Решение № 79 от 27.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. НА.а като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900055 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 86 сл. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищците Р. И. И. и В. И. П. посочват, че на 07.10.2022г. около 13,35 часа на път III - 5081 километър 14 + 300 между село Р., община Г. и град Г., с посока на движение - град Г. /от запад на изток/ е възникнало ПТП, причинено от Г. М. К., с ЕГН: **********, като водач на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ц220", peг. №***, както следва: движейки се по път III - 5081 по посока от село Р., община Г. към град Г. /от запад на изток/, в дясна пътна лента, на прав пътен участък предприел изпреварване с несъобразена скорост, като не спазил необходимата дистанция, в резултат на което блъснал движещия се пред него в същата пътна лента лек автомобил „Хонда", с peг. № *** и реализирал пътнотранспортно произшествие.

Вследствие на произшествието, пътуващата в лек автомобил „Хонда" на предна дясна седалка - И. П. получила тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, поради което починала в автомобила, непосредствено след катастрофата, а пътуващата на задната лява седалка в същия автомобил Р. И. И., получила тежка травма, изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена ставна област, причинило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по - дълъг от тридесет дни.

Посочват, че по този начин, на 07.10.2022г. на път III - 5081 километър 14 + 300, община Г., област С., Г. М. К., с ЕГН: **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц220", peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 1

И. К. П. и средна телесна повреда на Р. И. И., изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена ставна област, причинило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по - дълъг от тридесет дни престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „б", пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от ИК. С Присъда №3/23.01.2024г., постановена по НОХД № 1352/2023г. по описа на Окръжен съд - С., Г. М. К., с ЕГН: ********** е признат за виновен в извършване на цитираното престъпно деяние, като са му наложени предвидените в закона наказания: три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на 08.02.2024г.

Твърди, че съгласно императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС - Мерцедес", модел „Ц220", peг. № *** - Г. М.

К., претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно Г. М.

К., като водач на Мерцедес, модел „Ц220", peг. № *** е извършител на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал процесното моторно превозно средство, с което е нарушил правилата за движение ЗДвП, цитирани по - горе. В резултат на противоправното си деяние, Г. М. К. е причинил на бащата на ищците и техен наследодател И.П.П. неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на съпругата му, с която се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и силна емоционална привързаност и от която е получавал подкрепа и опора.

Посочват, че наследодателят на ищците изключително тежко и мъчително е понесъл загубата на своята съпруга. Липсвали му нейния силен дух, борбеност, подкрепа и любов. Бащата на ищците и тяхната майка са били в брачно съжителство петдесет и една години - от 1971 година до 2022г., когато И. загинала при описаното ПТП. Връзката им е била много силна и изпълнена с обич, доверие, взаимно уважение. Живели са в град Г. - в началото на общежитие, а впоследствие и в собствен дом. Заедно са отглеждали децата си - Р., родена през 1972 година и В., родена през 1976г. били са много задружни и сплотени. Разчитали са един на друг, сами са се грижили за двете си дъщери, стремели се да им осигурят всичко необходимо, да ги изучат, да им помагат, да са близо до тях. Всички трудности, радости и успехи понасяли заедно. И. била не само всеотдаен и любящ родител, но отлична домакиня и съпруга, обединяваща и сплотяваща семейството. Отговаряла за разпределянето на семейния бюджет, всяко лято всички заедно ходели на 2 почивка в Х. и на море, прекарвали хубави моменти. Имала силен характер, вземала важните решения, била стожера на семейството. Съпругът й много я уважавал и ценял мнението й, допитвал се до нея, съобразявал се със съветите й. Вечер семейството се събирало и всеки разказвал как е преминал денят му, обсъждали проблемите и вземали решения, като особено важна роля имала И..

Когато децата напуснали дома на родителите си, пострадалата и съпругът й продължили тази традиция. Загиналата била любяща и всеотдайна спътница в живота на И.П., отговорна и грижовна съпруга и майка. Бащата на ищците винаги търсил одобрението й и се съветвал с нея по всеки въпрос. Двамата имали топли и хармонични отношения, които били пример за близки и приятели. Между тях съществувала много силна емоционална връзка. Нямали тайни един от друг, споделяли си всичко, правели нещата заедно. Когато единият бил болен, другият поемал грижите за него и обратно. С домакинството се занимавала предимно И., но когато тя вече не била в състояние да се справя, наставлявала съпруга си и той вършел каквото било необходимо за двамата. След като се пенсионирали, купили дворно място в град Г.. Заедно построили в него къща, обзавели я, а в двора отглеждали зеленчуци и плодове, с които помагали на децата си. Животът им преминал един до друг, един с друг. Били твърде много свикнали да са заедно. Никога между тях нямало спорове и противоречия.

