Протокол № 146 от 25.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 146 гр. Варна , 25.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20203100102130 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 16:11 часа се явиха:

Ищцата М. В. К., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, представляват се от процесуалния си представител по пълномощие адвокат К. К. от АК Варна, редовно упълномощен от по-рано и приет от съда от днес.

Ответната страна „ЛИНА 09“ ЕООД, редовно призована за съдебно заседание, не се явява законния представител, представляват се от процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл. 32 от ГПК - адвокат Б. Б. от АК - Варна, редовно упълномощен от по-рано и приет от съда от днес.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Делото е в първо съдебно заседание.

Съдът с Определение № 3453 от 22.10.2020 г. е приел проекто -доклада по делото, в който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.

1

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проектодоклада на делото.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада. След като чуя становището на колегата ще поискам да се отдели спорно от безспорно, с оглед на това да не се събират излишни доказателства.

АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба. Същата е неоснователна. Поддържам отговора.

Към него бих искал да добавя следното, което моля да бъде включено в доклада: въпросния терен с действията на ищцата, с оглед на неговата денивелация е невъзможно да се ползва от каквато и да е селско-стопанска дейност, тъй като същият се намира в непосредствена близост до пътя Варна - Виница. Същата е изградила, преди учредяване правото на ползване през 2009 г. бетонни основи, подпорни стени и е изляла бетонна плоча, върху която след придобиване правото на ползване моя доверител с нейно съгласие и това е било целта на учредяване на възмездното право на ползване на терена, е изградил тези временни преместваеми обекти. Отделно от това твърдя, че през 2010 г. разрешението за поставяне на тези временни преместваеми обекти, това е Решение № 106 от 02.08.2011 г. Цитирам решенията по памет, защото не са готови удостоверенията от Община Варна на база на издадените съдебни удостоверения. Разрешенията са петгодишни. Преди това има издадени разрешения от 05.08.2010 г., от 16.04.2018 и от 27.06.2018 г. Разрешенията за поставяне на тези обекти са поискани лично от ищцата, което говори за нейното съгласие за това, че имотът ще се ползва за изграждане на сервиз и пункт за прегледи. Моля тези факти да бъдат включени в доклада.

АДВ. К.: Не възразявам. Можем ли да приемем, с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника, че процесните сгради 1 и 2, които понастоящем са нанесени в кадастъра и имат кадастрални номера, са построени през 2009-2010 г., тъй като част от предмета на спора е годината на построяване. Защото от ищеца има представена декларация във връзка с издаването на удостоверение за търпимост, че това е строеж, изграден преди 2001 г. Току-що процесуалния му представител заяви, че това не са сгради, а са временни постройки поставени или построени, това ще го уточним, през 2009-2010 г. Ако приемем, че е 2009 - 2010 г. аз ще имам други доказателствени искания. Говорим за сграда 1 и 2.

АДВ. Б.: Аз заявих съвсем ясно и категорично, че терена, с оглед на голямата денивелация, която е близо два метра между пътното платно и терена, е дълъг, тесен и продълговат. Тези подпорни съоръжения са изготвени преди учредяване правото на ползване, а след учредяване правото на ползване с начална дата 05.08.2010 г. е взето разрешение и там са поставени въпросните помещения 1 и 2 с изричното съгласие на ищцата.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения и връчен на страните проекто-доклад по делото.

Предвид горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен обективирания в определение № 3453 от 22.10.2020 г. проект за доклад на делото.

ПРИЕМА, че се признават и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства:

2

- с Нотариален акт № 24, том 5, рег. № 667, дело № 727 от 17.10.2007 г., вписан под вх. рег. № 30200 от 17.10.2008 г., акт № 68, том 45, дело № 23918 на Службата по вписвания, ищцата е придобила собствеността на процесния имот.

- с Нотариален акт № 173, том 1, рег. № 759, дело 161 от 28.07.2007 г., вписан под вх. рег. № 14225/28.07.2010 г., акт № 162, том № 37, дело 8146 на Службата по вписвания, ищцата е прехвърлила възмездно и безсрочно вещно право за ползване на процесния имот на ответника за сумата от 12200 лева.

СЪДЪТ, по отношение на писмените доказателства намира, че същите следва да бъдат и приети и приобщени към доказателствения материал по делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба доказателства: адвокатско пълномощно; копие от нотариален акт № 173, том 1, рег. № 7531, дело № 161/28.07.2010 г.; копие от скица на поземлен имот № 9119/21.04.2009 г. на СГКК – Варна; копие от нотариален акт № 24, том 5, рег. № 66767, дело № 727/17.10.2008 г.; копие от удостоверение за търпимост № 226 от 05.11.2019 г.; копие от удостоверение за данъчна оценка изх. № 5305001305/16.01.2020 г. на Община Варна; копие от скица на поземлен имот № 15-171449-26.02.2019 г. на СГКК – Варна; копие от декларация от К. Т. К.; копие от два броя жалби от М. В. К. до кмета на район „Приморски“, Община Варна; копие от жалба от М. В. К.а до ДНСК – София, ОУ на Област Варна и кмета на

Община

Варна; копие от писмо рег.

№

УСКОР19001363ПР_002ПР_002ПР/09.09.2019 г. на Община Варна, Район Приморски; копие от писмо рег. № УСКОР19001363ПР_001/19.07.2019 г. на Община Варна, Район Приморски; съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. П..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото не е депозирана изисканата от Община Варна, Район Приморски преписка.

АДВ. Б.: Имам искане за допускане на двама души свидетели за следните обстоятелства: твърдя, че от 2009 г. имотът се ползва от моя доверител без да е било противопоставимо и че ищцата е знаела за поставянето на тези постройки. Ще уточня още за какви обстоятелства съм поискал гласните доказателства.

АДВ. К.: Поискал съм гласните доказателства за установяване на годината на строителство.

АДВ. Б.: Удостоверението, с което съм се снабдил от съда съм го дал, но не са готови самите разрешения.

АДВ. К.: Не водя свидетелите, доколкото предпочитам да има едновременен разпит.

Предполагам, че и колегата не води. Малко е спорен въпроса за относимостта на неговите 3 свидетели, защото дали сградите са строени с или без съгласието на ищцата, спора е дали са законни или незаконни, дали има строителни книжа за тях или няма. Въпреки всичко няма да се противопоставям на това искане, а пък съда ще прецени доколко свидетелските показания са относими към предмета на спора.

Извън доказателственото искане за приобщаване на преписката по удостоверението за търпимост, имам още две доказателствени искания, за които, предвид факта, че това е първо съдебно заседание не е настъпила процесуална преклузия. За тях ищцата е научила след завеждане на делото. По настоящем двете процесни сгради са нанесени в кадастралната карта на град Варна като недвижими имоти, а не като временни постройки. Ако са временни обекти, те не подлежат на нанасяне. А на нанасяне подлежат само недвижимите имоти, поземлени и сгради, построени върху тях. Ще помоля, на основание чл. 186 от ГПК, да се изиска от СГКК-Варна преписката по нанасяне на процесните сгради 1 и 2 в поземлен имот ***. Също така доверителката ми позна, че дружеството ответника „ЛИНА 09“ ЕООД е декларирало сградите като недвижими имоти в „Местни данъци и такси“, след получаване на акт за дължими данък сгради и такса смет, какъвто ако това биха били временни обекти, не би следвало да получават, доколкото не тя е декларирала в Община Варна, служба „Местни данъци и такси“, ще помоля на основание чл. 186 от ГПК, да бъде изискано от Община Варна, служба „Местни данъци и такси“ декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за деклариране на съответните сгради 1 и 2 като недвижими имоти. С оглед спорното обстоятелство дали това са временни обекти или строежи по смисъла на закона, моля да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае на място с обектите и след приобщаване на изисканите доказателства - преписката по издаване на удостоверението за търпимост, преписката по нанасяне от СГКК, да даде заключение относно статута на сграда 1 и 2, а именно дали представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията или са временни преместваеми обекти.

АДВ. Б.: Очевидно, че за изясняване на фактологията по делото, следва да е ясно на съда и следния факт: ищцата и ответника са съжителствали заедно в продължение на дълги години, включително и в периода от 2007-2008 г., когато тя е придобила имота до ноемвридекември 2018 г. Този факт следва да се има предвид от съда, тъй като когато казвам, че всички тези неща са построени с нейно съгласие, т. е. са изградени с нейно съгласие, една част от тях лично от нея, друга част, след получаване правото на ползване от моя доверител, във вида, в който са и в момента, е станало с нейно съгласие и тя не се е противопоставила за периода от 2010 г. до настоящия момент, т. е. от 2009 г. до настоящия момент, с изключение на тези жалби, които следствие на фактическата раздяла на страните същата е започнала да си отмъщава за някакви лични взаимоотношения и е започнала да сигнализира.

