Решение № 10 от 06.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901124 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.

Подадена е молба от „Я.“ ЕООД, ЕИК ****, в която се твърди, че молителят има вземане спрямо ответника „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, което е установено с влязло в сила съдебно решение №1065/23.07.2020г., постановено по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-16 състав, с което ответникът е осъден да заплати на молителя, на основание чл.55, ал., пр.3 ЗЗД вр. с чл.87 от същия закон, сумата от 34 778,95лева, представляваща авансово заплатена цена на доставка на стоки по договор. Договорът е развален от молителя поради неизпълнение от страна на ответника, с връчване на препис от исковата молба по посочено дело.

Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да заплати изискуемо, безспорно установено парично вземане.

Молителят твърди, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение се е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.д.

№20207900402432 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 на КЧСИ. В хода на изпълнителния процес е установено, че размерът на задълженията на ответника, включва освен установената със съдебното решение главница и законна лихва за забава от 06.02.2020г. в размер на 4 704,82лева за периода до 07.06.2021 година, разноските в изпълнителното производство, а също и публични задължения на ответника към НАП , който е присъединен кредитор в изпълнението, в размер на 43 609,80лева.

Молителят твърди, че плащане в изпълнителното производство не е 1 извършено.

Твърди, че коефициентите за ликвидност на ответника са под единица, а за финансова автономност- отрицателна величина за 2018 година. Това означава, че ответникът е неплатежоспособен и моли съда, след като установи изложените факти, да постанови решение по чл.630 ТЗ.

Ответникът „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, оспорва допустимост и основателност на молбата по чл.625 ТЗ, като твърди, че не е неплатежоспособен. Спира се на всяка от презумпциите по чл.608 ТЗ и оспорва да е налице някоя от визираните в тях хипотези.

Не оспорва твърдението за образувано индивидуално принудително изпълнително производство, но твърди, че неговото финансовоикономическо състояние е добро, тъй като коефициентът за обща ликвидност е над единица. Заявява, че разполага с достатъчно парични средства, за да покрие текущите си задължения.

Във връзка с това становище молителят заявява, че в хода на изпълнителното производство за период повече от шест месеца вземането му е останало неудовлетворено.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на 23.07.2020г., по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-16, е постановено съдебно решение, с което предявеният от „Я.“ ЕООД, ЕИК ****, кондикционен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е уважен и ответникът „П. -2“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на другата страна сумата от 34 778,95лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка на стоки по договор, който ищецът е развалил, поради неизпълнение от страна на ответника. Присъдена е законната лихва за забава от датата на разваляне на договор – 002.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноските по делото.

Решението е влязло в законна сила на 13.10.2020г., което е видно от извършеното удостоверяване.

От представеното от молителя удостоверение с изх.

№19698/07.06.2021година, издадено от ЧСИ Р.М., рег.№790 на КЧСИ, по изп.д.№20207900402432, се установява че въз основа на издаден на 01.12.2020г. изпълнителен лист от СГС, по т.д.№2411/2019г., 6016 състав, е образувано изпълнително дело №2027900402432 по описа на това ЧСИ, по което „Я.“ ЕООД има качество на взискател, а ответникът „П.-2“ ЕООД има качество на длъжник.

С това удостоверение ЧСИ удостоверява, че задължението на ответника е общо в размер на 95 075,52лева, което е формирано от главница, съобразно осъдителното решение, в размер на 34 778,95лева, законната лихва, начиная от 06.02.2020г. до датата на издаване на удостоверението – 07.06.2021 година, в размер на 4 704,82лева, разноски, които са присъдени от исковия съд в размер на 3 612лева, 1 249,20лева разноски по изпълнителното дело, 7 2

120,80лева такси по ТТРЗЧСИ, както и публични задължения в размер на 43 609,80лева, съгласно удостоверение на НПА, с вх.№22808/17.12.2020г.

Съдът служебно е изискал информация от трети за делото лице – МВР, СДВР, отдел „ПП“ и АВ- Имотен регистър – относно притежавани от ответника МПС и вещни право върху недвижимости.

От представената справка от МВР се установява, че ответникът притежава един брой МПС, а АВ дава отговор, че не са налични вписвания за притежание от ответника на вещни права върху недвижими имоти.

По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

Съобразно заключението на вещото лице задължението на ответника към молителя, установено по съдебен ред, не е намерило счетоводно отражение в регистрите на „П.-2“ ЕООД.

Структурата на активите на ответника за изследвания период от време 2017-2020 година не включва дълготрайни материални активи (ДМА).

Основен дял в краткотрайните активи на ответника заемат паричните средства – 83,27% през 2017г. и 67,77“ през 2020 година. Краткосрочните вземания са с нисък дял – между 15,97% през 2018г. и 16,34% през 2017г.

