Решение № 118 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело № 20235001000015 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260186/21.07.2022 г., постановено по т.д. № 1134/2019 г. на ОС-Пловдив, с което са осъдени „А.“ООД-гр.Б., ЕИК ******* и „А. - Б.“ЕООД-гр.К., ЕИК ********** солидарно да заплатят на „А. и.“ООД-с.В. (с предишно наименование „Д. а. **“ООД), ЕИК ****** сумата 92 253.60 лв., представляваща остатък от продажната цена на 270 т. рапица, доставена на „А.“ООД по силата на Договор от 11.07.2016 г., за чието задължение „А. - Б.“ЕООД е приел да встъпи като съдлъжник, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, сумата 31 494.35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.08.2016 г. - 23.12.2019 г. върху сумата 92 253.60 л, и сумата 10 370 лв. - разноски по делото.

Жалбоподателите „А.“ООД-гр.Б. и „А. - Б.“ЕООД-гр.К. молят решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 22.08.2022 г., и да бъде постановено от 1 въззивния съд решение, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявените искове като неоснователни. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „А. и.“ООД-с.В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.12.2022 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 92 253,60 лв., представляваща неиздължена част от продажна цена на 268,020 тона рапица, дължима съгласно сключения между ищеца като продавач и ответника „А.“ООД като купувач договор от 11.07.2016 г. за съхранение и продажба на рапица, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, както и сумата 31 494,35 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, считано от 12.08.2016 г. до датата на предявяване на иска, което задължение е поето солидарно като съдлъжник от ответника „А. - Б.“ООД.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищецът (към онзи момент с фирмено наименование „Д. а. **“ООД) е предал 268,020 тона рапица с протокол с посочена дата 12.07.2016 г. и твърдяна действителна дата 13.07.2016 г. и е издал фактура № 1037/13.07.2016 г., в която като изпълнител е посочена фирмата „Д. а. **“ООД и като получател е посочена фирмата „А. - Б.“ЕООД, за дължима цена 182 253,60 лв. на 268,020 тона рапица реколта 2016 г.

Безспорно е, че на 16.08.2016 г. е платена сумата 40 000 лв. и на 30.08.2016 г. е платена сумата 50 000 лв., с което е изплатена част от цената в размер общо на 90 000 лв. от ответника „А. - Б.“ЕООД на ищеца, а останалата част от цената 92 253,60 лв. не е заплатена на ищеца.

Ищецът твърди с исковата молба от 23.12.2019 г., уточнена с молби от 2

6.01.2020 г. и от 17.01.2020 г., че съгласно договор за съхранение и продажба на рапица от 11.07.2016 г. дружеството се е съгласило да продаде, а ответникът „А.“ООД се е задължил да закупи рапица реколта 2016 г. с общо тегло 270 тона на цена 680 лв. за тон без ДДС. Твърди, че е изпълнил своето задължение и е доставил на ответника „А.“ООД договореното количество рапица 268,020 тона, което е било извозено съгласно договора с камиони, осигурени от купувача, на 12.07.2016 г., и превозено съгласно товарителниците до склад за съхранение-складова база „А.“, собственост на ответника „А.“ООД-гр.Б.. Твърди, че стоката е продадена на „А.“ООД и е получена от „А.“ООД в качеството й на купувач по смисъла на договора.

Твърди, че представител на „А.“ООД в търговските отношение между двете фирми било дружеството „А. - Б.“ЕООД-гр.К., чийто представител подписал документите за получаването на стоката и по искане на това дружество фактурата за стоката била издадена срещу „А. - Б.“ЕООД. Твърди, че ответникът „А. - Б.“ЕООД в лицето на упълномощен представител на управителя осъществил контакт с управителя на ищеца на 11.07.2016 г., като презентирал фирмата си като представител на „А.“ООД. Твърди, че на 11.07.2016 г. в офиса на ищеца се явила П. В. Ш., пълномощник на управителя на „А. - Б.“ЕООД ГСГ, която предложила на ищеца да сключи договор за покупко-продажба на рапицата с „А.“ООД като купувач, тя носела формуляр на договор за съхранение и продажба на земеделска продукция, управителят на ищеца провел по телефона разговор с Д. С.-представител на „А.“ООД, която потвърдила цената и сключването на договора. Твърди, че след това Ш. попълнила формуляра, като вписала ищеца в графа „продавач“ и „А.“ООД в графа „съхранител“, в текста на договора относно клаузата за цената за съхранение не била попълнена никаква цена. Твърди, че след подписване на договора от управителя на ищеца договорът бил сканирал и изпратен по имейл, посочен от Д. С., след което в същия ден на имейла на фирмата-ищец получили същия договор, сканиран, с подпис за купувач и изписани трите имена ДРС, с печат върху подписа й на „А.“ООД. Твърди, че с това управителят на ищеца приел, че договорът е сключен и с Ш. уговорили започването на извозването на стоката, което продължило два дни и приключило на 13.07.2016 г., като транспортът бил осигурен от Ш., ищецът не знае кой е плащал за него. Твърди, че по искане и предложение на Ш. тя изготвила отчетен приемо-предавателен протокол, с който било обобщено 3 количеството на извозената продукция. Твърди, че между ищеца и „А. Б.“ЕООД бил подписан приемо-предавателен отчетен протокол с дата 12.07.2016 г. (вероятно грешно посочена, защото извозването приключило на 13.07.2016 г.) към договора за покупко-продажба и съхранение, в който като забележка било отразено поемането на задължение от страна на „А. Б.“ЕООД да носи отговорност за покупко-продажбата на стоката до окончателното й плащане в крайно установения срок по договор 11.08.2016 г., с което това дружество се е ангажирало солидарно да отговаря за плащанията по договора заедно с основния длъжник-купувач и получател на стоката „А.“ООД, като е налице хипотеза на встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Твърди, че този текст за поемане на отговорност за плащането в лицето на „А. - Б.“ЕООД бил вписан в протокола по предложение на Ш. и защото чисто физически тя присъствала на сключването на сделката и натоварването на стоката. Твърди, че упълномощеният представител на „А. Б.“ЕООД е заявил, че фирмата му желае да гарантира плащането на стоката, доколкото тя била предадена с уговорката, вписана в договора, за плащане в срок до 11.08.2016 г., като за ищеца втори длъжник за същия дълг предвид отложеното плащане било допълнителна гаранция, която приел. Твърди, че при подписването на протокола управителят на ищеца е провел по телефона разговор с представителя на „А.“ООД Д. С., която му заявила, че плащането на цената ще бъде извършено от „А. - Б.“ЕООД по вътрешни договорки между двете фирми, което било потвърдено и от Ш., поради което фактурата била издадена от ищеца на 13.07.2016 г. срещу „А. - Б.“ЕООД. Твърди, че е получил плащане от „А. - Б.“ЕООД общо на сумата 90 000 лв. като част от цената, като качеството на „А. - Б.“ЕООД като гарант за плащането и втори длъжник било потвърдено от това дружество с извършените плащания на 16.08.2016 г. на сумата 40 000 лв. и на 30.08.2016 г. на сумата 50 000 лв.

Претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят исковата сума като неизплатена част от продажната цена ведно с мораторна и законна лихва.

С отговора на исковата молба от 14.02.2020 г. ответникът „А.“ООД оспорва исковете като неоснователни и възразява, че липсва солидарност за твърдените задължения на ответниците към ищеца. Заявява, че съгласно представения договор от 11.07.2016 г. „А.“ООД е единствено съхранител по сделката между ищеца и купувача „А. - Б.“ЕООД. Представя с отговора 4 находящ се в дружеството екземпляр от действително сключената търговска сделка, който ищецът не е представил. Твърди, че договорът за съхранение и продажба на земеделска продукция от 11.07.2016 г. е сключен между три страни и по него дружеството „А.“ООД не е купувач, а единствено съхранител, като е поело задължението да съхрани стоката в неговата собствена база в гр. Б., но за собственика й, действителния купувач, като такова съхранение не е извършено, защото стоката не е влизала в базата, а е извозена към пристанище Б.. Твърди, че по така сключената тристранна сделка „А.“ООД няма задължение на купувач, съответно на платец на цената на стоката, а единственото задължение на това дружество като съхранител е да съхрани стоката с грижата на добър търговец. Твърди, че договорът е уговорен като тристранен – още в шапката на договора са уговорени три различни страни, както и три различни права и задължения за тях в съответствие с ролята им по сделката. Заявява, че е наличен екземпляр от същия, в който като купувач фигурира другият ответник „А. - Б.“ЕООД, на което дружество стоката е и фактурирана и предадена с отчетен протокол.

Твърди, че в представения от ищеца с исковата молба сгрешен екземпляр на договора отново договорът е изготвен и описан като тристранен и е налице пълна идентичност на клаузите му, но неправилно попълване от управителя на „А.“ООД на последната страница и липсващо описание на купувача по договора, за какъвто е предвидено място в частта, където са посочени страните. Твърди, че това неправилно попълване обаче се установява от фактурирането от ищеца и от плащанията и счетоводните и документални отразявания на другия ответник „А. - Б.“ЕООД. Възразява, че ищецът е в пълно неизпълнение съгласно текста на представения от него договор, тъй като не е доставил стоката на „А.“ООД, тя не е влязла в базата на дружеството за съхранение, не я е фактурирал по ЗДДС към „А.“ООД, а го е направил към „А. - Б.“ЕООД. Заявява, че фактурата е издадена спрямо „А. - Б.“ЕООД като купувач по сделката и тя е по същество търговския писмен договор и е с характер на първичен счетоводен документ, издаван за удостоверяване предметното и стойностно изражение на дадена стопанска операция, страните по същата и е основание за счетоводното й отразяване. Твърди, че между „А.“ООД и дружеството-ищец не е налице търговска сделка за продажба на земеделска продукция, а такава е налице между ищеца и ответника „А. Б.“ЕООД, който е вписан изрично като купувач както в действителния 5 тристранен договор, така и в издаваната като потвърждение на търговската сделка фактура. Заявява, че частично плащане на цената по сделката за продажба на рапица е извършено от „А. - Б.“ЕООД в полза на продавача, с което е извършено извънсъдебно признание на сключената и фактурирана търговска сделка между двете дружества. Заявява, че основанието в банковите преводи е продажба на рапица по фактура и няма индиция, че плащането е от друго лице или за сметка на друго лице, например „А.“ООД, за да се обоснове участието на друг купувач, а не на втория ответник „А. Б.“ЕООД. Заявява, че отчетният предавателен протокол за предаване и извозване на уговорената стока с посочване на транспортните средства е отново сключен между ищеца-продавач и „А. - Б.“ЕООД като купувач, а не с „А.“ООД. Твърди, че съгласно изрична инструкция-нареждане, издадена от „А. - Б.“ЕООД като собственик на стоката след придобИ.ето й по фактурата на ищеца до „А.“ООД като съхранител, с която изрично е осъществено признание на качеството на „А.“ООД единствено на съхранител и на задължението като такъв да съхрани стоката в полза на нейния купувач „А. Б.“ЕООД, като с инструкцията стоката е пренасочена за подвоз към пристанище Б. и изобщо не е влизала в склада на „А.“ООД. Твърди, че липсва каквото и да е посредничество по сделката, като такова не съществува в никоя от формите за търговско посредничество.