Решение № 616 от 23.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Благоевград, 23.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от В. С. А. с ЕГН:

********** от гр. Б***, чрез пълномощника му И. Д., против Етажна собственост, с административен адрес: гр. Б***, представлявана от професионалния управител „Кедрон 7“ ЕООД, за отмяна на решение по т. 2 от дневния ред на Общото събрание на собствениците в Етажната собственост, обективирано в Протокол от 28.01.2026г., с което е взето решение да се даде срок от 30 дни, считано от датата на събранието /28.01.2026г./, собствениците на ап.15 да освободят сметопровода, който ползват, като ако не бъде освободен, упълномощават домоуправителя да освободи помещението и да се предостави сметопроводът за ползване на апартаментите от ет.6, като след предоставяне на помещението, апартаментите от ет.6 да заплащат месечен наем, определен за сметопровода, съгласно решението на общото събрание.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект /ап.№ 15/ в Етажната собственост и че от около 21 години ползва междуетажно помещение (сметопровод), за което е заплащал парични суми на Етажната собственост съгласно прието решение на Общото събрание. Поради това ползването не могло да бъде прекратено едностранно и без правно основание.

Изложени са твърдения и че на 28.01.2026г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което незаконосъобразно е взето решението, чиято отмяна се иска, без необходимото мнозинство по ЗУЕС. По силата на това решение ищецът като собственик на ап.№ 15 следва да освободи сметопровода, който се предоставял за ползване на други етажни собственици.

По така изложените съображения моли за отмяна на взетото решение на ОС на ЕС.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Етажна собственост, с административен адрес: гр. Б***, представлявана от професионалния управител „Кедрон 7“ ЕООД, ЕИК:

201665688, с управител С***, чрез пълномощника юрк. Х***. Наведено е възражение за нередовност на исковата молба, тъй като искът е следвало да бъде насочен към всички останали собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост. Това било така, доколкото етажната собственост е неперсонифицирана и в процеса същата се представлявала от управител/управителен съвет, но исковата молба се предявявала срещу всички собственици, които са взели обжалваното решение.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 28.01.2026г. е проведено Общо събрание на ЕС, но поддържа, че то е свикано в съответствие с правилата, установени в ЗУЕС. Твърди, че за свикване на Общото събрание е поставена покана по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Сочи, че за провеждането на Общото събрание и за вземането на решението по т.2 е имало кворум по чл.

15, ал. 1 вр.чл.17, ал.3 от ЗУЕС, като решението по т.2 е прието с мнозинство от 57,63 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Поддържа, че протоколът от Общото събрание е изготвен в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС (в 7-дневен срок от провеждане на събранието) и е обявен надлежно по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. По така изложените съображения оспорва твърденията на ищеца, че е налице порок при свикването и провеждането на Общото събрание. Моли се за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Благоевград е сезиран с иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.01.2026г., обективирано в т.2.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба по следните съображения: В съдебното производство по отмяна на решенията на Общото събрание на собствениците (ОСС) етажните собственици се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице (чл. 41 ЗУЕС). Конституирането на всички етажни собственици като ответници в производството по отмяна на решение на ОСС не е необходимо (Определение № 314/22.07.2009г. по гр.д.№ 287/2009г. на ВКС, II г.о.). Законовото представителство в полза на председателя на управителния съвет, съответно на управителя на ЕС е въведено с цел улесняване на процедурата по движение а делата, тъй като при етажни собствености с множество различни собственици на отделните обекти в сградата, тяхното призоваване и връчване на съобщения по делото би забавило процеса. Ето защо достатъчно условие за редовност на исковата молба по чл. 40 ЗУЕС е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет (управителя) или на упълномощено от него лице (Определение № 294/24.06.2011г. по гр.д.№ 209/2011г. на ВКС, I г.о.), което в случая е сторено от ищеца.

В константната практика на Върховния касационен съд са дадени 2 разяснения, че Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС .

Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. В този смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. на ВКС, І г.о.

