Определение № 5745 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5745 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110149823 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „............“ ЕАД, ЕИК ............, срещу ответника „............“ ООД, ЕИК ............, за признаване за установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2025 г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 19605/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.05.2026 г. в 10,50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба (възражение по образец от 22.01.2026 г.) ведно с приложенията.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно 1 основание с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „............“ ООД, ЕИК ............, дължи на ищеца „............“ ЕАД, ЕИК ............, 3578,50 лв., сумата 3 088,64 лева (три хиляди осемдесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща неустойки за неизпълнение на договор ............... от 23.09.2022 г., от които 3086,64 лева по чл. 54.12. от ОУ при прекратяване на договора по вина на абоната и 2 лева за обезщетение за обработка на просрочени задължение, ведно със законна лихва за период от 03.04.2025 г. до изплащане на вземането, 839,28 лева (осемстотин тридесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси за потребление за период от 16.03.2023 г. до 02.04.2025 г. и 499,41 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойки за период от 17.04.2023 г. до 02.04.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19605/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът „............“ ЕАД чрез пълномощника си твърди, че между него и ответника бил сключен договор № ............... от 23.09.2022 г. за електронни съобщителни услуги. Съгласно Приложение № 1 от 20.09.2022 г. било уговорено ползването на тарифни планове за мобилна телефонна услуга и фиксиран интернет през мобилна мрежа за срок от 2 години, като за целта били активирани редица телефонни номера. За периода 09.01.2023 г. – 08.09.2023 г. ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите условия към него и натрупал задължения в размер на 4211,24 лв., поради което договорът бил прекратен на 28.08.2023 г. и начислена неустойка поради предсрочно прекратяване в общ размер на 3088,64 лв. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове като заявява, че вземането е заплатено изцяло от дружеството. Претендира разноски.

По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната неустойка.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на главен дълг, изпадането на длъжника в забава за сочения период и размер на обезщетението.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми чрез плащане.

При установяване на плащане, в тежест на ищеца е да докаже съществуване на вземанията, към които е отнесъл изпълнението по реда на чл. 76 ЗЗД.

2

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:

1/ между страните е сключен Договор № ............... от 23.09.2022 г. за електронни съобщителни услуги.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3