на изложените в исковата молба фактически твърдения по делото са приобщени множество писмени доказателства, включително заверени копия на материалите по досъдебно производство №24/2022г. по описа на РУ-Сунгурларе, в това число констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.

Последните документи имат характер на официални удостоверителни такива по смисъла на 4 чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията им, в предвидената форма и по установения ред, поради което се ползват с обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които пък следва да се приемат за безспорно установени в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /. Приобщена е медицинската документация, съставена след приемането на пострадалия в болничното заведение, свидетелстваща за предприетите изследвания в отделенията на УМБАЛ- Бургас, назначената медикаментозна терапия, проведената оперативна интервенция, включително за извършената аутопсия на починалия.