През 2019г. и 2020г. дружеството не отчита вземания с период на събиране под година.

По отношение на структурата на пасивите вещото лице дава прави констатации, че се бележи намаление на относителния дял н задълженията към доставчици и клиенти – от 76,65% през 2017г. до 47,99% през 2020 година. За този период се увеличават задълженията към НПА – от 7,19% през 2017г. до 16,49% през 2020 година. В тази връзка вещото лице е извършило проверка в НАП и е установило, че през 2018г. срещу ответника е образувано изпълнително дело №180530669/2018г., като задълженията на ответника към 21.11.2021 година са в общ размер на 55 690,47лева, от които главници в размер на 43 477,95лева и лихви в размер на 12 212,52лева. Вещото лице дава заключение, че от 14.12.2017година ответникът не е погасявал своите задължения към НАП за данъци и осигуровки, което е дало основание за образуване на изпълнителното производство

Не е установило ответникът да има задължения, произтичащи от банкови сделки.

По отношение на показателите за ликвидност, вещото лице е установило, че за изследвания период, с изключение на 2019година, са в референтни стойности.

Показателите за финансова автономност и задлъжнялост са извън референтните стойности за изследвания период.

Вещото лице е посочило, че основната дейност на ответника е изграждане на водопроводни, канализационни и други инсталации. За 2017г. дружеството отчита печалба в размер на 37 хил.лева; през 2018г. отчита загуба от 6 хил.лева; през 2019г. дружеството е декларирало, че не осъществява дейност, 3 а през 2020 година отчита печалба от 33 хил.лева.

Вещото лице е посочило, че високите коефициенти за ликвидност се дължат на факта, че през изследвания период дружеството отчита високи касови наличности – 182 хил.лева през 2020 година, като след извършена данъчна проверка от НАП през 2021 година, дружеството е отчело изплащане на дивиденти в размер на 94 927,36 лева.

Съобразно дадените пред съда обяснения в открито съдебно заседание на 29.12.2021 година вещото лице заявява, че с оглед размера на разпределена печалба под формата на дивидент, следва в касата на дружеството да се останали над 94 000лева, но тъй като счетоводството не е водено редовно и не са били представяни на вещото лице доказателства за тази касова наличност, вещото лице поставя под съмнение реалната наличност на тези средства.

Тъй като вземанията на настоящия молител не са отразени в структурата на пасивите на ответника, вещото лице е изготвило вариант на заключението, касателно показателите за ликвидност, с включени задължения на ответника към молителя, в резултат на което се установява, че след 2018 година показателите за ликвидност на ответника падат под единица и това се явява трайно състояние за 2019г. и за 2020 година.

По делото са представени финансовите отчети на ответника за изследвания период от време.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Твърдението на молителя е, че има качество на кредитор с изискуемо парично вземане, от очертаните в нормата на чл.608 ТЗ и че ответникът е неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.

Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуалноправни и материално-правни.

По процесуалните предпоставки:

Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуалноправни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.

4

По материалната легитимация на молителя „Я.“ ЕООД.

Вземанията на същия са установени с влязло в сила решение, постановено по т.д.№2411/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-16 състав, с което съдът е осъдил ответника да заплати на настоящия молител сума от 34 778,95лева, представляваща авансово заплатена цена по договор за доставка, сключен между страните, който „Я.“ ЕООД е развалил, поради неизпълнение на ответника, с връчване на препис от исковата молба, обективираща претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, претендирайки последиците от разваляне на сделката, а именно- възстановяване на заплатената авансово цена по договора за доставка.

Преценката дали лицето, подало молбата, има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка.

В настоящето производство съдът приема за установено, че вземанията на молителя „Я.“ ЕООД са безспорни и изискуеми, от паричен характер и попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1,т.1 ТЗ, съгласно която такива са парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

Сключената между страните сделка – доставка на стоки се явява търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като съдът приема, че същата е била сключена във връзка с осъществяваната от страните търговска дейност, по аргумент от нормата на чл.286, ал.3 ТЗ, която презумпция не е опровергана в настоящето производство.

Тази сделката е била надлежно развалена от настоящия молител и в резултат на това разваляне, поради извършено от него авансова плащане на преждепосочената търговска сделка, за страната е възникнало вземане от паричен характер за възстановяване на платената цена, тъй като основанието за извършеното имуществено разместване е отпаднало.

Ето защо съдът приема, че молителят е установил своето изискуемо парично вземане, свързано с последиците от преустановяване на действието на сключената между страните търговска сделка, което попада в разпоредбата на очертаните от законодателя вземания с разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ.

Разпечатката съдържа 53 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b177a01-4098-4c7d-8f0d-1a3f695e368b