Решение № 210 от 21.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502983 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.03.2021г по т.д. № 102/2019г Врачански окръжен съд, ГО, е признал за установено, че М. А. С. дължи на Алианц Банк България АД сумата от 45 094.65лв- просрочена главница по договор за ипотечен кредит за текущи нужди от 21.07.2014г , просрочена лихва в размер на 1632.86лв за периода от 06.10.2018г до 10.01.2019г, наказателна лихва в това число неустойки в размер на 4136.89лв за периода от 09.10.2018г до 10.01.2019г, за които суми е издадена заповед от 25.01.2019г по гр.д. № 23/2019г по описа на РС-Бяла Слатина. С решението си съдът е осъдил ответника да заплати на банката разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ищеца А. К. и И. Р..

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М. С., представлявал от адв. С., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, необосновано, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и че възприетите изводи,че се подкрепят от доказателствения материал. Въззивникът моли съда да 1 отмени решението на ВрОС и да постанови ново, с което да отхвърли предявените против него искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът по жалбата , ищец пред ВрОС, Алианц банк България АД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че страните са били обвързани от договор за ипотечен кредит, че вземането на банката е обявено за предсрочно изискуемо и че размерът на вземането е установен от изслушана СИЕ.

Поддържа, че третите лица –помагачи са установили, че ответникът е знаел за сключения договор. Поддържа, че това се установява и от справка за СМС известяване.

Оспорва верността на изводите на приетата по делото СГЕ, поради ползваните експериментални образци. Поддържа, че и разпитаните по делото свидетели установяват, че ответникът е погасявал кредитни вноски по договора. Моли решението на ВрОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за юрк. възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца А. К., представлявана от адв. М. депозира писмен отговор , с който оспорва жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена по съображения, изложени в нея. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з. Депозира писмена защита, с която моли решението на ВрОС да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на банката И. Р., не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба, с която моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо .

Видно от приложеното гр.д. № 23/2019г по описа на Районен съд-Бяла Слатина на 11.01.2019г е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от 2

ГПК от Алианц банк България АД против М. А. С. за сумата от 45094.65лв- главница , ведно с наказателна и просрочена лихва и законна лихва - вземания, произтичащи от договор за кредит от 21.07.2014г , въз основа на документ- извлечение от счтоводни книги на банката. Посочено е, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката на 05.10.2018г, а длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на 10.09.2018г.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение от 25.01.2019г.

Против заповедта е подадено възражение, за което банката е уведомена на 27.05.2019г.

Исковата молба по чл.422 от ГПК за сумите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , е депозирана от банката пред ОС-Враца на 18.06.2019г, което прави производството по делото процесуално допустимо.

По отношение на правилността на решението - съдът намира,че решението на ВрОС е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

По делото е представен договор за ипотечен кредит за текущи нужди №ПД36274/21.07.2014, сключен между "Алианц Банк България"АД и И. Р., като пълномощник на М. А. С. , упълномощен с пълномощно рег.№2874 от 02.07.2014г за заверка на подпис и рег.№2875/02.07.2014г, акт №105 за заверка на съдържание на нотариус А. К. с район на действие РС-Бяла Слатина. По силата на този договор банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 63 000лв., който кредитополучателят да използва за текущи нужди и която сума дължи да върне при договорени условия. В договора е посочено, че кредитът се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя с посочен I B A N . Уговорен е срок на договора до 21.07.2024г. Представен е погасителен план към договора за банков кредит.

По делото е представено писмо от банката до М. С., изх. от 09.10.2018г , с което банката обявява вземането си по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо.

В отговор на писмото М. Г. е депозирал на 30.10.2018г до банката писмо, че не е сключвал посочения договор и оспорва положените подписи от негово име.

По делото е представено пълномощното, с което М. С. упълномощава адвокат И.

Р. да го представлява пред Алианц банк България, като от негово име кандидатства за ипотечен банков кредит и подписва всички необходими документи във връзка с ипотечен банков кредит в размер на 63 000лв. Пълномощното е с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. №№ 2874, 2875 от 02.07.2014г по описа на нотариус А. К..

В о.с.з. на 05.11.2019г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. инж. И., експерткриминалист, който дава заключение, че подписът за упълномощител в нотариално заверено пълномощно с рег. № 2874 и удостоверено съдържание с рег. № 2875 от 3

02.07.2014г не е изпълнен от М. С.. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст за упълномощител в същото пълномощно не е изпълнен от М. С.. Като сравнителен материал вещото лице е посочило, че е използвало нотариални актове, заявления за издаване на документи за самоличност, снети образци за сравнително изследване.Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.

В същото о.с.з. е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. Л., която дава заключение за размера на задължението на ответника към банката по процесния договор за банков кредит. Вещото лице е посочило, че по сметката на М. С. при банката-ищец е постъпила сумата от 63 000лв на 25.07.2014г, които средства за усвоени.

