Определение № 1046 от 05.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. Благоевград, 04.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500787 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба на Д. Г. К. подадена чрез пълномощниците му срещу определение № 141/207.2021 г. на РС Разлог, постановено по гр.д 920/21 г., с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Благоевград.

Жалбоподателят оспорва акта. Счита, че в настоящия случай се касае за претърпени вреди, които следва да се обезщетят по общия ред на ЗЗД, тъй като в конкретния случай липсва изричен административен акт, издаден от Община Банско, а е налице пълно бездействие и престъпна небрежност, включително с оглед влязло в сила решение № 524/7.4.2014 г., постановено по адм.д. 894/2013 г. по описа на адм. съд-Благоевград за 2013 г., с което е отменена заповед № 01-294/8.10.2013 г. и като резултат площта на притежавания от него имот се намалява с 485 кв.м., като отделно с ПУР ИПРЗ от 2012 г. са отнети още 428 кв. Затова счита, че не са налице кумулативните предпоставки за привличане отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреди, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липса на който е да е елемент от така посочения фактическия състав отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, а хипотезата е точно такава – спора да се реши по общия ред в съответствие с чл. 59 ЗЗД, поради което делото е подсъдно на РС Сочи, че в настоящия казус са нарушени разпоредбите на ЕКЗПЧ

Протокол 1, чл. 1"защита на собствеността".

1

Жалбата макар и допустима според БлОС е неоснователна, за което съобрази следното:

С атакуваното определение РС е прекратил образуваното пред него производство и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Благоевград.

Видно от ИМ ищецът Д.К. твърди, че е съсобственик/собственик на имоти по отношение, на които общината не е спазила разписаната в закона процедура по одобряване на ПУП; че впоследствие не е провеждала процедури по тяхната оценка и обезщетяване на собствениците им; че не е предприела действия по издаване на заповеди за отреждане на урегулирания поземлен имот; че общината е извършила действия, с които площта на имотите е намалена/отнета; че неправомерно не е провела процедура по възстановяване /реституция/ по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за цялата площ от 3 500 дка; че не е предприела необходимите действия по изпълнение на влезли в сила съдебни актове. Ето защо сочи, че общината му дължи изплащане на обезщетение за частта от отчуждените имоти, представляваща разлика между 3 500 кв.м., за която площ е признато право на собственост на него и останалите съсобственици и възстановените общо 2162 кв.м. или за разликата от 913 кв.м, от които 485 кв.м. са изцяло за него , както и за ¼ от 428 кв.м. или за 107 кв.м. Или видно от петитума и нарочна молба за площта от 592 кв.м. /485+107/ ищецът претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от 25 000 лв. - стойност, определена на база пазарната оценка на площта към 16.2.2012 г., когато е съставен Протокол от заседание на ОбС-Банско, с който е одобрен ПУП-ИПР и ПЗ на поземлените имоти, попадащи в кв. 238, 239 и 240 по плана на гр. Банско.

Според ищеца с изложените обстоятелства е налице разпореждане без основание от страна на ответната община на реституираната част от недвижимия имот обособена като самостоятелен обект на притежание, което препятства възможността на него и останалите собственици да го ползват лично или да получават имуществени блага. Посочва, че общината се е обогатила за сметка на обедняването му със стойността на площите, които неправомерно е отнела като имуществото на общината се е увеличило.

Предвид така изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, БлОС счита, че ищецът се позовава на незаконосъобразни действия и бездействия на общината по отношение на имотите, които притежава.

Сочените от него действия/бездействия касаят административната дейност на общината по повод разписани в законите административни процедури в т.ч. и във връзка административната й дейност във връзка с последиците на отменени от административния съд актове.

За вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на общината и на нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или 2 обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговаря общината.

Според следващата алинея 2 на цитирания чл. 1 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административния процесуален кодекс , като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Следователно преценката на първоинстанционния съд, че делото не му е подсъдно, а следва да се разгледа от Административен съдБлагоевград се споделя от настоящия състав, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

Доводът в жалбата, че претенцията е по чл. 59 от ЗЗД е несъстоятелен, тъй като правната квалификация е правомощие на съда въз основа на изложените обстоятелства от ищеца, а в случая те сочат на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Самия жалбоподател заявява в жалбата, че „… в конкретния случай липсва изричен административен акт, издаден от Община Банско, но е налице пълно бездействие и престъпна небрежност, включително с оглед влязло в сила Решение № 524/7.4.2014 г., постановено по адм.д. № 894 по описа на БАС за 2013 г., с което е отменена заповед № 01-294/8.10.2013 г. и като резултат площта на определения…“ , както и че фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ, включва незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административната дейност, наред с вреда, и причинна връзка между тях, като в противоречие на тези си изявления сочи, че е приложим чл. 59 ЗЗД. Очевидна е несъстоятелността на тезата, неподкрепяща се от изложените от самия жалбоподател в исковата молба факти. Ползването на терминологията на чл. 59 ЗЗД от ищеца в исковата молба не подкрепя тезата му, тъй като от значение са фактите, на които се дава съответната оценка за налицие на обогатяване и обедняване. По изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 141/207.2021 г. на РС Разлог, постановено по гр.д. 920/21 г., с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Благоевград.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4