Решение № 766 от 02.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. гр. Хасково, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102993 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ю. М. Н., с ЕГН ************, адрес: гр. Хасково, ************, чрез адв. С.С., против „Лендиво“ ООД, ЕИК 2038112411, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Оборище“ № 13б, с която е предявен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************ от 11.09.2025г. на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22, вр. чл.11, вр.чл. 19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност на клаузи от същия (за неустойка при непредставяне на обезпечение, за лихвен процент по кредита, както и клаузата, регламентираща ГПР).

Съдът е сезиран и с насрещна искова молба от „Лендиво“ ООД, ЕИК 2038112411, с която се предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 766.94 евро, представляваща неплатена главница по процесния Договор за потребителски кредит № ************ от 11.09.2025г., а при евентуалност в случай че съдът приеме договора за недействителен - иск за заплащане на сумата 766.94 евро, представляваща чистата стойност на кредита /чл.23 ЗПК/.

В исковата молба ищецът Ю. М. Н. твърди, че на 11.09.2025 г. между него и ответното дружество„Лендиво“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************/ 1

11.09.2025г. по силата, на който ответното дружество поело задължението да предостави на ищеца – „потребител“ по смисъла на ЗПК, заемна сума в размер на 1500 лв. (766.94 евро), а ищецът се задължил да върне заемната сума, възнаградителна лихва и други такси и разходи. Сочи, че договорът бил сключен при следните условия: Общ размер на кредита /чиста стойност/- 1500 лв. (766.94 евро); ГПР - 24,75%; Лихвен процент по кредита - 36,00 %; Лихвен процент на ден - липсва; Срок на договора - 30 дни. В договора били предвидени и обезпечения - поръчител или банкова гаранция, регламентирани едностранно от ответното дружество, като при непредоставянето им в тридневен срок, се дължала неустойка в размер на 325,50лв. / т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр/, като така размерът на месечната погасителната вноска /с включена неустойка и лихва/ ставал 1853,40 лв.

Ищецът навежда съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр.чл.19 ЗПК, респективно съдържа нищожни клаузи.

Процесният договор за потребителки кредит не бил сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма /не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП/, а наред с това не бил съставен по начин, който да е ясен за потребителя, тъй като изначално в договора бил посочен ГПР, който бил понисък от реалния с оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс, тъй като в ГПР не бил включен разходът, обозначен от кредитора като „неустойка за непредоставено обезпечение", който по своята правна същност не представлявал неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване и управление на кредита. На ищеца не били представени Общите условия на "ЛЕНДИВО" ООД и той не ги бил подписвал на всяка страница, а процесният договор за потребителски кредит съдържал множество препратки към Общите условия на ответното дружество като при непредставянето им на потребителя, договорът бил неясен, респективно - потребителят не би могъл да разбере какви точно са параметрите му. На ищеца не била представена и преддоговорна информация относно параметрите на окончателния договор за кредит.

В процесния договор бил визиран годишен процент на разходите, но само като абсолютна процентна стойност - 24.75 %. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Кредиторът бил длъжен да спази законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са регламентирани изрично в ЗПК, а в случая това изискване не било спазено, което водело до пълна недействителност на договор за кредит. В процесния договор за кредит липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения в 2 него ГПР, което водело до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Действително, в договора било указано, че ГПР не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя би следвало да бъде предвидената в договора възнаградителна лихва, като при това положение не ставало ясно как е формиран ГПР от 24.75 %, тоест какво друго било включено в ГПР.

Поддържа, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност /недействителност/ на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като бил съставен по неясен и неразбираем за потребителя начин с оглед обстоятелството, че потребителят следва още във фазата на преддоговорните отношения, а на още по-силно основание - при сключване на окончателното споразумение, да е наясно какво е точното оскъпяване на финансовия ресурс.

Критерият, по който потребителят може да се ориентира за действителното оскъпяване на кредита е годишния процент на разходите /ГПР/, поради което и неговото неточно и неясно посочване съставлява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действителната цена на отпуснатия заем.

На следващо място, в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, законодателят бил предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити наличие на подробен погасителен план. Сочи, че към индивидуалния договор за потребителски кредит била приложена таблица, озаглавена „Погасителен план", но същата не отговаряла на изискванията на ЗПК. От тази таблица било видно и че изначално се приема, че на ищеца ще се начислява неустойка за непредоставено обезпечение. Липсвал също така и задължителен реквизит лихвен процент на ден, което също водело до недействителност на целия договор за паричен заем.

