Решение № 202 от 23.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 219/2025
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500219 по описа за 2025 година С Решение № 40/22.01.2025 г. по гр. д. № 992/2023 г. Великотърновският окръжен съд отхвърлил предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - гр. София, срещу В. М. П. от гр. ********** иск с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество – сумата от 80 лв., открита при претърсване и изземване в л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ************ и върната му по споразумение от 28.10.2021 г. с РП – Шумен, както и предявения от КОНПИ – гр. София срещу Н. Д. Г. от гр. **********, иск с правно основание чл.
153, ал. 1, вр. чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество – сумата от 3 100 лв., представляваща пазарната стойност на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ************ към датата на отчуждаване.
Осъдил КОНПИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на ВТОС) ДТ в размер на 174 лв.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца КОНПИ чрез пълномощника М. Г.. Счита решението за неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон. Изискването, което съдът е поставил – 1 стойността на придобитото имущество в рамките на проверявания период да е над 150 000 лв., е в нарушение на материалния закон. Позовава се на & 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и чл. 107, ал. 2 от с. з. Законодателят не предвижда стойността на придобитото имущество в рамките на проверявания период, да се определя към края на периода, а като съвкупност за целия проверяван период. Легалната дефиниция на „значително несъответствие“ не поставя ограничение за минималната стойност на имуществото. Акцентът е върху разликата между нетния доход и имуществото, а не върху абсолютната стойност на имуществото.
Неправилно и лишено от логика е да се приеме, че нетният доход може да бъде само положителна величина или нула, но не и отрицателна. Цифровият израз на нетния доход в отрицателна величина е проявление на обстоятелството, че лицето е направило повече разходи, отколкото са установените му законни доходи, в който случай с основание може да се приеме, че имуществото на лицето е придобито със средства с неустановен произход. Прави аналогия с метода за „стопански анализ“, използван от НАП и понятието „недостиг на средства“ при проверките и ревизиите. Първостепенният съд всъщност е въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на иска, каквато липсва в ЗОНПИ (минимална стойност на имуществото) и това представлява превратно тълкуване на закона.
Налице е разлика между въвеждането на праг за стойността на имуществото, подлежащо на отнемане и законоустановения праг на несъответствието.
Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС не съдържа становище относно прага на имуществото, а напротив, подчертава необходимостта от цялостен анализ на имущественото състояние на проверяваното лице. В случая, по делото е установено значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците в размер на 266 272.09 лв., поради което искът е основателен. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи претенцията. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на Комисията Д. Д.
Въззиваемите-ответници В. М. П. и Н. Д. Г. не заемат становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд и 2 препраща към мотивите на съдебния акт на осн. чл. 272 от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от КОНПИ иск с правно основание чл.
142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ против В. М. П. за отнемане в полза на Държавата на сумата от 80 лв., налична в края на проверявания период (иззета при претърсване и изземване по ДП № 220/2021 г. по описа на РУ – Велики Преслав и върната на ответника на осн. сключено с РП – Шумен споразумение от 28.10.2021 г.) и иск с правно основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 от ЗОНПИ против Н.
Д. Г. – фактическа съжителка на проверяваното лице, за отнемане в полза на Държавата на сумата от 3 100 лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от ответницата л. а. „Фолксваген – Пасат“ с рег. № ************, отчужден от нея след края на проверявания период.
Проверката на КОНПИ срещу ответниците е образувана на 31.08.2021 г., след получено уведомление от Районна прокуратура – Шумен за привличане на В.
М. П. като обвиняем по ДП № 220/2021 г. по описа на РУ на МВР – В. Преслав за извършено от него престъпление по чл. 211, пр. второ, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Проверяваният период съгласно чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ е от 31.08.2011 г. до 31.08.2021 г.
Против ответниците е водено друго производство по реда на ЗОНПИ, като предявените от Комисията искове са били частично уважени с Решение № 512/21.12.2022 г. по гр. д. № 556/2020 г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 27.01.2023 г. Съгласно решението в полза на Държавата са отнети суми и идеални части от недвижим имот - дворно място с къща в гр. Г. Оряховица.
В исковата молба Комисията твърди, че установеното при ответниците несъответствие е в размер на 270 081.14 лв., като имуществото е на стойност 48 980 лв., а недостигът на средства – 221 101.14 лв.
Безспорно е, че престъплението, за което ответникът В. М. П. е привлечен към наказателна отговорност, е в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, съответно – налице са били основания за започване на проверка и за образуване на производство по реда на закона.