Не оспорвам факта, че след като години наред тези обекти са били и продължават да бъдат до 2023 г., съобразно разрешението за поставяне от 2018 г., временни със статут на временни преместваеми обекти. По предложение на ищцата, моя доверител през 2018 г., тъй като разрешенията за поставяне се анулират на всеки пет години, по нейно настояване, като ползвател, а той като ползвател не може да стане собственик на изградени сгради, без да 4 има учредено право на строеж, а не на ползване. По нейно настояване той е декларирал временните преместваеми обекти в нарушение на закона, като такива със статут на сгради.

Обстоятелство, което не е вярно, тъй като действително тези сгради не са строени нито преди 2001 г., както изисква закона, а са построени много след това, т. е. не са налице условията за обявяване на търпимостта. Пак казвам ищцата заведе дело в Административен съд, където е установено, че въпросните сгради не могат да бъдат търпими по съображенията, които казах. Не заради това, че същите представляват сгради по истинския смисъл на закона, а заради това, че търпимостта на сградите не отговаря на търпимост да бъдат изградени в този срок, който позволява на Район Приморски да издаде такава сграда.

Т. е. ние не твърдим, че това са сгради по смисъла на закона. И това, че сме подали документи по нейно настояване, е в нарушени на закона. Той няма право да подава такива документи, тъй като не може да бъде собственик на сградата, тъй като не е собственик на терена. Той е ползвател само на земята. Моторно известно е, че за да има приращение една сграда върху определен терен, ако такава е изградена, тя става собственики на терена, а не на ползвателя. Ние твърдим, че това са временните преместваеми обекти, които имат разрешение за поставяне и към настоящия момент. Не оспорваме факта, че всъщност това не са сгради по смисъла на закона. В тази връзка не виждам смисъл от съдебно-техническата експертиза, нито от кадастъра. Да, там са нанесени такива сгради, тъй като това е собственик на земята и по силата на това тези сгради са отразени в този кадастър.

Предоставям на съда да реши доколко това е относимо, с оглед на това, което казах преди малко. Аз ще представя удостоверенията за поставяне на въпросните обекти, включително и това разрешение, което е действащо към настоящия момент и отговаря на изискванията за поставянето на временните преместваеми обекти, тъй като реално ползването на така предоставения му терен позволява изграждането на такива сгради. По отношение на доказателствата - не се противопоставям да бъдат приети представените с молбата доказателства. Ще ги ценя по същество. Не се противопоставям да се приеме включително и удостоверението за търпимост, но то е в нарушение на закона. Ще представя отменително решение на административния съд. С оглед на това изявление считам, че не е необходимо да се иска скица, тъй като това решение ще заличи тези последици от кадастъра. Пак казвам не е допустимо ползвател на земята да е собственик на сгради в един обект, сгради по смисъла на Закона за устройството на територията, нито пък тези неща да бъдат вписани. В кадастъра те са вписани на името на терена, а не на името на доверителя ми, тъй като същият няма право на собственост върху него. Мисля, че са излишни тези доказателствени искания. По отношение на нашите доказателствени искания, моля да ми се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се сдобия с друго такова от Район Приморски при Община Варна относно обстоятелството издавано ли е разрешение за изграждане на подпорни стени на името на ищцата. Ако е издавано – кога. Твърдим, че такова разрешение, за да може обекта да добие такъв вид, за да може ние да го ползваме, е изградено от нея преди учредяване правото на ползване. Ако допуснете съдебно-техническа експертиза, ще имам задачи към нея. Ако не – нямам задачи. Заявявам пак и твърдя, че разрешенията за поставяне на двата временните преместваеми обекта през 2010, 2011, 2017 и 2018 г. са 5 подавани лично от ищцата. Моля да допуснете двама души свидетели за установяване на факта относно какъв е бил терена и каква е била уговорката между страните - между собственика ползвател при учредяване правото на ползване през 2010 г. и обстоятелството, че тези помещения са такива от 2010 г., когато са изградени и до настоящия момент ищцата никога не е предявявала претенция нито за тяхната законосъобразност, нито за тяхното построяване, изграждане и каквото и да е било друго.