Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 880 от 09.05.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 3049/2018
Вид
Решение № 880
Подписан
09.05.2019
В сила
27.12.2019
Състав
ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 880/09.05.2019 година, град Бургас

Административен съд – Бургас, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.С., разгледа адм. дело № 3049/2018 година.

Производството е по реда на чл.215 ал.1, вр. с чл.225а ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Т.М.К. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес *** – 2, чрез адвокат М.О. ***, против заповед № 2970/15.10.2018 година на заместник – кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

С оспорената заповед (лист 13 - 14), на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „покриване и изграждане на странични зидове на открита тераса с площ 15,40 м² на апартамент 18“, разположен на западната открита тераса на апартамент № 18, ет.4 в жилищна сграда, намираща се в УПИ II – 553 в кв. 39 по плана на ж.к. „Лазур“ в град Бургас и с административен адрес – град Бургас, ж.к. „Лазур“, улица „Юрий Венелин“ № 86 (лист 13 - 14).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Заявява се, изграденото изобщо не е строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, както и че категорията на строежа е определена неправилно като четвърта категория, защото той не попада в нито една от хипотезите на чл. 137 ал.1 т.4 от ЗУТ, а така е невъзможно да се установи компетентността на ответника да разпорежда премахване. Поддържа се, че не е изследван въпроса за търпимостта на строежа. Сочи се, че адресатът на акта е определен неправилно – апартаментът, в която е констатирано строителството, е собственост на жалбоподателя, но тя не живее в него. Изтъква се, че изграденото не засяга нито един от устройствените показатели на имота по предвижданията на ПУП и затова нормата на чл. 225 ал.2 т.1 от ЗУТ е неприложима.

Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.

Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

От заинтересованите страни А.Г., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок след получаването ѝ лично от Т.К. по пощата с препоръчана пратка (лист 12 и лист 11).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

С две отделни жалби рег. № 94 – 01 – 14645/28.04.2017 година до кмета на Община Бургас и рег. № 70 – 00 – 3110/28.04.2017 година до директора на ЦАУ „Зора“ в Община Бургас С.Г.Т., като управител на „СМТ С.Т. 99“ ЕООД - собственик на самостоятелни обекти в сградата на улица „Юрий Венелин“ № 86 в град Бургас, уведомила кмета на общината, че върху терасите на апартамент № 18 е започнало строителство за покриване и приобщаване на тези площи към площта на жилището, което се извършва без необходимите строителни книжа, засяга общите части на сградата, променя натоварването върху конструкцията и устройствените показатели на поземления имот по ПУП (лист 42 – 45).

Администрацията уведомила лицето, посочено в сигналите като собственик на жилището, за направеното оплакване и от него били изискани доказателства за законността на извършеното строителство (лист 41).

На 02.08.2017 година Т.К. представила екземпляри от поисканата документация (лист 26 - 37).

На 11.08.2017 година, по повод извършваната проверка, Т.К. представила и уведомление до директора на ЦАУ „Зора“ в Община Бургас, в което посочила, че изградената покривна дървена конструкция служи за предпазване на откритата ѝ тераса от сняг, дъжд и „отвеждащи води от покрива смесени с изпражнения на гларуси и гълъби“. Към уведомлението бил приложен протокол от събрание на собствениците в етажната собственост, в който се констатира лошото качество на строителството на покрива и течове по жилищата, налагащи допълнителни ремонти работи (лист 23 - 25).

Във връзка с подадения сигнал, на 04.01.2018 година служители на общината извършили проверка. При проверката било установено, че на четвърти етаж от жилищната сграда, на терасата на апартамент № 18 е извършено строителство, изразяващо се в „покриване и изграждане на странични зидове на открита тераса с площ 15,40 м²“ от дървена конструкция, покрита с керемиди. Проверяващите констатирали, че в източната си част строежът е закрепен за фасадата на жилищната сграда, от север е изградена тухлена зидария с приблизителна височина 2,50 м, от запад е изграден масивен предпазен парапет с четири дървени колони, а от юг е изградена тухлена зидария с височина 2,50 метра. Установено било и че при извършеното строителство е изпълнено ново отводняване на покрива, чрез монтиране на водосточни тръби и олуци. Извършеното било категоризирано като „издатина пред фасадата на сградата“, представляващо строеж „четвърта категория“, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 б. „д“ от ЗУТ и чл. 9 от Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи (ННВС). Проверяващите установили, че за проверения строеж не е издавано разрешение за строеж и съпътстващите го строителни книжа, както и че е осъществен в нарушение на ПУП за поземления имот, одобрен със заповед № 37/1988 година (лист 19 - 20).

Констатациите в акта не са били оспорени допълнително от Т.К..

На 15.10.2018 година, въз основа на фактическата обстановка, установена в акта, заместник - кмет на общината издала заповедта, оспорената в настоящото производство, с която е разпоредено премахването на строежа.

В хода на съдебно оспорване е допусната и приета съдебно - техническа експертиза на обекта, описан в административния акт (лист 69 - 77).

Вещото лице е установило, че при СМР в апартамент № 18 не са заменени, разрушени, нарушени или възстановени конструктивни елементи на сградата, а единствено е подобрено отводняването на терасата чрез нови олук и две водосточни тръби като с покриването е гарантирано непроникването на влага по таваните на намиращите се отдолу апартаменти на трети жилищен етаж.

Експертът е констатирал, че с изпълнените работи не е променена експлоатационната годност на сградата нито е удължен срока на експлоатацията ѝ, не е нарушена носимоспособността и устойчивостта на конструкцията, не е променяно разпределението в апартамента и функцията на процесната тераса.

Променен е ажурния метален парапет в част от външния край на терасата с плътен тухлен парапет. По идентичен начин е променен и южния край на терасата – от ажурна метална преграда на тухлен преграден зид (лист 69 - 73).

Разпитан в съдебното заседание, експертът заявява, че покритието на терасата не съответства на одобрения инвестиционен проект (лист 83 стр.2).

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Проверката за законосъобразност на оспорения акт, на основанията по чл. 146 от АПКq е обусловена от разрешаване на спорния между страните въпрос – представлява ли процесният обект „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав приема, че процесният обект е „строеж“.

Съгласно § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В разглеждания случай процесният обект представлява „надстройка“ на част от строеж по смисъла на горепосочената разпоредба – изграждане върху открита тераса на бетонови конструктивни елементи, иззиждане на стени и свързването им с дървена покривна конструкция. С оглед материалите, с които е извършено строителството, както и от начина, по който е изпълнено (подробно описани от вещото лице), конструкцията, с която е покрита терасата на жалбоподателя, не може да бъде премествана в пространството, без да изгуби своята индивидуализация, нито бъде демонтирана на части, защото това ще доведе до нарушаване на физическата ѝ цялост. С оглед на изложеното, обектът, предмет на оспорената заповед, е „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.

Вторият основен спорен въпрос е свързан с категорията на процесния строеж.

Изпълненото строителство не е от I – III категория по смисъла на чл. 137 ал.1 т. 1 – 3 от ЗУТ във връзка с чл. 2 – 7 от ННВС, за премахването на което компетентен орган е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, по аргумент от чл. 225 ал.1 от ЗУТ. Т.е. компетентен да издаде заповед за премахването на строежа е именно кмета на общината, на основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ.

По делото е приложена заповед № 490/25.02.2018 година на кмета на общината, в т. 21 от която заместник – кметът (фактическият издател на заповедта за премахване) е оправомощен да издава заповед с правно основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ (лист 7 - 9). Затова съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган.

Заповедта, обаче, е материално незаконосъобразна.

Изградените върху терасата зидове, бетонови колони и покривна дървена конструкция не са строеж IV категория, по смисъла на чл. 137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ.

Съгласно цитираната разпоредба, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва: четвърта категория - реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

Обектът, описан в обжалваната заповед, не е

„реконструкция“ по смисъла на § 5 т.44 от ДР на ЗУТ (възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите). Той не е и „основен ремонт“ по смисъла на § 5 т.42 от ДР на ЗУТ (частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително - монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация).

Изградената покривна конструкция на терасата на Т.К. по никакъв начин не увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата нито възстановява експлоатационната ѝ годност, а също не подобрява или удължава срока на нейната експлоатация. В това отношение изводите на вещото се споделят изцяло от съдебния състав.

Покривната конструкция не представлява и „вътрешно преустройство“ защото не засяга вътрешния обем на сградата.

По мнение на настоящия съдебен състав, извършеното строителство – надстрояване на терасата - е V категория по чл. 137 т. 5 б. „в“ от ЗУТ - строеж от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория.

В обжалваната заповед са посочени две фактически основания за разпореденото премахване на покривната конструкция: 1. за нея не е издавано разрешение за строеж и 2. изградена е в „несъответствие с предвижданията на действащия ПУП /ПРЗ/“.

Съгласно чл. 41 ал.1 – 2 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.