Решение № 6448 от 06.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6448 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110102555 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С**********, чрез адв. К. със съдебен адрес:

С**********, спрямо “З**********” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Со********** представлявано от управителя.

Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение по ТД №5/29.01.2016г., по което е изпълнявала длъжността “Технически сътрудник офис”, а впоследствие “Отчетник, счетоводство”, с основно трудово възнаграждение в размер на 1783 лева.

Излага се, че със заповед от 13.10.2023г. на основание чл.326, ал.1 от КТ ТП между страните е било прекратено, считано от 03.11.2023 г., като с уволнителната заповед работодателят е признал, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 91 дни, но е посочил, че няма да бъде изплатено. Сочи се, че е настъпил падежа на вземанията и при отказ да бъдат платени се излага, че ответникът по предявения иск дължи на ищцата сумата от 7 054,48 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 91 дни за периода 25.10.2019 - 03.11.2023 година, които се търсят ведно със законната лихва върху тази сума от 15.01.2023 до окончателното плащане.

Твърди, че с нотариална покана, получена от ответното дружество на 17.11.2023 г., е претендирал процесната сума от ответника, но така и не последвало плащане.

Ето защо предявява посочения по-горе иск, както и иск за сумата от 156,22 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница 1 за периода от 17.11.2023 г. до 14.01.2023 г. Претендира разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по ТД №5/29.01.2016г., по силата на което ищцата е била назначена на длъжност “Технически сътрудник“, както и че с допълнително споразумение от 31.01.2019 г. същата е била преназначена на длъжност “Отчетник, счетоводство”. Сочи, че с нотариално заверено пълномощно от 17.04.2019г. ищцата била упълномощена да изготвя платежни документи и да ползва електронното банкиране на ответното дружеството, както и да води кореспонденция с банкови институции, в това число и да внася суми по сметката на дружеството в Банка ДСК.

Излага, че по заповед на управителя на дружеството била назначена комисия за извършване на инвентаризация с краен срок за извършването й 25.10.2019г. Твърди, че с ведомост по инвентаризация от 25.10.2019г. били констатирани липси в размер на 15 062.13 лв. Освен посочените липси, в резултат на вътрешна проверка били открити и неистински и подправени документи - 3 бр. разходни касови ордери с дати - 03.05.2019г., 20.05.2019г. и 16.04.2019г., съгласно които за почистване на офис помещение са броени на три пъти сумите от 40лв., 40лв., 30лв., или общо 110лв., като такова почистване не било извършвано. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от страна на ответника е подадена насрещна искова молба с искане за осъждане на Г. да заплати на “З**********” ООД следните суми: 15 062,13 лв., представляваща установена на 25.10.2019 г. липса, ведно с лихва за забава, считано от 11.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7 333,39 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от откриване на вредата – 25.10.2019 г. до 10.04.2024 г., при същите твърдения, посочени в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131 ответницата по насрещните искове оспорва същите с твърдение, че няма качеството отчетник по см. на чл. 207 КТ. Оспорва трудовите задължения да са включвали отчетнически функции. Сочи, че само фиктивно е била преназначена на длъжност “Отчетник, счетоводство”, като не е била изготвяна или връчвана нова длъжностна характеристика, не са й били възлагани различни от досегашните й задължения, ответницата е продължила да изпълнява функциите си на технически сътрудник, никога не й е било възлагано като трудово задължение да съхранява, разходва и отчита материални и парични ценности на работодателя, поради което не е била материалноотговорно лице.

Твърди, че считано от 25.10.2019г. е била в отпуск поради временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на дете, като в края на месец октомври 2019г. била уведомена по телефона от управителя на дружеството за констатирани липси и й е отправена покана да 2 възстанови процесните 15 000 лева. Сочи, че не са ангажира доказателства от страна на ищеца, установяващи какви конкретни финансови и материални ценности са получени от ответницата, нито какъв е процесният отчетен период, не се установява и наличието на вреда под формата на липса за ищцовото дружество, както и нейния размер. Оспорва процесната инвентаризация да е извършена надлежно съгласно законовите изисквания. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, предмет на първоначалната искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 224 и чл.86 ЗЗД, както и насрещни искове с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Не се спори между страните и се установява от представения трудов договор от 29.01.2016 г., че са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността “технически сътрудник, офис“ при ответника, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 766 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит. Уговорено е работно време с нормална продължителност на работния ден от 8 часа. Уговорен е основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

С допълнително споразумение към трудовия договор от 19.11.2018 г. страните са уговорили увеличение на основното месечно трудово възнаграждение, като считано от 01.12.2018 г. същото е в размер на 1 783 лв.

С допълнително споразумение от 31.01.2019 г. ищцата е била преназначена на длъжност „отчетник, счетоводство“, считано от 01.02.2019 г., с основно трудово възнаграждение в размер на 1 783 лв.

