Определение № 4381 от 11.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 11808/2026
- Вид
- Определение № 4381
- Подписан
- 11.10.2026
- В сила
- 11.10.2026
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.245 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4381 гр. София, 11.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20261110211808 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл. 24 4, ал. 3 от НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 31048/24 от
30.07.2026г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. П. И., с ЕГН: **********, действащ лично и чрез надлежно упълномощеният си представител ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ К. М. с надлежно пълномощно по делото, в качеството си на наследник на ПОСТРАДАЛОТО Л. П. И.ОВ И . (починал на 16.05.2024г.) срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 23.07.2026г., В ЧАСТТА, С КОЯТО е било спряно на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.245 от НПК наказателното производство по ДП № 226 ЗМИП 15203/2024г. по описа на 01 РУ СДВР и пр.пр. № 31084/2024г. по описа на СРП във връзка с разследвано престъпление от общ характер по състава чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. П. И. се инвокират обосновани, конкретни, изчерпателни доводи и професионални съображения срещу обжалваното постановление на Софийска Районна прокуратура. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно. Релевира се процесуално искане за отмяната му, с приложимите към това законни последици.
II. ) . СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбите и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
ЖАЛБАТА с вх. № 31048/24/30.07.2026г. Е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА – подадена е в законовия срок и доколкото постановлението на СРП не е било надлежно връчено - липсват надлежни доказателства в ДП за 1 връчването на постановлението на наследника на пострадалото лице; а от друга страна, прокурорът не е разпоредил да се връчи постановлението за спиране на досъдебното производство на наследника на пострадалото лице; постановлението на прокурора може да бъде обжалвано от момента на узнаването му; като жалбата е депозирана от активно процесуално и материално легитимиран субект (наследник на пострадало починало в хода на процеса лице) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.244, ал.3 от НПК, връчен по надлежния ред.
IV. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА И СЛЕДВА ДА БЪДЕ УВАЖЕНА.
V. ) . ПО СЪЩЕСТВОТО НА ОБЖАЛВАНИЯ ПРОКУРОРСКИ
АКТ:
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска Районна прокуратура за спиране на досъдебното производство в частта за разследваното престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е формално обосновано с бланкетен доказателствен анализ. Разследването в хода на досъдебното производство е значително забавено, некачествено и непълно.
Обективната истина е неизяснена. Не са положени дължимите по закон активни процесуални усилия в тази насока за установяването на фактите по делото. Изминалото време към днешна дата - повече от 6 (шест) години след престъпленията от 07.05.2020г. и 05.10.2020г. влияе отрицателно на възможността към днешна дата да бъдат намерени запазени доказателства, които да установят автора на извършеното продължавано престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Но въпреки това, тези усилия са необходими и следва да се реализират задължително от прокурора и разследващите органи. Само след тяхното прилагане, прокурорът може да спре производството, ако деецът не бъде установен.
Съдът отчита, че разследването в досъдебното производство е започнало за документно престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за което, обаче, е изтекла относителната давност за наказателно преследване по смисъла на чл.80, ал.1, т.4 от НК.
Съдът със свое определение от 16.08.2026г. от настоящото съдебно контролно-отменително производство е приел, че жалбата на жалбоподателя И. П. И., като наследник на починалия на 16.05.2026г. пострадал П. И.ов И. срещу постановлението за спиране на разследването за престъплението по чл.309, ал.1 от НК е процесуално недопустима. Поради пропуск на съда, обаче, не е било възприето (видяно) от съдебния състав, че досъдебното производство е имало за предмет и определеното за разследване престъпление по състава на чл.209, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК .
Тези юридически факти изцяло променят изхода на производството по чл.244, ал.3 от НПК.
Съдът отчита, че разследването в ДП е било насочено към установяване 2 на инкриминирано измамливо поведение на определен субект, което може да бъде преценено не само в аспекта на основния състав на „измамата“ съгласно чл.209, ал.1 от НК (представяйки се по чуждо име с друга самоличност, непринадлежаща нему), но и в светлината на квалифицираната измама, в случая „документна измама“ по смисъла на чл.212 от НК. Документното престъпление по чл.309, ал.1 от НК е елемент от сложния състав на чл.212 от НК и респективно относителната давност за документното престъпление няма да се счита за изтекла, ако самото документно престъпление се разглежда като несамостоятелен юридически факт, който доказва цялостното измамливото поведение, ощетяващо юридическо лице, но и личността на пострадалия П.
