Определение № 125 от 18.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р., с искане да бъде допълнено постановеното по делото решение № 239/09.12.2024г. с присъждане на направените от молителя разноски за процесуално представителство и с произнасяне по жалбата в частта относно акцесорните искове за лихва и възраЖ.ята на молителя относно тях.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по молбата.

Подадена е и молба по делото от С. Т. Т. и Р. И. Т., чрез техния пълномощник адв.Д., с искане да бъде допълнено решението по делото в частта за разноските и на адв. Д. да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА в размер на 7 032 лв.

Излагат се доводи, че съгласно актуалната практика на ВКС Определение № 3476 от 20.12.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 1945/2024г., I т. о., ТК решението на СЕС по дело №С-438/22не дава на съдилищата възможността бланкетно да отхвърлят прилагането на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения поради противоречието и с правото на ЕС.

Констатира наличието понастоящем на противоречива практика на националните съдилища относно прилагането и.

На следващо място се излагат доводи за дължимостта на адвокатското възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА.

1

В отговор на молбата, подаден от ответния застраховател, се иска оставянето и без уваЖ.е. Твърди се, че не е налице основание за допълване на решението в частта за разноските. Излагат се доводи, че диспозитива на решението на СЕС е ясен и безпротиворечив, а твърденията на ответната страна за задължително прилагане на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за несъстоятелни.

По същество намира, че в съответствие с вида и броя на процесуалните действия извършени от пълномощника на ответната страна и с фактическата и правна сложност на делото следва да му бъде определено възнаграждение в диапазона 100 – 300 лв.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа молбите, становището по тях и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Молбите са своевременно подадени, от надлежни страни, редовни и допустими са и следва да бъдат разгледани.

Производството по в.гр.дело № 226/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е образувано е по въззивната жалба на „Дженерали застраховане“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р., против решение № 43/09.02.2024г. по гр.дело № 346/2021г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е осъдено да заплати на С. Т. Т. и Р. И. Т. обезщетение в размер на по 80 000лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на която изтича 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до окончателното изплащане, законната лихва върху вече изплатените главници в размер на по 120 000лева за всеки, представляваща сумата в размер на по 11 134.22 лева за всеки, дължима на основание чл.429, ал.3 от КЗ за периода от 11.12.2020г. до датата на изплащане 09.11.2021г., законната лихва в размер на по 11 402.28 лева за всеки от родителите, считано от 01.01.2021г. – денят следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяване на ответника до окончателното погасяване на вземането – 09.11.2021г.

Жалбата е насочена и против частта от решението, с което дружеството е осъдено да заплати на П. С. К. обезщетение в размер на 80 000лева, ведно със законната лихва, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на която изтича 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 01.01.2021г. до окончателното изплащане.

С решението, чието допълване и изменение се иска, е отменено решението в частта, с която е присъдено обезщетение на П. С. К. обезщетение в размер на 80 000лева, ведно със законната лихва, считано от датата на 2 уведомяване с извънсъдебна претенция 11.12.2020г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата, от дата 01.01.2021г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено друго, с което искът на П. С. К. е отхвърлен изцяло. В останалата част въззивната жалба е оставена без уваЖ.е.

Искането на дружеството да му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт за въззивната инстанция и за държавна такса искането е основателно и следва да бъде уважено.

За въззивната инстанция дружеството е заплатило държавна такса в размер на 5 701, 46 лв. и претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В съответствие с уважената част на въззивната му жалба следва да му бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 1 900 лв. и за процесуално представителство от юрисконсулт – сумата от 66 лв.

Молбата на процесуалния представител на въззиваемите адв.Д. за допълване на решението като му бъде присъдено възнаграждение за процесуалното им представителство, осъществено по реда на чл.38,ал.2 ЗА съгласно представения по делото договор за правна помощ също е основателна и следва да бъде уважена.

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки (чл.633 ГПК), е постановено определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, I т. о. и много други, в които се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Прието е, че посочените в НМРАВ размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждение в НЗПП на адвокатските възнаграждения, могат да служат за ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга, която трябва да е справедлива и обоснована съобразно вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и с фактическата и правна сложност на делото.

Пред настоящата инстанция пълномощникът на въззиваемите С. Т. Т. и Р. И. Т. е депозирал единствено отговор на въззивната жалба. Във въззивното производство не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства. Производството не се отличава с фактическа и правна сложност, надвишаваща обичайната по исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по КЗ за вреди и на пълномощника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2 344 лв. с ДДС съобразно вида и броя на извършените от него процесуални действия. До този размер молбата е основателна и следва да бъде уважена, а в останалата част – 3 отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 239/09.12.2024г. по в.гр.дело № 226/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас със следния диспозитив:

ОСЪЖДА П. С. К. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.“В. Ц.“ №* да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК * с адрес гр.С., бул.“К. А. Д.“ № * разноски за въззивното производство за държавна такса в размер на 1 900 лв. и за процесуално представителство от юрисконсулт – сумата от 66 лв.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК * с адрес гр.С., бул.“К. А. Д.“ № * да заплати на адв.Н. Д. – ШАК възнаграждение за процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА за възивното производство в размер на на 2 344 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молбата на адв.Н. Д. за допълване на решение № 239/09.12.2024г. по в.гр.дело № 226/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас по описа на БАС в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4