Решение № 3212 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100500021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 405143/10.12.2025 г. на Н. Х. И., ЕГН **********, чрез адв. Ю.Н. ( назначен по реда на ЗПрП), срещу решение № 21998 от 01.12.2025 г., постановено по гр. дело № 3979/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по отношение на жалбоподателката – ответник, че дължи на ищеца сумите, както следва: 358,52 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 30.10.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден обект, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. ****, с аб. № 266230, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 65,31 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 65523/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.11.2024 г.

Във въззивната жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че за исковия период ищецът не е имал сключен договор с фирма за извършване на метрологична проверка на уредите, а именно: за 2022 г. и 2023 г., позовавайки се на изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, поради което са налице основателни 1 съмнения относно дължимостта на исковите суми в претендираните размери. Оспорва се направената в последствие констатация „съответства“ да доказва метрологична годност на топломера в абонатната станция. Допълва се, че в тежест на ищеца е докаже по безспорен начин собствеността върху имота. По изложените съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, твърдейки, че постановеното решение съответства на събраните доказателства и формираната съдебна практика по казуси от този вид. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на въззиваемия – ищец „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Направеното оспорване относно пасивната легитимация на ответницата Н. Х. И. да отговаря по предявените искове, тъй като не е доказано да е била единствен собственик на процесния имот в рамките на исковия период, е неоснователно. Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл.

150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от 2

ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото настоящият съдебен състав изцяло споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд относно качеството потребител на топлинна енергия по отношение на ответницата Н. Х. И.. Така установява се представения договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.11.1990 г., който съгласно чл. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността без да е необходима нотариална форма, че наследодателят на ответницата Й.И.И. е придобил собствеността върху апартамент № 13 с административен адрес: гр. София, ул. ****, заедно с избено помещение № 13 и 2,078 % идеални части от общите части на сградата, като неговата идентичност с процесния имот следва от данните, удостоверени в представеното удостоверение № 68-00-403/01.04.2015 г. на „ГИС - София“ ЕООД и изготвената справка от НБДН за адрес на длъжника в хода на заповедното дело, според която ул. „Краище“ е бивша ул. „Тодор Атанасов“. Видно е представения акт за граждански брак № 910/1975 г., че към момента на осъществяване на придобивната сделка купувачът по нея Й.И.И. е бил в брак с ответницата Н. Х. И., от което следва правният извод, че жилището е придобито от него при условията на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм., но действащ към релевантния период). На следващо място от представеното удостоверение за наследници № 27/08.01.2020 г., издадено от Столична община, р-н „Триадица“ се установява, че Й.И.И. е починал на 25.12.2019 г., т. е. преди исковия период, оставяйки за свои наследници по закон Н. Х. И. – съпруга и К.Й.И. и Д.Й.И. – синове, от което може да се направи извод, че след смъртта му всеки един от неговите наследници е придобил равна част от притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, при което ответницата И. е станала носител на общо 4/6 идеални части (1/2 на лично основание след прекратяване на съпружеската имуществена общност и 1/6 по наследяване след смъртта на съпруга си), а синовете му К. и Д. са придобили по 1/6 идеална част всеки. Видно е от съставения впоследствие договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 192, том IV, рег. № 23558/21.12.2021 г., че последният е дарил на майка си Н. Х. И. притежаваната от него 1/6 идеална част от имота, от което следва, че ответницата се легитимира като собственик на общо 5/6 идеални части, до каквито правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което е счел, че 3 отговорността й следва да бъде ангажирана до посочения обем на притежаваните от нея права, отчитайки обстоятелството, че носител на останалата 1/6 идеална част е трето за спора лице - синът й К.Й.И.. Нещо повече, видно е от изготвената в хода на заповедното дело справка от НБДН, че същата е адресно регистрирана именно на адреса на имота, за който се отнасят исковите суми, което също е индиция, че той се обитава именно от нея, още повече, че със заявление – декларация от 30.07.2020 г. ответницата И. е отправила искане до топлофикационното дружество за откриване на партида на нейно име и видно е , че такава е открита и именно тя е вписана като титуляр по отношение на обект с аб. № 266230 в рамките на исковия период. Отделен е въпросът, че същата се е подписала като клиент на топлинна енергия по отношение на него в представените от третото лице – помагач отчети, съставяни в рамките на процесния период, без да е оспорила авторството на положените от нейно име подписи, потвърждавайки по този начин качеството си на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния апартамент № 13. Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд се приема, че между ищеца и ответницата са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, срещу които няма данни тя да е възразила или да е предложила специални условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място фактът на предоставяне до имота на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, е установен по делото въз основа на изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.

****, е било измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец с помощта на т. нар. „терминал“, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, т. е. между абонатите се разпределя само „чистото количество“ топлинна енергия. Изяснява се, че през процесния период в имота не е имало радиатори, тъй като са били демонтирани, а само щранг – лира и водомер за топла вода в банята, като считано от 29.09.1997 г. отоплението на стълбите също е изключено, поради което начисленото количество топлинна енергия касае единствено отопление от щранг лирата, битово гореща вода и сградна инсталация. Фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертизата е приела, че топломерът в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. Действително, в рамките на част от исковия период – няколко месеца от 2022 г. и 2023 г. няма данни да е извършвана метрологична проверка на уреда за търговско измерване, тъй като „Топлофикация София“ ЕАД не е имала сключен договор с 4 фирма за извършване на метрологична проверка, но предвид резултата от извършените проверки в рамките на исковия период – тази от 20.12.2021 г., приключила със заключение, че новият топломер, монтиран на 16.11.2020 г., т. е. преди исковия период, съответства на одобрения тип, както и последвалата такава от 16.04.2024 г., т. е. след исковия период, приключила със същата констатация, следва да се приеме, че липсата на изследване през част от исковия период не е рефлектирало в неточно отчитане. Нещо повече, по делото не са ангажирани доказателства за допуснати отклонения в качеството на предоставяната услуга по доставка на топлинна енергия и начина на начисляване на същата, които да опровергават изводите на съдебно-техническата експертиза, че заложената за разпределение такава в изравнителните сметки напълно съответства на отчетената по общия топломер, поради което отразява реално доставеното количество топлинна.