Наред с горното, договорът за кредит бил недействителен /нищожен/ и поради заобикалянето на закона, тъй като предвидената в него „неустойка" в размер на 325,50 лв., дължима за непредоставянето на обезпечение на кредита, на практика представлявала скрита лихва. Сочи, че ако тази сума беше регламентирана като договорна лихва, то тя трябва задължително да бъде включена в ГПР. При тези обстоятелства, ГПР би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва, което е и таванът, до който може да достигне ГПР с оглед разпоредбите на ЗПК с оглед обстоятелството, че чистата стойност на заема е 1500 лв.

3

Процесният договор за заем бил недействителен, тъй като бил сключен и при нарушение на добрите нрави. Кредиторът, който бил икономически посилната страна, бил вменил задължение на потребителят в тридневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по Договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. В чл. 28 от договора било вменено задължение на потребителя, при непредоставено обезпечение по чл. 17 от договора, да заплати неустойка. Намира, че клаузата от договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна сама по себе си. С клаузата, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение, се цели заобикаляне на материалния закон и de facto, тази неустойка представлява скрита лихва или такса по управлението на кредита, с която се заобикаля материалния закон, а именно — фиксирания таван на ГПР. Кредиторът не би предложил и не би сключил процесния Договор за потребителски кредит без включване в него на посочените по-горе две нищожни клаузи — неустоечната, за неустойка в размер на 325,50 лв. от усвоената по кредита сума /при главница от 1500 лв./, както и договорна лихва 36% - значително надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Тези две нищожни клаузи са съществени за целия Договор за потребителски кредит и ако кредиторът не ги бе включил в договора, както и в таблицата, озаглавена „погасителен план", то не би имал интерес от сключването му. Намира, че дружеството - кредитор при тези параметри на договора е действало изцяло недобросъвестно, а процесният договор за потребителски кредит противоречи освен на специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, така също и на общите разпоредби на материалния закон, а именно — на чл. 26 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/.

Излага подробни съображения и за нищожност на клаузата за неустойка. Сочи, че неустойката в размер на 325,50 лв. на усвоената по кредита сума при главница от 1500 лв. е практически лихва, която е следвало да бъде включена в ГПР. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. В Параграф 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя" и това е 4 сбора от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора бил посочен ГПР в размер на 24.75 %, но не ставало ясно същият от какви компоненти се формира. Според чл. 17 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция в 3дневен срок от сключване на договора, като изпълнението на тази клауза било практически невъзможно. При неизпълнение се предвижда неустойка в размер на в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Сочи, че ако тази сума за неустойка беше включена при формирането на ГПР, последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва, каквито са изискванията на ЗПК. По този начин била заобиколена и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР, Неустойката по договора не съответствала на обичайните функции на неустойката.

Затова намира клаузата за неустойка за нищожна.

Нищожна, поради противоречие с добрите нрави била и клаузата, регламентираща размера на договорната /възнаградителната/ лихва, който е фиксиран на 36%. Допустимият размер на договорната лихва не можел да надвишава трикратния размер на законната лихва, а в случая и от приложения договор за заем било видно, че годишната договорна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, до който се счита, че договорната лихва не нарушава добрите нрави.

Предвид това, моли съдът да постанови решение, с което да прогласи процесния Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************ от 11.09.2025г,. за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – ДА прогласи нищожността на клаузи от същия ( за неустойка при непредставено обезпечение, за лихвен процент по кредита, както и клаузата, регламентираща ГПР). Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете за неоснователни. Оспорва се твърдението, че сключения между страните договор за кредит е със съдържание, което да противоречи на ЗПК и добрите нрави. Позовава се на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза, не влече недействителност на целия договор. Излага се, че договорът е бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, както и кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. Посочва се, че процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона 5 за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Излага подробна информация, относно действията по кандидатстване за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора. Оспорва се твърдението за недействителност по смисъла на ЗПК. Ответникът посочва, че кредитополучателят е разполагал с 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация, за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Твърди се, че през 2024г., ищецът е сключил общо два договора с ответното дружество и наличието им опровергавали твърденията на ищеца по реда на чл. 29 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. С оглед горното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата претенции като неоснователни. Претендира извършените в хода на настоящото производство разноски.