В о.с.з. вещото лице Л. е уточнила, че от посочената сметка са теглени суми, които са описани в заключението, като в документите е описано, че тегленията са извършени от М. С.. Според вещото лице погасителни вноски са правени от С. и Т. П..

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.

С оглед изслушаното заслючение на ССчЕ ищецът е представил вносни бележки и авизо по платежни нареждания във връзка с движението по сметката на М.

С. , обслужваща процесния банков кредит. Част от вносните бележки нямат подпис за вносител, като за вносител е посочен М. С., част от бележките са подписани за М. С. като вносител, едно авизо за платежно нареждане е подписано от името на „Кардинал 09”ЕООД, другите са подписани за С. , представено е и нареждане разписка от името на М. С., подписани за разпоредител, представени са и преводни нареждания с наредител М. С., подписани. Представена е декларация, изходяща от С. за превалутиране на средства, както и спесимен на подписите на С., искане за откриване на банкова сметка, както и рамков договор. Представено е авизо по платежно нареждане от името на Т. П., подписано от същата.

С молба от 20.12.2019г ответникът оспорва като неавтентични всички подписани от него платежни документи, декларация за превалутиране, спесимен, искане за откриване на банкова сметка и рамков договор.

Видно от вписванията в Търговски регистър „Кардинал 09”ЕООД е вписано м.03.2011г с управители М. С. и Т. П. и от м.09.2011г управител е Т. П..

В о.с.з. на 19.06.2020г е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от в.л. инж.

И., който дава заключение, че подписите за вносител в оспорените вносни бележки, за наредител в оспорените Авизо, за разпоредител, получател, контролен подпис в нареждане разпоска, за наредител в преводно нареждане, за декларатор, както и спесимените и подписът в искане за откриване на банкова сметка и за титуляр в рамков договор, както и ръкописния текст в докумените не са изпълнени от М. С.. За изготвяне на заключението вещото лице е посочило, че е използвало заявления за издаване на документи за самоличност от 2008 и 2009г и сравнителни образци снети от ответника, както и нотариални актове. Заключението не е оспорено от страните.

4

По делото е представено удостоверение от АгВп от 15.01.2020г, от което се установява , че по отношение на М. С. в Агенцията по електронен път е подадено заявление за получаване на СМС-известия по партидата на „Кардинал 07”ЕООД.

С второ удостоверение от 09.10.2020г АгВп удостоверява, че е направена регистрация за СМС уведомяване на „Кардинал 07”ЕООД М. С., на посочен номер, като регистрацията е направена онлайн. Първоначалната регистрация е извършена на 21.04.2014 до 21.04.2016г. Регистрацията е подновена на 10.11.2018г до 10.11.2020г. И по двете регистрации за получаване на СМС уведомления е регистриран ЕИК . В първия случай на „Агенция България Бяла Слатина”ЕООД, във вторият- на „Кардинал 07”ЕООД.

Видно от вписванията в Търговския регистър на първото дружество считано от 2011г управител е Т. П. , а на второто – от 2008г М. С..

В о.с.з. на 19.06.2020г са изслушани свидетелите Х. Х. и В. Ц..

Свид. Х., бивш служител на "Алианц Банк България", клон Бяла Слатина, установява,че се познава отдавна с М. С., който бил клиент на банката и имал в нея фирмени сметки, а офисът и един от цеховете му били в съседство с офиса на банката.Свидетелят установява,че работата му е била да обработва платежни нареждания и други документи, свързани с дейността на фирмите на ответника.

Свидетелят установява,че М. С. е бил семейство с Т. П., че имат общи деца.Установява,че П. е била представител на ЗД"Алианц България", клон Бяла Слатина, чийто офис бил в този на банката. Свидетелят установява,че често се случвало, М. С. да се свързва с него по телефона, за да му каже, че Т. П. , която имала пълномощно, ще идва в банката за различни транзакции и парични преводи и на място ще му обясни какво трябва да се направи. Свидетелят споделя убеденост, че М. е знаел какво се слубва в банката, в това число и за кредитите на фирмите му. Свидетелят установява, че С. бил един от значимите клиенти на клона на банката и по тази причина бил обект на по-специално внимание и обслужване. Според свидетеля Т. П. е идвала в банката и без С. да се обади предварително.

Свид. Ц. е бивш директор на "Алианц България", клон Враца. Същата заявява, че познава лично и Т. П., съпруга й М. С. и И. Р., с когото се запознала по повод две ипотеки. Според свидетелката за настоящия случай И. Р. се легитимирал с пълномощно, заверено от нотариус К.. Свидетелката установява, че за кредита е говорила с Т. П.. Установява,че кредитни вноски за внасяни и от Т. П. и от М. С..