За установяване на нетния доход по см. на & 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е изготвила заключение въз основа на доказателствата по делото и оценъчните експертизи за пазарните стойности на недвижимите имоти и автомобилите, придобити и отчуждени от ответниците в проверявания период.
3
Според заключението на експертизата доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания 10-годишен период възлизат на 16 182.99 лв. и включват доходи от трудови правоотношения на Н. Д. Г., от фирми, приходи от продажба на МПС, изплатени социални помощи, усвоен кредитен лимит и налични суми в началото на периода
Обичайните разходи на ответниците за проверявания период са в общ размер на 233 455.08 лв. и включват разходи за издръжка на семейството, за придобиване на МПС, за задгранични пътувания, за платени данъци и такси, за платени банкови такси, за погасителни вноски по кредити и кредитни карти, за вноски по застрахователни полици, за платени суми на ПОС и преводи към трети лица.
При съпоставяне на доходите, приходите и източниците на финансиране (16 182.99 лв.) и размера на извършените обичайни и извънредни разходи (233 455.08 лв.), се получава нетен доход по см. на & 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, който е отрицателна величина (-217 272.09 лв.).
Наличното имущество в края на проверявания период е в общ размер на 49 900 лв. и включва сумата от 44 900 лв. пазарна стойност на недвижим имот в гр.
Г. Оряховица, сумата от 4 020 лв. пазарна стойност на л. а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***********, наличен в края на проверявания период и отчужден от ответницата след това и 80 лв. иззети в рамките на ДП № 220/2021 г. по описа на РУ – Велики Преслав и върнати от ответника въз основа на сключено споразумение.
Като се съобрази съдебната практика, постановено след постановяване на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в случай като настоящия – когато разходите надвишават приходите и нетният доход е отрицателна величина, стойността на наличното в края на периода имущество не следва да се прибавя към тази отрицателна величина, защото по същество това означава да се прибавят разходи към имущество, което е в противоречие с дефинициите на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ. Нетният доход съставлява имущественото благо, с което патримониумът на проверяваното лице се е увеличил, след приспадане на разходите за придобиване на това благо. Това означава, че за да е налице значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, т. е. разлика над 150 000 лв. между стойността на това имуществено благо (нетен доход) и стойността на наличното имущество, нетният доход следва да е положителна величина. Когато от анализа се установи, че нетният доход е отрицателна величина, при определяне на 4 значителното несъответствие той следва да се отчита като нула.
Изхождайки от това разрешение, несъответствието между нетният доход на ответниците и наличното в края на периода имущество възлиза на 49 900 лв., което означава, че то не е значително по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ. На това основание предявените от КОНПИ искове с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ против ответниците В. М. П. и Н. Д. Г. за отнемане в полза на Държавата на сумите съответно 80 лв. и 3 100 лв., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Разрешението, дадено в посочената по-горе съдебна практика и възприето както от първоинстанционния съд, така и от настоящия въззивен състав, не въвежда допълнителна и задължителна материална предпоставка за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ, а именно – минимална стойност на имуществото, притежавано от лицето в края на проверявания период на стойност 150 000 лв., в каквато насока са доводите на жалбоподателя. При преценка за наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съдът трябва да установи „доходите, приходите и източниците на финансиране" според дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ и „обичайните разходи" по см. на § 1, т. 9 от ДР на ЗОНПИ, както и другите (извънредни) разходи на лицето през проверявания период. След това, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ трябва да съпостави доходите, приходите и източниците на финансиране с разходите и да получи нетния доход на лицето.
Нетният доход на проверяваното лице следва да бъде съпоставен с притежавано от него имущество и налично в края на проверявания период съгласно Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, за да се установи наличието или липсата на „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Тази преценка – в същата последователност, е извършена в конкретния случай както от първостепенния съд, така и от въззивната инстанция. В същата насока, впрочем, са и мотивите на цитираното от жалбоподателя Решение № 95/19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 704/2024 г., III г. о.
Отделен е въпросът, дали когато нетният доход е отрицателна величина, стойността на имуществото следва да се прибавя към него, за да се изчисли несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ или той следва да се приеме с нулева стойност и спрямо нея да се отнесе наличното имущество. Както е посочено погоре, въззивният състав възприема второто разрешение, защото прилагането на първия подход означава имуществото да се прибавя към разходите на лицето за проверявания период.
5
С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото КОНПИ следва да бъде осъдена да плати ДТ по въззивната жалба, дължима съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ в размер на 63.60 лв., съобразно обжалваемия интерес (3 180 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът: