Решение № 1266 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1266 13.04.2020 г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд

ХV граждански състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар: Катя Янева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13265 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.09.2007 г. в качеството си на молител „БАНКА ДСК" ЕАД, се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./ на основание Определение по ЧГД № 6788 от 2007 г. на Районен съд - Пловдив, X граждански състав за следните суми, а именно:

9998, 74 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006г в размер на 10 000 лева, 1087, 50 лв., представляващи лихва за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007 г., 809, 90 лв. , представляващи такси за закъснение за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007г., законна лихва от 11.09.2007г. и 237, 92 лв.- разноски по делото.

На 15.02.2008 г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №** от **** г. по описа на ЧСИ М. С. – Ц., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив против ищеца в качеството му на поръчител за горните вземания по изпълнителния лист.

Въз основа на молба от 10.03.2010 г. по изпълнителното дело в качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия е конституиран настоящият ответник -„Кредитреформ - България' ЕООД, ЕИК:

*********, поради което и ищецът предявява настоящия иск срещу новия кредитор.

Изпълнителното дело е образувано срещу ищеца в качеството му на поръчител по договор за кредит. Следва да се обърне внимание, че договорът за поръчителство се сключва между третото лице, което отговаря за чужд дълг и кредитора. С оглед особеностите на този вид договори, законодателят е намалил отговорността на поръчителя и е дал няколко възможности, които да го освободят от отговорност. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС.

В настоящия случай предсрочна изискуемост на задължението е настъпила на 20.02.2007 г., от която дата е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, който поставя времева граница, която ангажира кредитора за предприемане на действия по предявяване на иск в съда.

След като предсрочната изискуемост е настъпила на 20.02.2007 г., то от тази дата е започнал да тече шестмесечният срок и съответно същият е изтекъл на 20.08.2007г., молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на ГПК /отм./ е постъпила в съда на 11.09.2017г., поради което и ищецът към тази дата не е отговарял за задълженията на кредитополучателя.

Срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява отговорността на поръчителя с факта на изтичането на срока.

Съгласно постоянната практика на ВКС (решение №

92/16.06.2009г. по т. д. № 467/2008г. на ТК, II т. о., решение № 58/15.04.2009г. по т. д. № 584/2008г. на ТК, II т. о. и решение № 40/17.06.2015г. но т. д. № 601/2014г. на ТК, I т. о), отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което счита, че е относимо и по отменения ред за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание.

Ето защо предявява настоящия отрицателен установителен иск, като възразява, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтекъл срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, за което възражение липсва настъпила преклузия, както съгласно отменената уредба на чл.237 и следващите от ГПК /отм./, така и по настоящата уредба на ГПК.

Настоящият иск предявява против „Кредитреформ -

България" ЕООД, ЕИК: *********, тъй като към настоящия момент се легитимира като кредитор на вземанията по договор за банков кредит, ведно с отговорността на ищеца като поръчител за тях, а и е конституиран като взискател по продължаващото против ищеца производство по принудително изпълнение по изпълнително дело № ** от ****г по описа на М. С. - Ц., въпреки че не отговаря за тези вземания. От тези обстоятелства произтича и правния интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът не отговаря за изпълнението на вземанията поради изтекъл срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Н.М.К., ЕГН: **********, че не дължи на „Кредитреформ – България“ ЕООД, ЕИК: ********* следните вземания, предмет на изпълнително дело № ** от *****г. по описа на М. С. – Ц.. а именно:

• 9998,

74 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006г в размер на 10 000 лева

.1087, 50 лв., представляващи лихва за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007 г.

•809, 90 лв. , представляващи такси за закъснение за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007г.

-

Законна лихва от 11.09.2007г

•237, 92 лв.- Разноски по делото, съгласно

Изпълнителен лист от 13.09.2007 г. по ч. г. д № 6788 от 2007 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Претендира сторените съдебни разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок. Счита предявения иск за недопустим. Заявява, че процесуалният закон - както действащият, така и отмененият ГПК, е предвидил специален ред за защита на длъжниците в заповедното производство (заменило аналогичния ред и т.нар. „несъдебни изпълнителни основания"), който изключва приложението на правилата на общия исков процес.

На първо място - специален ред за защита е предвиден, относно длъжник, по отношение на който има влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист (или аналогичната процедура в отм. ГПК).

Съгласно чл. 423, ал.1 от ГПК, длъжникът в заповедното производство, пропуснал едномесечния срок за оспорване на заповедта с възражение, може да възрази пред въззивния съд на някое от изрично посочените основания: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение правилата за връчване; заповедта не му е била връчена лично поради това, че в деня на връчването на третото лице не е пребивавал на територията на страната; не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение, поради особени непредвидени обстоятелства. Аналогични са правните възможности на длъжника да се защити и по отменения ГПК, макар и в по-кратки 7-дневни срокове (чл. 244 и чл. 250 от ГПК - отм.).

На следващо място — в случай, че длъжникът е пропуснал да се защити по гореспоменатия ред, той разполага с иска по чл. 424 от ГПК, какъвто е характерът и на процесната искова молба. Този иск обаче може да се основава единствено на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди до изтичане на едномесечния срок за възражение (срокът е едноседмичен по отменения чл. 250 от стария ГПК). Тъкмо това е и становището, застъпено в трайната практика на ВКС - така например в Решение № № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., Ш г.о.), са направени следните изводи: "Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен око не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК.

Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в cилa на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване па изпълнението по чл. 439 от ГПК. " В т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013 на

ОСГТК е дадено разяснение на въпроса: „Обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение?", като съдът е дал следното задължително тълкуване: Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково производство по 41.424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор.

Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателства в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество.

В случая ищецът се позовава на чл. 147 от ЗЗД, извеждайки твърдение за изтекъл шестмесечен преклузивен срок, изключващ отговорността му като поръчител. Дори да приемем, че това обстоятелство се е съществувало, то счита за безспорно, че същото е било известно на ищеца към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Поради този факт, направеното оспорване категорично не може да представлява годно основание за подаване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, както и за предявяването на иск по общия исков ред по чл. 124, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е процесуално недопустим/в същия смисъл е и Определение № 924 от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 826/2010 г., 1т. о./.

В друга своя практика ВКС достига дори по-далеч в своите изводи относно допустимостта на установителния иск във връзка със срока по чл.147 от ЗЗД - така в Определение № 590 от 15.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3940/2013 г., 1т. о., ВКС е прието, че дори в случаите, когато се предпоставя основателно възражение на поръчителя, основано на нормата на чл.

147, ал. 1 пр. първо ЗЗД. то няма характеристиката и на "новооткрито" обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК, поради което и иск за установяване на недължимост на вземането по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист се явява недопустим (аналогично би следвало да е правното положението и когато процедурата е протекла по чл. 237, букв. „В отменения ГПК, чийто еквивалент се явява производството по чл.417, т.2 от действащия ГПК ).

С оглед на гореизложеното и поради факта, че процесуалният закон е предвидил специални средства за защита на длъжника, изключващи приложението на общата искова уредба и които не са упражнени надлежно от ищеца, счита така подадения иск недопустим.

2. По отношение на основателността на иска - намира същия за неоснователен, поради следното:

В своята молба, ищцовата страна прави кратко хронологично изложение на фактите, касаещи възникване на облигационното правоотношение между банката-кредитодател, длъжникът и неговите поръчители, образуването на гражданско дело и снабдяването с изпълнителен лист и последвалото в резултат на това изпълнително дело. В своята молба ищецът посочва датата -20.02.2007г. като приема, че това е денят, в който е настъпила предсрочната изискуемост па задължението и от който момент следва да се прецени изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Не става ясно защо ищецът е сметнал тъкмо тази дата за момента, от който кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката. Датата - 20.02.2007г. действително присъства в изпълнителния лист, но същата се явява началния момент на неизпълнението на задължението по кредита и начална дата, от която банката започва да начислява наказателна лихва върху просроченото си вземане. Липсват каквито и да било доказателства, сочещи тъкмо тази дата за момента, в който предсрочната изискуемост е настъпила и от който момент ищецът е обвързал своето броене на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 49 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b14a9ef-448c-4bb7-8bac-238085175237