Акт от 27.01.2022, Административен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1

Гр. Сливен, 27.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА при участието на прокурора Красимир Маринов и при секретаря Ваня

Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова ЧКАНД № 195/2021 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба от К.М.Т. *** срещу Определение, постановено в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г. по АНД № 663/2021 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на Т. за възстановяване на срока за обжалване на Наказателно постановление № 21-0804-001244/23.04.2021 г.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, предписаният начин на лечение в домашни условия се явява обективна причина за пропускане на срока за обжалване. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт.

В открито съдебно заседание частният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. М. Б. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. ответникът по частната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва частната жалба и моли съда да остави в сила определението на Районен съд – Сливен.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за основателност на жалбата.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящата касационна съдебна инстанция намира частната жалба за неоснователна, при следните съображения от фактическо и правно естество:

С Наказателно постановление № 21-0804-001244/23.04.2021 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВ – Сливен на К.М.Т. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за установено административно нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП – отказ за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на такава употреба. Видно от приложена по преписката разписка, наказателното постановление е било връчено на неговия адресат Т. на 20.05.2021 г. На 03.06.2021 г. Т. подал до РС – Сливен жалба, в която заявил, че поради в. з. с. не е бил в състояние да обжалва санкционния акт в законовия срок и изразил молба срокът за обжалване да бъде възстановен. Към жалбата е приложена Медицинска бележка № 1136/21.05.2021 г., издадена от д-р П. Й. при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Я., съгласно информацията в която на Т. е поставена д. „п.“ и е вписано, че б. се нуждае от 20 дни почивка и д. л..

По молбата за възстановяване на срока компетентният Районен съд – Сливен се произнесъл с протоколно определение в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г., с което отхвърлил същата. За да постанови своя акт, решаващият съд е приел, че освен лично пред наказващия орган, са налице и други възможности за подаване на жалба, от които санкционираното лице не се е възползвало.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд. Обстоятелството, че жалбоподателят Т. е п. в срока за обжалване не може еднозначно да се приеме като уважителна причина за пропускане на 7- дневния срок, който е преклузивен. Както правилно е приел първоинстанционният съд, освен лично подаване на жалба до съда, чрез наказващия орган, са налице и други способи за реализация на това право. За целта жалбата може да се изготви и подаде от трето лице, чрез лицензиран пощенски оператор или по друг допустим начин, от каквито Т. не се е възползвал. Само по себе си, наличието на о. з. и предписано д. л. не могат да бъдат възприети като обективна пречка за подаване на жалба в нормативно установения срок, доколкото законът не задължава императивно санкционираното лице лично да изготви и депозира жалбата до съда.

Наличието на ред други обективни възможности, от които санкционираното с НП лице би могло и е следвало да се възползва за реализиране правото си на защита, но не е сторило това, обуславя извода за липса на уважителна причина по смисъла на чл. 186 ал. 1 от НПК. В този смисъл настоящият частен жалбоподател не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие.

При горните съображения обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение, постановено в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г. по АНД № 663/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: