Определение № 670 от 29.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Велико Търново, 28.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500380 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. М. П., подадена чрез пълномощника му адв.

Вл. Н. от САК против определение № 450/28.03.2024г. по гр.д. № 2021/2023г. на ГОРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение, в частта за разноските.

В частната жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради неправилност на извода на районния съд, че в полза на ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, тъй като не бил длъжен да се съобрази с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи, че признанието на иска от страна на ответника не е основание да се присъдят разноски в полза на ищеца в по – нисък размер от заплатения, който в случая е и на минималния праг според Наредба № 1/09.07.2004г. От друга страна се сочат аргументи срещу извода на съда относно фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка се акцентира, че пред ВКС е висящо тълкувателно дело по въпроси свързани с точно прилагане на закона относно дължимостта на вземане, което е погасено по давност и за чието събиране е образувано принудително изпълнение. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение в частта на разноските с присъждане в полза на ищеца на адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала 1 отговор по същата, с който заема становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е налице позоваване на практиката на СЕС. С тези доводи се иска от въззивния съд да потвърди обжалвания пред него акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и отговора й, намира следното от фактическа страна:

Предмет на гр.д. № 2021/2023г. по описа на ГОРС е предявен от жалбоподателя срещу „А1 България“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за недължимост на вземанията в общ размер на 621, 43 лв. по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1737/2017г. на ГОРС. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че за принудителното събиране на съдебно признатите вземания ответникът е образувал срещу него изп. дело № 238/2018г. по описа на ЧСИ Д.Колева, последното изпълнително действие по което, изразяващо се в запор върху трудовото му възнаграждение, е извършено на 30.04.2018г. Ищецът е добавил, че от този момент съгласно задължителната съдебна практика тече срока на погасителната давност и че след него по делото не са предприемани други действия по изпълнението. Пред първоинстанционния съд ищецът е представляван от упълномощен адвокат срещу заплатено от него възнаграждение в размер на 400 лв., видно от представения договор за правни услуги от 25.09.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, доколкото вземанията по изп. лист са погасени по давност, предвид на което ищецът чрез процесуалния си представител, с нарочна молба преди насроченото открито съдебно заседание, е поискал съдът да постанови решение при признание на иска, на основание чл. 237 ГПК. С молба от 30.01.2024г. ответникът е навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, при условие, че е в размер над минимално установения. В проведеното на 30.01.2024г. открито съдебно заседание по делото нито ищецът, нито ответникът са били представлявани от упълномощените за това процесуални представители. С оглед молбата на ищецът, районният съд е посочил, че ще се произнесе с решение при признание на иска и в законоустановения месечен срок е издал краен акт по см. на чл. 237 ГПК. С него, след като е намерил за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност по делото, го е осъдил да заплати на ищеца 150 лв. вместо платените от него 400 лв.

В срока за обжалване на това решение жалбоподателят е подал молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменението на това решение в частта за разноските, с присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в пълния 2 заплатен размер. В срока за отговор насрещната страна по частната жалба е заела становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, като с обжалваното определение районният съд я е оставил без уважение. Приел е, че не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални прагове и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, за да се дължи пълния заплатен размер на адвокатското възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на издаденото по делото решение № 168/28.02.2024г., в частта за присъдените й разноски, при своевременно представен списък по см. на чл. 80 ГПК /арг. т. 9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат следва да му се репарира /заплати/ от ответника, когато предявеният срещу последния иск е уважен. Ако това възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на страната, съдът може да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004г. /арг. чл. 78 ал. 5 ГПК и чл. 36 ЗАдв./.

Предвид на тази законодателна уредба съдът не може служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Произнасянето на съда по този въпрос е предоставено от нарочно искане за това една от страните по спора, което следва да е направено най – късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /арг. т. 2 и т. 11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. С оглед прокламирания в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало съдът е обвързан от искането по чл. 78 ал. 5 ГПК на насрещната страна в процеса и не може да излиза извън поставените от него рамки.

В случая възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е наведено от ответника преди първото по делото съдебно заседание, поради което се явява своевременно заявено. По волята на тази страната обаче съдът дължи произнасяне по това възражение само ако ищецът претендира разноски в размер над минимално установения. Минималните прагове на адвокатските възнаграждения са предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г., като съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от нея, при материален интерес по спора до 1000 лв. минималния размер на адвокатско 3 възнаграждение възлиза 400 лв. В случая с оглед цената иска от 621, 43 лв. платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. /договор за правни услуги от 25.09.2023г./ не надхвърля минимално установения праг по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Вярно е, че съгласно цитираната от първата инстанция практика на СЕС минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004г. не обвързват съда при извършване на преценката му за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, но е и вярно, че същият дължи произнасяне по този въпрос само в рамките зададени му от страната сезирала го с възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК.

В тази връзка районният съд недопустимо е разгледал възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като е излязъл извън обема на отправеното му искане, в нарушение на чл. 6 ГПК. По същество същият е извършил служебна проверка за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищеца, без да има подобно правомощие по закон /арг. чл.

78 ал. 5 ГПК/. Тази недопустимост на произнасянето води до неправилност на извода на първоинстанционния съд, че платения от ищеца хонорар се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и че следва да намали същия до размера на 150 лв. За съда е липсвало основание да редуцира платеното от ищеца възнаграждение и с решението по делото, предвид изхода на спора, е следвало да му присъди разноски за адвокат, съгласно уговорения и заплатен размер по договора за правни услуги от 25.09.2023г.

По тези съображения с атакуваното определение неправилно е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото с присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 400 лв., поради което същото следва да се отмени, след което да се измени крайния акт на съда с присъждане в полза на ищеца на сумата от още 250 лв. за разноски за един адвокат за първата инстанция или общо 400 лв. с вече присъдените 150 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 450/28.03.2024г. по гр.д. № 2021/2023г. на ГОРС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на П. М. П., подадена чрез пълномощника му адв. Вл. Н. от САК за изменение на постановеното по делото решение № 168/28.02.2024г., в частта за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 400 лв., ВМЕСТО което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 168/28.02.2024г. постановено по гр.д. № 2021/2023г. на ГОРС в частта за разноските относно присъденото полза на ищеца адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248 ГПК, КАТО ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, 4

ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. М. П., ЕГН: ********** от гр. Г. Оряховица, ул.

„Борима“ № 15 СУМАТА от още 250 лв. /двеста и петдесет лева/, или общо 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат за производството пред районния съд, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248 ал. 3 вр. чл. 274 ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5