И.ов И.. В този извод на съда има логика, тъй като чрез неистински договори за кредити на името на П. И.ов И. като кредитополучател е бил ощетен в причинна връзка имущественият патримониум на юридическото лице, собственик на паричните заемни суми. Въз основа на неистинските договори за кредити са възникнали неверни представи у служителя на банката, същият да разреши, одобри исканият кредит, т.е. да се разпореди с чуждото имущество (освен, ако този служител е недобросъвестен, доколкото неговият подпис е действителен, положен на една и съща основа, където е неистинския подпис от името на пострадалия П. И.ов И.). Въпросът е дали кредитополучателят П. И.ов И. или друго лице е подписал договора за кредит в офиса на банката пред самия служител или неприсъствено извън офиса при липсата на свидетели (в практиката има такива видове кредити). В хода на разследването не е извършено внимателно изследване и проверка как е изглеждал физическият субект, който се е явил в банковата институция, сключил въпросните договори за кредит; по какви външни белези е можел да бъде разпознат; притежавал ли е лична карта; истински документ за самоличност ли е била тази лична карта - как се е извършила такава проверка за действителност (по номера на личната карта извършвана ли е проверка на сайта на МВР); на чие име е била тази лична карта; каква е била връзката между кандидата за кредит и името на пострадалия П. И.ов И.. Самата банкова институция има ли е в сканирана форма личната карта на пострадалия И. от друго правоотношение. Как са били пренесени данните от използваната лична карта в договорите за кредит. Не е изяснено чрез съответни разпити на свидетелите от ДП, ако кандидата за кредит не е представил личната си карта, по какви белези е бил установен, че е пострадалия П. И.ов И.? Как е било извършено тъждеството. Банковите служители усъмнили ли са или не? Била ли е извършена някаква проверка от служителите на банката относно кандидата за кредит кой е в действителност? Какви са били вътрешните правила на банката в тази насока? Кой ги е нарушил, т.е. служители на банката нарушили ли са своите задължения? Действителният пострадал П. И.ов И. има ли снимки в цял ръст? Може ли да бъде разпознат от служителите на банката, пред които е бил сключен договора за кредит/и дали се явил на инкриминираните дати за сключването на договорите за кредит или е било различно лице? По какво може да бъде разпознат дееца, ако е различно лице от действителния пострадал П. И.ов И.? Въпросното различно лице по какво се различава от пострадалия П. И.ов И.? Налице ли е сходство между тях? В 3 действителност пострадалият И. ли е бил кандидата за кредитите, посетил съответните офиси или е друго лице? Кое е то? Едно и също лице ли е подписало договорите за кредити и лицето получило парите, след одобрението на кредитите или са различни субекти? Изследвано ли е дали пострадалият П.
И.ов И. посещавал ли е физически банковата институция на посочените дати?
Заснет ли е бил от камерите на банката? Тези записи пазят ли се и към днешна дата (независимо, че вероятността това да е така е незначителна). Не е установено дали лицето, което е кандидатствало за кредитите се явява същото лице, което след това в отделни дни е получило паричните суми по кредитите.
Какво е било разстоянието между сключването на кредитите и усвояването на сумите? Има ли сходни нарушения в същия банков клон или офис и за трети лица кредитополучатели и какви са били данните от финансовата ревизия на банковите институции към релевантния период? Установени ли са били подобни случаи и прочее. Само след изясняването на тези факти и доказателства, тогава прокурорът има основанието да спре производството, тъй като ще е изчерпил всички възможни способи на доказване по НПК.
Същите към днешна дата не са приложени. Спирането на досъдебното производство се явява преждевременно за съда. Необходимо е разследването да се осъществи с висока активност, независимо, че шансовете за постигането на положителен успех за изясняването на обективната истина към днешна дата са изключително занижени. Наследникът на пострадалото лице И. има правото да претендира по реда на ЗОДОВ обезщетение за бавно разследване и бездействие от органите на съдебната власт и разследването.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТМЕНИ
ИЗЦЯЛО постановлението на Софийска Районна прокуратура като неправилно и необосновано в обжалваната му част, която подлежи на съдебен контрол.
VI. ) . ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 244, ал. 3 от НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9ТИ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от
23.07.2026г., В ЧАСТТА, С КОЯТО е било спряно на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.245 от НПК наказателното производство по ДП № 226 ЗМИП 15203/2024г. по описа на 01 РУ СДВР и пр.пр. № 31084/2024г. по описа на СРП във връзка с разследвано престъпление от общ характер по състава чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
ВРЪЩА
НА
СОФИЙСКА
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА
МАТЕРИАЛИТЕ п о ДП № 226 ЗМИП 15203/2024г. по описа на 01 РУ СДВР и пр.пр. № 31084/2024г. по описа на СРП по компетентност за продължаване хода на процесуално-следствените действия.
4 акт.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с връчване на преписи от съдебния Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5