Представено е нотариално заверено пълномощно от 17.04.2019 г., с което работодателят е упълномощил ищцата да го представлява пред Банка „ДСК“, като за целта да извършва следните действия: да изготвя и подписва самостоятелно всички видове платежни нареждания, вкл. и през електронното банкиране на банката: да внася неограничени по размер суми по всички сметки на дружеството в банката; да получи своите потребителски идентификатори за достъп до електронните канали и потребителски идентификатори за лицата, за които е заявен достъп до електронно банкиране; да получава банкова кореспонденция, извлечения от банковите сметки, както и други документи, свързани с упражняването на горните права.

Не се спори още и се установява от представената заповед от 13.10.2023 г. на работодателя, че считано от 03.11.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ – писмено предизвестие от 3 служителя. В заповедта е посочено, че служителят има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 91 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 181,47 лв. Отбелязано е обаче, че доколкото прокуратурата била уведомена за извършено престъпление от общ характер от Е. Г., то обезщетението няма да й бъде изплатено до решаване на спора.

С нотариална покана от 10.11.2023 г., връчена на ответното дружество на 17.11.2023 г., ищцата е поканила работодателя в 10-дневен срок от получаване на поканата, да й заплати дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 7 181,47 лв.

Представени са справки от НОИ, от които се установява, че за периода 25.10.2019 г. – 02.11.2023 г. Е. Г. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Посоченото се потвърждава и от представената справка от НАП за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г.

Представена е заповед за извършване на инвентаризация №

1/23.09.2019 г., с която работодателят е разпоредил да се извърши инвентаризация на паричните средства в касата на дружеството от комисия в състав: О.Ц., Д. Ц. и К. К. Посочено е, че инвентаризацията следва да се извърши в периода 23.09.2019 г. – 25.10.2019 г.

Видно от представения протокол за извършената инвентаризация на касова наличност, същата е започнала на 01.10.2019 г. и е завършила на 25.10.2019 г. Посочено е материалноотговорно лице – Е. Г., като при извършената инвентаризация са установени следните наличности: 10 927,89 лв., 621,91 евро, 10,97 щатски долара и 40,00 швейцарски франка.

Представена е и сравнителна ведомост по инвентаризация на касова наличност, от която се установява, че при извършената инвентаризация е констатирана липса в размер на 15 062,13 лв., доколкото счетоводната наличност се равнява на сумата от 25 990,02 лв., а фактическата такава – в размер на 10 927,89 лв. Посочено е, че са открити и подправени и фалшифицирани разходни ордери с дати: 03.05.2019 г., 20.05.2019 г. и 16.04.2019 г., от МОЛ Е. Г..

От представения констативен протокол от 25.10.2019 г. се установява, че горепосочените протокол и сравнителна ведомост по инвентаризация на касова наличност са били предявени на служителката Е. Г., която се запознала със съдържанието им и констатираните липси, но отказала да подпише документите, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели – служителите К. К. и Д. Ц..

Представен е протокол за касова наличност от 31.01.2019 г. видно от който при извършена инвентаризация на касовата наличност на дружеството от Габриела Христова – „отчетник финанси“ и управителя О.Ц., е установена следната наличност на парични средства: 4 880,09 лв., 10,97 щатски долара и евро.

Представени са и вътрешни правила за подготовка и провеждане на инвентаризация в ответното дружество, от които се установява процедурата по провеждане на инвентаризация.

4

Представени са 7 броя РКО, съставени в периода 05.04.2019 г. – 03.05.2019 г., в които в графите за „съставил“ и „броил сумата“ се е подписала ищцата, което обстоятелство не се оспорва от същата.

Представени са и други, неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема за обективно и дадено от лице без заинтересованост от изхода на спора се установява, че за периода от 01.02.2016 г. до 03.11.2023 г. ищцата има право на 155 работни дни платен годишен отпуск, от които е използвала 62 работни дни, при което неизползваният платен годишен отпуск се равнява на 93 работни дни/16 р.д. за 2019 г., 2020 г. - 20 р. дни, 2021 г. - 20 р.д., 2022 г. - 20 р.д., 2023 г. - 17 р.д./. Установява се, че последният месец, в който ищцата има отработени най - малко 10 р. дни е м. октомври 2019 г., през който ищцата е отработила 18 работни дни, при което размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 78,92 лв. Вещото лице посочва, че полагащото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 93 дни платен годишен отпуск възлиза на 7 339,30 лева в брутен размер/6 605,37 лв. в нетен размер/, като допълва, че същото подлежи на данъчно облагане. При извършената проверка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е начислено в м. октомври 2023 г. в брутен размер на 7 339,30 лева в брутен размер / 6 605,37 лв. в нетен размер, като същото не е изплатено.