Установява се, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, за което е представен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 93, том 2, рег.№ 8337, дело № 277/2004г. от 21.10.2004г. на нотариус Кирил Димов. Следователно ищецът е материалноправно легитимиран да предяви процесния иск - в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на Етажна собственост. Исковата претенция е допустима, като предявена в преклузивния за това 30-дневен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

При преценката законосъобразно ли е взетото решение, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл е Решение № 37/20.04.2016г. по гр.д. № 4432/2015г. на ВКС, I г.о. В исковата молба са поддържани следните основания за отмяна: решението по т. 2 на общото събрание от 28.01.2026г. е взето при липса на законоустановено мнозинство; взетото решение е извън рамките на компетентността на общото събрание.

От представените по делото доказателства се установява, че за общото събрание е залепена покана, в която е посочено че общото събрание ще се проведе на 28.01.2026г. от 18:00 часа пред входа на етажната собственост при 3 дневен ред: 1. Пререгистрация на етажната собственост съгл. ЗУЕС; 2.

Решение на общото събрание за ползването на общите части. Приложеният по делото протокол от 19.01.2026г. за поставяне на поканата не е оспорен от ищеца, поради което следва да се приеме, че е спазен реда за поставяне на обявление за провеждане на Общото събрание по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС .

От общото събрание е взето следното оспорено от ищеца решение по т.

2 от дневния ред: Дава срок от 30 дни, считано от датата на събранието /28.01.2026г./, собствениците на ап.15 да освободят сметопровода, който ползват, като ако не бъде освободен, упълномощават домоуправителя да освободи помещението и да се предостави сметопроводът за ползване на апартаментите от ет.6, като след предоставяне на помещението, апартаментите от ет.6 да заплащат месечен наем, определен за сметопровода, съгласно решението на общото събрание.

На първо място съдът намира, че следва да се отговори на въпроса дали оспореното решение е в компетентността на общото събрание. Правомощията на Общото събрание на Етажната собственост са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗУЕС . Едно от правомощията на общото събрание по чл. 11, т. 10 б. "и" ЗУЕС е да взема решения за начина на използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарнохигиенните норми. Оспореното решение е такова за определяне начина на ползване на общите части – какъвто сметопроводът несъмнено е. Общите части не могат да се придобиват по давност, поради което без правно значение е периодът от време /в настоящия случай се твърди да е около 21 години/, през който сметопроводът е ползван от един от етажните собственици, като Общото събрание може да определи друг начин за ползването му от друг етажен собственик, т.е. взетото решение по т.2 е от компетентността на Общото събрание.

На следващо място съдът намира, че общото събрание е проведено при наличие на изискуемия кворум, а решението по т.2 е взето с необходимото мнозинство.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко от 51 на сто идеални части от общите части на ЕС, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Оспореното решение е за определяне начина на ползване на общи части на сградата в режим на Етажна собственост, поради което не попада в хипотезите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7 /когато се изисква квалифицирано мнозинство за вземане на определени решения/. За законосъобразното провеждане на общото събрание е било необходимо да присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на ЕС. В случая съобразно отбелязването в протокола от проведеното ОС на ЕС на него са присъствали 67,05 % ид. ч. от общите части на сградата. В протокола е инкорпориран и списък с имената и подписите на лицата, присъствали на събранието, след проверката на който се установи, че процентът идеални части от общите части на сградата е правилно изчислен и е налице изискуемия от закона кворум.

Според чл.17, ал.3 ЗУЕС, извън случаите по 17, ал.2 ЗУЕС решенията се 4 приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Доколкото взетото решение е за определяне начина на използване на общите части на сградата в режим на Етажна собственост, т.е. не касае въпроси, за които е необходимо квалифицирано мнозинство, то за приемането на същото е било необходимо обикновено мнозинство. Видно от приложения по делото протокол е, че решението по т.2 е взето с 57,63 % ид.ч. от общите части, т.е. със 85,95 % от представените на Общото събрание идеални части /67,05%/, с оглед на което и съдът намира, че е взето съобразно законовите изисквания.