Посочва, че бащата на ищците много се страхувал да не остане сам без съпругата си. Не искал тя да напусне този свят преди него. Житейската му нагласа била, че като по - възрастен, той пръв от двамата трябва да посрещне смъртта. Бил болезнено чувствителен на тази тема и се ужасявал от мисълта, че може да загуби И., не си представял живота без нея. Затова и не могъл да приеме случилото се със съпругата му, нейната внезапна, преждевременна и неочаквана смърт. Бил съкрушен, сломен, поразен, съсипан. Не успял да понесе загубата на своята спътница - паднал духом, отчаял се, обезкуражил се, бил измъчен и унил, буквално рухнал, загубил смисъл в живота. Променил се до неузнаваемост - отслабнал, състарил се още повече, с неугледен външен вид умислен и вглъбен в себе си, отказвал да приема лекарствата си за кръвно налягане. Хората, които го виждали през тези три месеца споделяли, че това не е същият човек. Тежката загуба била непреодолима за него. Изпитвал огромна празнина, пропаст, бездна, усещал несигурност и безпокойство. Самотата го сринала и унищожила емоционално и психически. Не желаел да продължи да живее без съпругата си и сърцето му не издържало този огромен товар.

Бащата на ищците починал на 16.01.2023г. - само три месеца след смъртта на тяхната майка.

Посочват, че наследодателят на ищците е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания с изключително висок интензитет, причинени от загубата на неговата съпруга - И. К. П.. В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на 23.12.2022г., И.П.П. е предявил писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към която е приложил всички документи, с 3 които е разполагал за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16 с вх. № нн7р - 16667 - 18.11.2022г. В претенцията е посочил и банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение.

Излагат, че ответното дружество е получило отправената застрахователна претенция на 29.12.2022г. С Уведомление изх. № 99141/09.01.2023г., дружеството е поискало допълнителни документи от наказателното производство, които към тази дата не са били изготвени от компетентните органи и увреденото лице е било в невъзможност да ги представи.

Посочват, че на 16.01.2023г. И.П.П. е починал. С писмо изх. № 99 2126/29.03.2023г., ответникът е отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение, поради непредставяне на документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията.

Считат, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе увреденият е отправил извънсъдебно искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице, следва, че е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди.

В този смисъл, с предявяване приживе пред ответното дружество на застрахователната претенция, наследодателят на ищците вече е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му. Това упражнено от него право се наследява от наследниците му, като при отказ на застрахователя да изплати обезщетение, наследниците могат да го предявят с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. /в този смисъл Решение № 60170 от 13.05.2022 г. по т. д. № 1435 / 2020 г. на Върховен касационен съд 2-ро търг. отд/.

Посочват, че ищците са активно материалноправно легитимирани да предявят настоящите претенции срещу ответника. Претърпените неимуществени вреди от наследодателя на ищците в резултат на описаното ПТП, за периода от 07.10.2022г. до 16.01.2023г. оценяват на сумата от 60000 лева или по 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ поотделно за всяка една от тях.

Излагат, че към момента на извършване на деянието - 07.10.2022г., за управляваното от виновния водач Г. М. К., с ЕГН: ********** МПС - лек автомобил „Мерцедес Ц220", peг. № ***, е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество “З.“ АД ЕИК: ** за периода от 21.06.2022г. до 05.01.2023г.

Посочват, че съгласно разпоредбите на КЗ с договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП. Застрахователят 4 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „гражданска отговорност".

Излагат, че застрахователното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 29.12.2022г. със застрахователна претенция от наследодателя на ищците за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

Предвид гореизложеното, молят да бъдат призовани на съд с ответника и след като докажат твърденията си, да се постанови съдебно решение, с което да бъде осъдено "З." АД, ЕИК **, да заплати поотделно на Р. И. И., ЕГН **********, и В. И. П., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: град П.**, в качеството им на наследници на И.П.П., с ЕГН **********, починал на 16.01.2023г., б. ж. на град Г. сумата от по 30000 лв./тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените на наследодателя им за периода от 07.10.2022г. до 16.01.2023г. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на съпругата му И. К. П., ЕГН **********, починала вследствие ПТП, настъпило на 07.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2022г - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответника от наследодателя на ищците, до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.