Определение № 5874 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5874 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110137680 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявена от *** **********,чрез ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 20988,28 лева.

В исковата молба се твърди,че ответникът е носител на вземането на основание договор за цесия,сключен със ***,твърди се,че ищцата не дължи изпълнение поради настъпила погасителна давност,която е петгодишна за главницата и тригодишна за лихвите.

С разпореждане на съда от 08.07.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания ищцата чрез пълномощника си в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира фактическите обстоятелства,на които се основава иска – да уточни дали сумата от 20988,28 лева представлява главница по договор за кредит или освен главница са включени и други парични суми – напр. за договорна лихва,лихва за забава и други,ако сумата от 20988,28 лева включва сбор от вземания – да бъде посочен конкретен размер на всяко вземане,да бъде описан видът на вземането – главница,лихва и др.,да бъде посочено с изтичането на кой период от време – с посочване начална и крайна дата ищцата твърди,че вземането се явява погасено по давност,да бъде внесена държавна такса в размер от 859,53 лева по сметка на СРС,за което да бъде представена вносна бележка,да бъде надлежно формулирано искането.

С уточняваща молба ищцата чрез *** формулира искане ответникът да бъде задължен да представи документи относно договора за заем и размера на задължението.

С разпореждане на съда от 23.07.2025 г. съдът е констатирал,че исковата молба е останала нередовна и повторно е дал указания на ищцата чрез пълномощника й да посочи дали сумата от 20989,28 лева представлява главница или включва и други парични суми – напр.за лихва,като бъде описано всяко отделно вземане,а ако са начислени лихви да бъде посочено за кой времеви период са начислени същите,да бъде конкретизирано с изтичането на кой период от време ищцата твърди,че вземането се явява погасено по давност чрез посочване на този период с начална и крайна дата.

1

Съдът е указал на ищцата да бъде издадено съдебно удостоверение,за което по делото се съдържат доказателства,че е получено от пълномощника на ищцата.

По делото е постъпила уточняваща молба,в която се сочи,че главницата е 10000 лева,лихвата е 9790,91 лева,разноските са 767 лева,таксите са 430,37 лева.

С последващо разпореждане съдът е указал на ищцата чрез пълномощника й в едноседмичен срок от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона като конкретизира за кой период от време ищцата твърди,че е възникнало всяко от вземанията,чиято дължимост ищцата оспорва,да бъде уточнено дали лихвата представлява договорна или мораторна,съответно за кой период от време е начислена лихвата,да бъде посочено с изтичането на кой времеви период ищцата твърди,че вземането се явява погасено по давност. Съдът е отправил предупреждение,че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.

Постановено е и разпореждане от 01.12.2025 г.,с което на ищцата чрез *** е предоставена възможност да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона в двуседмичен срок от съобщението,както и отново е издадено съдебно удостоверение,за което също се съдържат данни,че е получено.

Съобщението е връчено на 12.01.2026 г.,указанията не са изпълнени,а с молба от 26.01.2026 г. ***. чрез *** формулира искане съдът да изпрати указания до ответника.

Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки за прекратяване производството по делото. Съгласно чл.129,ал.2 от ГПК ако искова молба е нередовна,съдът дава указания по привеждането й в съответствие с изискванията на закона,а ако указанията не бъдат изпълнение разпоредбата на чл.129,ал.3 от ГПК предвижда,че съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото. Нередовната искова молба представлява пречка за по-нататъшното развитие на производството по делото и дава основание да бъде счетено,че не е допустимо реализиране на последващи процесуални действия,а производството следва да бъде прекратено.

Изискванията за редовност на искова молба са уредени съгласно чл.127 и чл.128 от ГПК и са еднакви независимо от вида на търсената искова защита и от вида на предявените искове. За да бъде редовна искова молба,необходимо е да бъдат конкретно посочени обстоятелствата,на които искът се основава,както и да бъде формулирано искане до съда. Настоящият състав на съда възприема,че исковата молба по предявена искова претенция по отрицателен установителен иск следва да съдържа конкретни и последователни фактически твърдения относно вида на вземането,което се оспорва,относно основанието,от което произтича това вземане,относно изискуемостта на вземането,относно това за кой времеви период е начислено вземането,а ако страната ищец се позовава на настъпила давност страната следва да конкретизира с изтичането на кой времеви период счита,че е настъпила давност,респективно въз основа на така изложените обстоятелства следва да бъде формулирано и искането до съда. В конкретния случай съдът 2 няколко пъти е давал възможност на ***. чрез пълномощника й *** да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона като ясно бъде очертан предметът на исковата претенция. Съдът,съобразявайки обстоятелството,че ***. не е изложила твърдения относно това какъв е падежът на вземанията,чиято дължимост оспорва,респективно в кой период от време са начислени,не е уточнила вида на оспорените лихви и дали същите са договорни и/или мораторни,както и не са изложени твърдения кога вземането се явява погасено по давност ( който период от време би могъл да бъде различен при съобразяване,че с исковата молба ***е позовава на петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвата ),намира,че производството по делото подлежи на прекратяване,защото срокът за отстраняване на нередовности е изтекъл,а не е формулирано искане за неговото продължаване. Така мотивиран,съдът приема,че са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото. Изводът на съда не се променя предвид искането на ***ъдът да задължава ответника да изпълни указания на съда,тъй като законът ясно разписва задължението на ищцовата страна да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона,както и последиците при неизпълнение на това задължение.

Обстоятелството,че доказателствената тежест е разместена в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск,не обосновава разбирането,че изискванията за редовност на исковата молба и нейното съответствие с разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК са възложени на лице,различно от страната ищец. Софийският районен съд,отчитайки липсата на изпълнение на дадените указания по отстраняване на нередовности,намира,че производството по делото подлежи на прекратяване.

Водим от гореизложеното и на основание чл.129,ал.3 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба,вх.№ 222671/25.06.2025 г. и прекратява производството по гражд.дело № 37680/2025 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3