Решение № 100 от 04.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Русе, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил П. при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Васил П. Гражданско дело № 20244500100624 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Ищеца Й. Н. П. твърди че предоставил в заем на ответника Д. П. М. сума в размер на 52000 лева, която била преведена по банкова сметка на последния.

Тъй като не бил договорен срок за връщане ищецът правил няколко опита да връчи покана за връщане на ответника чрез ЧСИ, но последният не бил открит и връчването било извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. В настоящото производство претендира връщане на сумата 26000 лева, предявена частично от общ размер 52000 лева, като на първо място сумата се претендира на основание договора за заем, а в условията на евентуалност се претендира на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД- за връщане на получено без основание.

Ответникът Д. П. М., чрез упълномощен представител депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че не е договарян срок за връщане на сумата, а тя му е била предоставена за използване в бизнеса му, като ищецът следвало да получи „дивидент“ за предоставената сума. От август месец 2021г. М. започнал да връща взеки месец по 700 лева в брой, което продължило до месец октомври 2023г, като направил общо 23 плащания по 700 лева в общ размер 18900 лева, а в началото на 2022г. върнал сумата 10 1 хиляди лева, а малко по-късно още 3000 лева. При тази фактическа обстановка ответникът счита, че дължи сумата 20100 лева, но към момента няма възможност да я върне.

С молба от 21.11.2024г. е поискано увеличение на иска, като същият е предявен за 42000 лева, частично от 52000 лева.

В съдебно заседание упълномощен представител на ответника е признал, Д. П. М. е получил процесната сума, както и че уговорката на страните е била сумата да се върне на заемодателя. Не му е известно да е договарян срок за връщане. Твърди също така, че са върнати суми на 27 пъти по 700 лева, веднъж 10 хиляди лева и веднъж три хиляди лева.

Ищецът Й. П. признава, че са му били върнати 10 хиляди лева на малки части и отрича да са му връщани суми над посочената.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД - за връщане на сума дадена по договор за заем, а правното основание на евентуалният иск е чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД- за връщане на получено без основание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 23.07.2021г. ищецът е предоставил на ответника, чрез банков превод сумата 52 хиляди лева, която последният да използва в бизнеса си. Било уговорено сумата да бъде върната, като не се установява да е договарян срок за връщането.

При това положение съдът приема за установено, че между страните е сключен валиден договор за заем без определен срок, като в случая е приложим чл. 84, ал.2 от ЗЗДКогато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – т.е. задължението става изискуемо след покана. В случая исковата молба представлява покана за изпълнение на задължението за връщане.

Установява се, че е върната сумата 10 хиляди лева при което остава дължима разликата в размер на 42000 лева.

Представителят на ответника прави искане да бъдат допуснати свидетели, които да установят връщането на парите. Това доказателствено искане не е уважено, тъй като съгласно чл. 164, ал.1 т.4 от ГПК не се допускат 2 свидетелски показания за доказване на погасяването на установени с писмен акт парични задължения.

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи, като на ищецът се присъдят и направените разноски в общ размер 4385 лева съгласно приложения списък. Предвид уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. *** да заплати на Й. Н. П., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „*** сумата 42000 лева, получена от Д. П. М. на 23.07.2021г. по договор за заем между страните, като претенцията се предявява частично от общ размер 52000 лева.

ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. ***, да заплати на Й. Н. П., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. ***, сумата от 4385 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3