Разпореждане № 6615 от 22.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 10.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3776 по описа на съда за 2025 г., докладвано от М. Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Изи Финанс” ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша” № 17, ет.1, офис 1, общ. Столична, обл. София /столица/, против длъжника М. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №**, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 1798.30 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева, тридесет стотинки/ лева - представляващи главница по договор за предоставяне на кредит № 530973/05.03.2025г., ведно със законната лихва от 09.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 94.04 лв. /деветдесет и четири лева, четири стотинки/ лева - представляващи договорна лихва, начислена за период от 03.06.2025г. до 30.11.2025г.; 1112.67 лв. /хиляда сто и дванадесет лева, шестдесет и седем стотинки/ лева – такса /размерът на ГПР при включени договорна лихва и такса ангажимент е 61.81 %, като към момента на сключване таванът по данни от БНБ е 62.95%/, както и сторените по делото разноски – 51.09 лв. /петдесет и един лева, девет стотинки/ лева държавна такса и 150.00 лв. /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: договор за кредит, общи условия, пълномощно, доказателство за внесена държавна такса.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то съдът намира следното по повод сумата в размер на 1112.67 лева: На основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони 1 или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено. Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г.

Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е 2 обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 51.09 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 32.17 лв. – държавна такса и 30.38 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която М. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша” № 17, общ. Столична, обл. София, следните суми, а именно: 1798.30 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева, тридесет стотинки/ лева - представляващи главница по договор за предоставяне на кредит № 530973/05.03.2025г., ведно със законната лихва от 09.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 32.17 лв. /тридесет и два лева, седемнадесет стотинки/ лева държавна такса и 30.38 лв. /тридесет лева, тридесет и осем стотинки / лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението „Изи Финанс” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата в размер на 94.04 лв. /деветдесет и четири лева, четири стотинки/ лева - представляващи договорна лихва, начислена за период от 03.06.2025г. до 30.11.2025г. и 1112.67 лв. /хиляда сто и дванадесет лева, шестдесет и седем стотинки/ лева – такса „Ангажимент“.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( М. Ем. Антова )

3